"В обозрим срок". По този начин президентът Радев отговори преди седмица на журналистически въпрос - кога ще се произнесе с указ за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор. Отговорът на държавния глава предизвика оживена дискусия. По този повод потърсихме за коментар проф. Никола Филчев. Ето как главният прокурор в периода 1999-2006 г. отговори на въпросите на управителя на БЛИЦ Ивайло Крачунов.
- Проф. Филчев, тези дни се коментира много въпроса, кога президентът ще издаде указ относно новия главен прокурор. Съществува мнение, че президентът не е обвързан със срок, а може по своя преценка да избере, кога и дали изобщо да се произнесе. Какво казва правото, какво гласят Конституцията (основният закон) и другите закони на страната?
 
- Действително Конституцията (чл. 129, ал. 2) мълчи по  въпроса за срока, в който президентът трябва да се произнесе по предложението на Висшия съдебен съвет (ВСС). Но
съгласно чл. 46, ал.2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Следователно конституционната норма на чл. 129, ал. 2 трябва да се тълкува по аналогия – посредством съпоставяне с други правни норми, които уреждат сходни случаи и са подобни на нея. Аналогията, както е известно, се използва не само при прилагането, но и при тълкуването на правните норми.
  
Конституцията на Р България съдържа редица разпоредби, които уреждат сходни случаи. Във всички тези случаи законодателят следва принципа, че държавата не трябва да  остава без предвидените в Конституцията държавни органи, които изпълняват важни функции. Затова процедурата по избиране (назначаване) на съответните органи трябва да започне достатъчно време преди прекратяването на мандата им. Нещо повече - понякога Конституцията изисква дори действащият орган да продължи да изпълнява функциите си до избирането на новия орган. Например:  
  
- Президентът е длъжен да свика новоизбраното Народно събрание най-късно един месец след избирането му (чл. 75 от Конституцията).
   
- Изборът за нов президент се провежда не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент (чл. 93, ал. 5 от Конституцията)
   
- При прекратяване на мандата на съдия в Конституционния съд в едномесечен срок се избира друг (чл. 148, ал. 3 от Конституцията)
   
- А за Министерския съвет законодателят е отишъл по-далеч и постановява, че Министерският съвет изпълнява функциите си до избирането на нов (чл. 113, ал.3 от Конституцията).       
  
Същият принцип следва законодателят и при избирането на председатели на ВКС и ВАС, и на главен прокурор. Чл. 173, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) постановява, че процедурата за избор на главен прокурор се открива най-късно четири месеца преди изтичането на мандата на предишния. Защо толкова рано? - За да има достатъчно време да бъде избран нов главен прокурор. За да не остане държавата без действащ главен прокурор. Толкова важната за държавата обвинителна власт не бива да остава без ръководител.
  
Във всичките тези случаи законодателят се ръководи от разбирането, че държавата не трябва да остане без някой от конституционните си органи, че трябва да има непрекъснатост и приемственост, стабилност в управлението на държавата.
  
Следователно по Конституция президентът е длъжен да осигури непрекъснатост във функционирането на съответните държавни органи, в това число и на главния прокурор. За целта той трябва да спази определени срокове. – Ако с указа си президентът назначава нов главен прокурор, този указ трябва да бъде издаден преди 10 януари 2020, когато изтича мандатът на действащия главен прокурор Цацаров. Но ако с указа си президентът отказва да назначи нов главен прокурор, този указ трябва да се издаде по-рано, - за да има достатъчно време да се изпълни процедурата и да бъде назначен новия главен прокурор.
 


 
- Това е Вашата аргументация, че и президентът е обвързан с някакви срокове при издаването на указа, независимо те да не са изрично посочени в Конституцията?
 
- Има и друг аргумент. Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 11 от Закона за съдебната власт след приемане на решението за избор на нов главен прокурор Висшият съдебен съвет “незабавно” го изпраща на президента на републиката. Но назначаването на главен прокурор е сложен юридически факт, който включва два акта – предложението на ВСС и указа на президента.

Само съчетанието от двете волеизявления на двата държавни органа (ВСС и президент) може да постигне целения резултат. Щом като законодателят изисква  първият орган – ВСС “незабавно” да изпрати предложението, то същото изисква законодателят и от втория орган (президента) – незабавно да издаде указа. Не може първият орган да действа “незабавно”, а вторият орган, когато му дойде кефа. Това не е махленско сборище, а правова държава, която се управлява според Конституцията и законите на страната (чл. 4 от Конституцията).
  
Истината е, че нашето законодателство не съдържа подробна регламентация на правата и задълженията на президента и на механизмите, по които се упражняват те. Има обаче, закон за привилегиите на бившите президенти. Което едва ли е необходимо, като се вземе предвид твърде скромната роля на президента в управлението на Република България и твърде малкото рискове, които президентът поема при изпълнение на длъжността си. Налице е една празнина в правото, която трябва да се запълни в бъдеще.
 
– Какви са правата на президента в случая според Конституцията?
- Президентът е длъжен в срок да издаде указа относно главния прокурор, щом като има направено предложение на ВСС. Срокът произтича от духа и разума на Конституцията и Закона за съдебната власт. Негово право е да приеме или да отхвърли направеното предложение, но трябва да го направи в срок. Президентът може да мотивира или да не мотивира своя указ.
  
Президентът Радев ясно заяви, че няма да действа под натиск. До този момент натиск спрямо президента упражнява само улицата. От една страна са крясъците на шепа провалени партийци, които изразяват интересите на обвиняеми олигарси. От другата страна е една перфектна конституционна процедура. Олигархията срещу Конституцията. Президентът трябва да избере, на чия страна ще застане. Сигурен съм, че той ще вземе правилното решение.

 
- Какво ще стане, ако президентът не изпълни срочно задължението си да издаде указ, а отложи това за догодина?
- Изключвам такова развитие. Теоретично може да последва импийчмънт на президента, т.е. да бъде подложен на процедура за прекратяване на пълномощията му по чл. 97, ал.1, т.3, вр. чл. 103 от Конституцията. Тази процедура, ако е успешна води до отстраняването му.
 
- От къде трябва да започне процедурата, ако президентът откаже да назначи предложения кандидат г-н Иван Гешев? 
- Законът е отговорил на този въпрос. Съгласно чл. 173, ал. 13 от ЗСВ, само ако Висшият съдебен съвет не направи повторно предложение за същия кандидат, тогава следва да започне процедурата отначало.
 


- Дотук разгледахме конституционната страна на проблема. Да преминем към някои конкретни въпроси, които днес отново са актуални. Как бяхте избран Вие за главен прокурор?
- Аз бях избран за главен прокурор през 1999 г. измежду седем кандидати. Към момента на избирането ми имах 25 години съдийски стаж, от които – седем години във Върховния касационен съд (ВКС). Няколко години преди това ВСС ми даде ранг “председател на отделение във ВКС”.

В същото време през 1986 г. , т.е. 13 години преди това, защитих дисертация по наказателно право – върху съучастието в престъпление. През 1990 г. бях избран за доцент по наказателно право. Няколко години ръководих Специализирания научен съвет по правни науки при Висшата атестационна комисия. От 1977 г. преподавах наказателно право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а от създаването на юридическия факултет в Университета за национално и световно стопанство водих основния курс по наказателно право до 2017 г.
 
- В медиите се твърди, че премиерът Костов Ви е посочил за главен прокурор?
- Това не е вярно. Преди избора най-важният силов министър на Костов се обаждаше вечерта на членовете на Висшия съдебен съвет и ги убеждаваше един по един да гласуват за друг кандидат и против мен. Не му се сърдя. След това работихме добре с него като държавни служители по общите задачи срещу престъпността.
 
- Каква е Вашата оценка за дейността на г-н Велчев като главен прокурор? Все пак Вие сте му били преподавател и имате принос за избирането му за главен прокурор.
- Под ръководството на Велчев прокуратурата се превърна в отдел за узаконяване на незаконните действия на министъра на вътрешните работи Цветанов. По негово време бяха монтирани наказателни процеси срещу невинни хора, бяха скалъпени  обвинения, бяха изфабрикувани доказателства.

Полицейщината на Цветанов мачкаше правата на гражданите всеки ден. Страхът от полицейския произвол на Цветанов беше сковал европейска България. И всичко това ставаше под ръководството и със съучастието на главния прокурор Велчев. Вместо да спре произвола,  Велчев безумно ръкопляскаше на Цецовата полицейщина. А на европейските наблюдатели обясняваше, че това е борба с организираната престъпност. Всъщност единствената трудова дейност на Велчев до този момент бе - съветник на последния социалистически премиер Георги Атанасов (осъден за далавери от Върховния съд) и на първия социалистически президент Георги Първанов. Друго Велчев не е работил. Към тази „богата“ професионална биография се прибавя и неговата зависимост по една друга линия… Тежките вреди за българското общество от дейността на Велчев са пред очите на всички. 

- С какво се занимавате сега?
- Вече не поддържам плод-зеленчука. Сега отглеждам цветя, но за собствено удоволствие. Правя си хербарий. Колекционирам мидички от Черно море и други подобни...  

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ