"Продължаваме промяната" се бои президентът да не очертае нова коалиция без тях. Това мнение изрази политологът д-р Любомир Стефанов в интервю за "Марица". По думите му Радев няма да рискува със служебен кабинет, който рязко да смени курса. Според него ниска избирателна активност ще изстреля нагоре "Възраждане" и партиите на Стефан Янев и Мая Манолова. Ето какво още каза той:

- Г-н Стефанов, как „Продължаваме промяната“ може да успее да реализира мандата си, освен с повече отцепници?  

- Това ми се струва все по-несериозно като теза да го налагаме в общественото пространство, защото дълги години се дразнихме като гласоподаватели на това политическо номадство. В един момент ми се струва много цинично, ако така ще спасяваме реда в държавата. Гражданите не са гласували, за да има безпартийни в парламента, които да правят каквито си искат коалиции.  

- Какви са шансовете за втори кабинет в сегашния парламент?   

- Все по-минимални ми се струват, особено с условията, които си поставят едни други всички „заподозрени“ за сформиране на правителство. Кирил Петков, министър-председателят в оставка, е изричен и категоричен. Чухме същите неща от лидера на БСП Корнелия Нинова. Бойко Борисов също направи уточнения, че няма да се откаже да бъде партиен шеф. Така че едва ли шансовете за втори кабинет в същия парламент са станали по-големи от петък. По-скоро са по-малки. 

- При положение че ГЕРБ ще върне веднага втория мандат, на кой президентът Радев ще връчи третия?  При положение че е на нож с ДПС и е скаран с БСП, ще рискува ли да го даде на ИТН? 

  - Не, не мисля, че ще им пусне допълнително вятър под крилете, за да ги вдигне. Мисля, че колкото и да е скаран с БСП, има достатъчно връзки в тази посока, така че 

отново да даде третия мандат на партията, която го издигна за президент. 

А БСП очевидно, също чрез лидера си Корнелия Нинова, идентифицира потенциалния партньор и работата отива към предизвестена предизборна кампания в ранната есен или късната такава.  

- Ако Кирил Петков се беше отказал да бъде пак премиер, а Бойко Борисов се беше оттеглил като партиен лидер, това можеше ли да роди проатлантическа коалиция ПП-ДБ-ГЕРБ?   

 - Лесният отговор е да кажа веднага „да“. Само че нито една партия, ако претендира да е легитимен политически представител, няма право да казва на друга партия: „Променете си вие там каквото не ни харесва, за да ни станете симпатични“. Това е абсолютно неприемливо политически. Освен това тази коалиция вече се роди.

Декларацията за евроветото за Северна Македония точно това мнозинство я прие. За актуализацията на бюджета и по други важни неща ГЕРБ пак ще си гласува с „Продължаваме промяната“. Но двете партии ще продължат да бъдат опоненти по една много проста и очевидна причина -влязохме в предизборна кампания.  

 - При предсрочни избори кои партии ще вдигнат рейтинга и кои ще загубят? Как ще стоят новите формации на Стефан Янев и на Мая Манолова? 

 - Наистина и за мен е интригуващ този въпрос. Всичко зависи от избирателната активност. Ако тя се задържи на сегашните критични нива, може би най-печеливши ще бъдат от „Възраждане“, евентуално Стефан Янев и Мая Манолова, но в този ред. Ако избирателната активност отскочи над 55%, очевидно ще спечелят „Продължаваме промяната“, ДБ и ГЕРБ. А може би и БСП. Но това зависи от още една вратичка, която чухме да се дискутира мимоходом. Отново аварийно, в 12 без 1, да се отвори Изборният кодекс, за да върне хартиената бюлетина. Това облагодетелства категорично БСП, ДПС и ГЕРБ.    

 - Ще се обединят ли ПП и ДБ за следващите избори и дали ще спечелят, или ще загубят гласове от това? 

- Абсолютно възможен, но не смятам, че е правилен ход. Двете партии се заявиха като партньори чрез неколкократните опити да правят коалиция и да управляват. Това обаче не означава, че трябва да губят политическата си физиономия. Тъй като засега „Продължаваме промяната“ още търси политическия си профил. За разлика от членуващите в коалицията "Демократична България", където „Да, България“ са определено ляво-център, а ДСБ е център-дясно. Така че не би трябвало те да губят политическата си физиономия, най-малкото защото приближават местни избори. 

Ако ги глътне „Продължаваме промяната“, най-образно казано, това ще ги лиши от гласоподаватели, чиято енергия те определено по друг начин мобилизират, канализират и представляват. От друга страна, ако евентуално обединение ще насърчи висока избирателна активност, е възможно да влязат в някаква такава коалиция. Въпрос на сметки.  

- Каква роля може  да изиграе президентът в опитите за сформиране на коалиция в сегашния парламент, а и евентуално след това - в подбора на служебен кабинет? Доколко са оправдани хипотезите на Кирил Петков, че Радев ще сформира проруско правителство, което ще потърси нов договор с "Газпром" и ще спре износа на оръжие за Украйна?   

 - Това е част от предизборния репертоар на премиера в оставка. Президентът Радев е бащата на настоящата коалиция, която ни управлява, нека да не забравяме това. Така че Кирил Петков с основание се страхува, че президентът може да припомни всъщност на гражданите промяната в какво се състои. Едно от обвиненията към настоящата коалиция, особено към „Продължаваме промяната“, е, че изпуснаха основното послание от гражданското недоволство през последните две гoдини.

Знаете как тръгна, защо тръгна, къде се фокусира и кой го канализира. От друга страна, Румен Радев чрез служебните кабинети, два през миналата година, успя да роди тази коалиция. Сега  Кирил Петков се притеснява, че президентът може да начертае, със собствено основно участие, нова коалиция, която да не включва ПП. Що се отнася до износа на оръжията за Украйна, ние и сега не го правим под формата на дарение, което се искаше от нас. Ние го продаваме. Така че спомагаме Украйна чрез нашите търговски партньори. 

Ние казваме: „Не знаем, ние сме го продали на тях“. 

Цинично безобразие, но това е друга тема. Но от друга страна, президентът Радев едва ли би си позволил драстични ходове. Той беше на сбирката на „Три морета“, по някакъв начин е чул посланията и оттам. Става ясно, че ако продължава да си мисли той да е единствено правият и да задава посоката, доста бързо може да се обърнат нещата. Едно редовно правителство може да го коригира със зашеметяваща бързина и да го изтика там, където му е конституционното място, а именно - на наблюдател и глас народен. Затова не мисля, че би си позволил резки движения.

Рискува да загуби популярност, а той в момента е водещ по рейтинг в България. Но с няколко такива необмислени или прибързани движения може да доведе до сериозно напрежение. Знаете, че не без основания няколко пъти му бе искана оставката за откровени глупости, които изфабрикува в публичното пространство. Така че пореден такъв ход може да вдигне много рязко политическа вълна срещу него от целия спектър и да видим успешен импийчмънт. 

 - Кои са най-големите кризи пред България до края на годината и дали те могат да родят нови политически играчи с претенции за месии?   

- На този етап, не мисля. Мисля, че тази изкуствено създадена голяма криза със Северна Македония и българското отношение въобще към целия преговорен процес беше избегната. Който опита да я популяризира отново, се изправя пред лесни аргументи за контриране. Това, за което политиците трябва да помислят спешно, е как да овладеят инфлацията, как да компенсират хората, живеещи на ръба на бедността и под него, как да се погрижат за работещите бедни и как да управляват задаващата се нова ковид вълна.

Разбира се, приоритет е и новият бюджет. Важни неща са как България дългосрочно ще развива енергетиката, как прословутите мерки за бързо усвояване и пристигане на парите от Плана за възстановяване и развитие да се приемат. Това са неща от оперативен порядък, които са належащи. И естествено, управлението на дребните скандали и миникризи, които все по-често излизат. Освен това - пътищата, тяхната поддръжка през зимата, напояване, защита на населението от такива привнесени епидемии или инфодемии. Всякакви такива неща, които вече са част от всекидневната практика на който и да е министър. 

ВИЗИТКА  

Д-р Любомир Стефанов е роден на 19 юни 1977 г. в Шумен. Доктор по политология на СУ "Св. Климент Охридски", магистър по политически науки от Централноевропейския университет в Будапеща. Дългогодишен преподавател в НБУ. Специалист по партийни и политически системи, европейска интеграция и политика за сигурност, публични комуникации и изготвяне на стратегии.