Скандалът около финансирането от Национален фонд "Култура" превърна Иво Аръков в мишена на обществено недоволство, преди още проектът му да е получил реална подкрепа.
В откровен разговор пред БЛИЦ актьорът говори за разминаването между фактите и внушенията, за натиска, който понася, и за цената на публичния образ в среда, в която обвинението често изпреварва истината.
- Иво, все още си в окото на бурята покрай скандала с одобреното финансиране от национален фонд "Култура". В същото време казваш, че не си получил нито евро от тези близо 400 хиляди – докато върху теб се изля всеобщ хейт. Къде се получи разминаването?
- Ситуацията се получи малко така – кандидатстваме и си казваме: дай Боже да не спечелим, че ако спечелим – жална ни майка. Разминаването дойде заради късното одобрение.
На нас ни трябваха поне осем месеца, в които да се подготвим, за да може да ангажираме промоутъри, да се разберем с хората, които реално да вършат работата. Аз не съм личност, която не може да напълни салони, но да се прави всичко в последния момент, беше огромен риск.
Разчитах на чудо, което не се случи. Въпреки че сме платили немалка цифра за реклами в социалните мрежи. Това беше резултатът. Никак не ми е приятно да се намирам в такава ситуация, защото това е среда, в която всеки, който не ме харесва или ми завижда, може да го използва като повод за хейт.
- Обществото остана с усещането, че ти вече разполагаш с тези средства, а това не е било така? Или?
- Като цяло ситуацията се използваше като някакъв политически трибунал. Причината за това е жалка. Съжалявам за хората, които стигат до итуацията, в която се намират въпросните хора – за да правят подобен пиар.
- Добре, когато се кандидатства за близо 400 хиляди евро публичен ресурс – на какво се залага, за да бъде одобрен един проект?
- Не заставаме като на изпит да убеждаваме учителката, че заслужаваме шестица. Това са проекти с ясна система за оценяваме и точкуване. При тази програма – по Плана за възстановяване и устойчивост – художественият критерий не е водещ. Може да имаш и най-гениалния проект на планетата и той да не бъде реализиран, защото не покрива определени изисквания.
Има условия – фирми, опит, години дейност. Проектът е изключително сложен. Затова неслучайно съм се обърнал към администратори за бюджета. Аз нямам нищо общо с това кой какви хонорари ще получава – и Слава Богу. За мен беше важно да кандидатствам по всички възможни програми, за да мога да защитя хонорарите на хората, с които работя.
Има и нещо друго, което не се разбра – ако тези средства не се усвоят, те се връщат обратно в Европа. Те са предназначени за сектор „Култура“ и няма как да отидат другаде. Ако ние не ги използваме, няма да останат за България. Това много хора не го разбраха – независимо дали ще съм аз или някой друг, който да е одобрен по тези програми, ако те не защитят тези бюджети, те се връщат обратно в Европа.
Наскоро бях в Унгария – там реставрират националната банка в Будапеща
с 260 милиона евро по европейска програма.
Тоест, Европа помага, но трябва да има кой да реализира проектите.
Ние буквално бяхме принудени в един късен етап да вземем решението поемаме ли този риск да направим толкова голяма стъпка – и в моята кариера, и изобщо – в неясна ситуация и резултат.
В крайна сметка дружно решихме, че си заслужава. Хората, с които се консултирах – адвокати, администратори, ми обясниха, че е важно да се направи комуникация с приемащите сцени, защото когато тя е факт, оттам нататък, ако искаш да реализираш участие, вече имаш най-важното.
Няма нищо по-важно от това да имаш доверието на партньори извън страната, ако следващия месец, както съм планувал, започна да организирам подобни участия.
- Пред bTV сподели, че си готов да финансираш проектя и със собствени средства…
- Да, филмът искахме да го направим много преди кандидатстването. Търсил съм финансиране по всякакъв начин – включително от Националния филмов център. Но там има други условия – трябва да има български елемент, причина да се снима тук. Това също усложнява процеса.
- В публичното пространство се появиха съмнения за връзки с бившия министър Мариан Бачев. Познавате ли се?
- Не, не се познаваме лично, но се знаем като колеги. Поздравяваме се, но нямам негов контакт. Гледал съм негово представление, той – мое.
Опитахме с всички бенефициенти да установим комуникация с фонд „Култура“, защото ситуацията беше като в залостена крепост, а системата мълчи. Никой не ти дава никаква информация. Не ти отговаря. Не ти връща на съобщенията. Подали сме отчет през октомври, а пет месеца няма отговор.
Това е криза, в която не знаем какво да правим.
Има много хора, които са си ипотекирали апартаментите, теглили са кредити, дължат пари към много хора, а системата не им дава обратна връзка и информация – случва ли се програмата, има ли налични средства, защо изобщо се отваря такава програма, ако няма налични средства. Ние сме подведени на тази база.
Помолиха ме да съдействам за среща – и такава беше организирана, но в момент, в който вече имаше оставки и смяна на правителството. Всичко се обезсмисли.
След това започнаха и атаките срещу мен. Получи се пълен хаос. Всички сме в ситуация, в която не знаем какво се случва.
- Хората те свързват основно с актьорството, но ти винаги говориш и за музиката...
- Да, аз имам 17-годишна кариера и не спирам да обяснявам, че музиката е много значима част от моя живот. Винаги имам тази мисъл, че някой ден ще започна да работя върху тази моя кариера.
По време на пандемията с Дънди правихме благотворителни концерти. Не съм спирал за работя върху това, да ходя на уроци, да се развивам. Опитвам се да се реализирам и като музикант. И не е нещо, което правя, за да трупам пиар. Горя в музиката.
От 2004 г. се занимавам с музикално продуциране. Не мога да кажа, че съм успешен, защото трябва да мине време, за да си позволя да го кажа, но имам основа, знания и желание.
В първите си интервюта даже говоря за поезията си. Имам истории, които не съм разказвал досега. Например – бях в националната академия, играехме в "Крал Лир". Йосиф Шамли, светла му памет, влезе в гримьорната и извика пред целия клас:
"Кой е Иво Аръков?"
И всички изтръпнахме, 15 човека клас. Не знаехме какво се случва. Никой нищо не казва. В един момент се престраших, вдигнах ръка и той ми каза:
"Току що ти прочетох стиховете! Страхотни са, човек! Просто не спирай да пишеш! Възхищавам ти се! Евала, браво!"
А аз бях изтръпнал тотално – от глава до пети, мислейки си, че ще изям боя за нещо, което не съм направил. И изведнъж получавам най-невероятния комплимент от актьор, на когото толкова се възхищавам, и е такъв авторитет пред мен. И той го направи пред целия ми клас. Невероятно изживяване!
- След това, което се случи покрай финансирането на проекта ти, какво смяташ да правиш?
- Имам нужда да си почина, защото това е огромен стрес. Много мои колеги ми звънят, коментират. Разбрах, че парите са много сериозна тема в страната и това докосва много хора. Неслучайно агресията беше насочена срещу мен
Проблемите в страната са много и в много сектори, но когато се посочи популярно лице, което е харесвано, но може да му се срине имиджа, фокусът веднага се премества.
Имиджът се гради с години, но може да бъде сринат за дни. А ние, българите, често обичаме да мразим.
Гледам и какво провокира интереса – когато има очерняне, сриване, това вдига рейтинга, прочитите, всичко. Не е правилно, ужасно е, но трябва да се научим по някакъв начин да живеем в тази среда.
Същото нещо го виждам и в музикалната сфера. Аз пиша сложни и смислени текстове, но осъзнавам, че никой не се вслушва в тях, не се интересува. Гледа се скандалното. Нецензурното. Търси се сензацията! Това е фурора! Ние търсим вече клоуна, а не толкова таланта. Това се случва в момента.
Интервю на Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
