Проф. Божидар Димитров е дългогодишен директор на Националния исторически музей, отскоро пенсионер. Роден е на 3 декември 1945 г. в Созопол.

Завършил е история и археология в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализира палеография в Париж и Ватикана. Почетен професор е на Университета по библиотекознание и информационни технологии.

През 70-те години проучва архивите на Ватикана и открива част от „История на България”, написана през 1667 г. от Петър Богдан Бакшев.

- Проф. Димитров, наскоро колегата ви проф. Лилия Илиева обяви, че е открила целия ръкопис на първата българска история - тази на Петър Богдан Бакшев. Това ще обърне ли представите ни за средновековния свят на българите?

- Не мисля, тъй като идеята за трите тъмни века – ХV, ХVІ и ХVІІ, беше проучвана и се проучва от наши учени в библиотеките във Ватикана, Флоренция и на други места. Те установиха, че във времето на голямата католическа експанзия в началото на ХVІІ век, когато веровата карта на Европа започва да се променя, протестантите отнемат цели области в духовно отношение, католическата църква взима мерки. Тя изпраща мисионери в източната част на континента, разбира се, и в България, за да приобщават българите към католицизма. Обособени са и шест стипендии за деца от Чипровци, които да отидат да учат в католически колежи и университети на Запад. Едно от тях е Петър Богдан Бакшев. Той е роден през 1601 година в Чипровци в семейство на търговци или занаятчии. Богдан е рожденото, а Петър – монашеското му име. Последното му е дадено след постъпването му във Францисканския орден. Може би това име му е дадено по негова молба в чест на първия му учител и благодетел епископ Петър Солинат. Държал и на първото си име и затова почти винаги се подписвал Петър Богдан. Той заминава и се образова във Ватикана. През 1630 г. е избран за кустос (религиозен водач във Францисканския орден). Младият мъж е високо образован, владее латински, италиански, гръцки, хърватски, сръбски, руски, влашки и турски език. Изявява се и като книжовник. През 1643 г. е издигнат за католически архиепископ на София и на цяла България. По мнението на изследователя проф. Христо Гандев Петър Богдан Бакшев, Петър Парчевич и Филип Станиславов опитват да направят едно българско предвъзраждане. За съжаление то е ограничено само в средите на малката католическа общност. Впрочем католическите духовници успяват да покръстят павликяните – общност от около 20 000 души, в католицизъм. Освен това те успяват да формират една революционна организация и да я подготвят - нещо, което Западът прави едва в средата на ХVІІ век, а именно т. нар. Свещена лига.

- Каква е целта на Свещената лига и как тя кореспондира с българската история?
- Свещената лига е обединение на всички християнски държави. Целта е, така обединени, да воюват едновременно с Османската империя и да възстановят държавността там, където е изгубена още през ХІV век. Това са най вече България, Сърбия и Гърция. Българският католик Петър Богдан трябва да напише историята.

- Историята? Защо точно в този момент?
- Петър Богдан пише книгата „История на България“. Оригиналното й наименование е De antiquitate Patrerni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas и я завършва през 1667 г. - т.е. предхожда с около век написаната в 1761 г. от католическия отец Блазиус Клайнер „История на България“ и „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски от 1762 г. Петър Богдан пише историята на латински език. Това не е случайно, тя трябва да послужи като аргумент за права за българска държавност пред Западните сили. Българските католици се присъединяват към идеята Свещена лига и дори работят за нея. Петър Парчевич дори е дипломатически пратеник на австрийския император и пътува наляво-надясно – Украйна, Полша, Русия и на други места. Затова и Петър Богдан пише „История на България“, но и рисува герба на България. Той представлява изправен лъв, в чиито крака е полумесецът. Петър Богдан Бакшев пише още „История на София“ и „История на Охрид – столица на България“. През 1977 г. отидох във Ватикана за книжнина, свързана с историята на България. Неочаквано се натъкнах на част от ръкописа „История на България“ от Петър Богдан.

- Как се случи това?
- По необичаен начин, свързан с известна доза хумор. По същото време в архивите там работеше и проф. Иван Дуйчев, още не беше станал академик. Разговаряхме най вече за това, че ние, учените, все бързаме да направим откритие, а често пъти впоследствие се оказва, че намереното не е от особено значение. Точно бях претърпял разочарованието, че съм попаднал на съчинение на нов автор – Теофилакт Български. Оказа се, че това е Теофилакт Охридски, който се е подписвал и като Български. Много се развълнувах, когато попаднах на „История на България“. Находката не беше цялата книга, а предговор и четири глави. Имаше и уточняващ надпис, че това е редактираният текст, предаден от Петър Парчевич на кардинал Джовани Пастриций. Отидох при проф. Дуйчев, поклоних му се и му казах, че съм намерил историята от Петър Богдан. Той ме погледна, гледа ме продължително, после рече: „Аз 40 години я търсих, ти дойде и я намери на третия ден.“ Почувствах се неловко. Поклоних му се още веднъж и му казах: „Ваша е, професоре, публикувайте я“. Той обаче заяви: „Не, никога. Твоя е, ще те направи голям учен“. После допълни, че винаги мога да се ползвам от помощта му, ако имам нужда. За мен това беше блестящ урок. От тогава до ден днешен и аз правя така – помагам на млади учени и автори за издаване на книгите им винаги, когато мога да го направя. Така публикувах историята – предговор и четири глави.

- Откриването на целия текст на „История на България“ от Петър Богдан ще обезцени ли „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски? Известно е, че монашеският ръкопис е твърде скромен и дори неточен в някои исторически моменти.
- Не, тъй като и двете са ценни, но имат различен характер. Петър Богдан е високо образован човек, с широка култура. За разлика от него отец Паисий има далеч по-скромни познания. Последният ползва източници на историците Цезар Бароний и Мавро Урбини, но е чел съкратения им превод от руски. Четирите глави от историята на Петър Богдан, които съм намерил, чел и проучил, превъзхождат несравнимо ръкописа на Паисий. Той е много по-подробен. Независимо от това и двете книги са с висока стойност за българската историческа наука. Историята на Хилендарския монах успява да възбуди патриотичното чувство у българския народ, а тази на Петър Богдан да насочи вниманието на католиците в Европа и Запада към факта, че българите са били достоен народ в миналото, имат право на собствена аристокрация, собствено царство, собствен висш църковен клир и собствена държавност.

- Защо обаче историята на Петър Богдан не е придобила такава популярност като тази на Паисий?
- Защото е на латински, а не на български език, както тази на отец Паисий. Двата труда имат различни цели – единият да покаже достойнството на българския народ на Запада, а другият - да събуди този народ. Те са написани от достойни българи, пред които само можем да се поклоним.
 
Източник: monitor.bg