Близкият изток отново е на ръба, но този път линията е по-тънка отвсякога. Ударите на САЩ и Израел срещу Иран разтвориха врата към сценарий, който доскоро звучеше като геополитическа хипотеза, а днес изглежда като реална опасност.
Закани за „разрушителен отговор“, демонстрации на военна мощ и напрежение между големите сили превръщат кризата в тест не само за Близкия изток, но и за световния ред.
Дали това е ограничена операция с конкретна цел или е начало на по-мащабно пренареждане на силите? И къде се намира България в тази сложна и все по-рискова формула – разбираме от проф. Йонко Мермерски.
- Ударите на САЩ и Израел срещу Иран превантивна военна операция ли са или по-скоро стратегически опит за пренареждане на Близкия изток?
- Това е така не само според мен, а и според много експерти и анализатори около мен. Много е интересно, че Тръмп винаги казва нещата в прав текст, а всички ги интерпретират, както си искат.
Първо, този режим трябва да се махне. Но не винаги можеш да реагираш директно. В момента, в който стана конфронтацията,
Тръмп им сложи "червена линия" – да не убиват хора, а те убиха 30 000 души!
После им даде възможност да преговарят, защото основната цел на Щатите е ядрената програма на Иран да бъде отстранена, както и балистичната.
В момента ние сме в обсега на поне две от ракетните системи на Иран, ако, не дай си Боже, по някакъв начин България се намеси в тази ситуация. Ракетите на Иран спокойно могат да стигнат и до Италия, и до Германия.
Основните цели на Тръмп са разоръжаването и режимът. Режимът беше поставен на заден план, за да им се даде възможност да се разоръжат доброволно и така този режим да си осигури още малко живот. Иранците обаче продължават да говорят "Смърт на Америка", в същия момент се правят, че преговарят.
Любопитно е да се отбележи, че другите арабски държави не са на страната на Иран.
Нашите западни партньори осигуряват логистична подкрепа, но абсолютно си траят и даже абсолютно се опитват да се разграничат от политиката на Щатите в този случай. При условие, че безядрен Иран е в полза на абсолютно всички, защото Иран е проблем за сигурността на целия свят.
- Добре, но ако Иран си изпълни заканата за „разрушителен отговор“, става ли реален рискът от регионална война с глобални последствия? Или ще говорим повече за контролирана ескалация?
- Въпросът ти е перфектен, но от информацията, с която разполагам, тази операция е започната с цел да се обезоръжи Иран, тоест да не му се даде възможност да прегрупира и да стане отново заплаха.
Тук е важно да отбележим и друго, което имат предвид само запознатите хора – това не е операция за ден или два. Това е началото на голяма военна операция. Ние вече сме свидетели на такива, които траят по четири години.
- Доколко може да се твърди, че Израел диктува някаква част от темпото в тази конфронтация?
- Израел не може да диктува нищо. Страната просто е съюзник – един офицер на шахматната дъска на Америка.
Голямата картина е, че Иран не може да бъде ядрен. Достатъчно е наситен светът с ядрени сили – най-големите са Русия и Щатите, Китай, Франция също е ядрена сила. Възникването на всяка една нова ядрена сила води до нарушаване на баланса между тези държави.
- Говорейки за баланс – как тази криза променя баланса на силите, особено с оглед ролята на Русия и Китай, които имат стратегически интереси с Иран? И възможно ли е да се формира нов блоков модел, подобен на Студената война?
- Още един идеален въпрос, защото с него дори изпреварваш събитията. Ние вече сме в постглобализъм. Вече сме в зоните на влияние. И става ясно, че Китай и Русия си мълчат. Траят си – така, както направиха и при екстрадирането на Мадуро от Венецуела.
С теб сме говорили и преди, че в Аляска срещата на Тръмп и Путин не беше толкова, за да се разреши конфликтът между Русия и Украйна, а за да се разберат кой коя зона на влияние има.
Ще има декларации, разбира се. Китай и Русия вероятно ще излязат със становище, че американците не е правилно да се намесват в суверенна държава – както казаха и за Мадуро, но това ще са приказки на хартия.
Те са се разбрали да не ескалират.
Светът се пренарежда, а те просто си играят на шах. Големите играят шах! А ние, вместо да сме с големите – и да играем в партията на Америка – имаме някакви наши си нагласи. Вече няма глобален свят, има зони на влияние.
Китайците също ще пренаредят тяхната част от шахматната дъска. И в този случай също ще имаме отново декларации. Европа е № 1 на декларациите! Всичко заклеймяваме, включително и това, че Щатите искат Гренландия, за да се пазят от евентуални ядрени атаки от Русия. А ние, европейците, сме шампиони по декларации.
А всъщност думата на всеки тежи толкова, колкото е силен!
- Какви ще бъдат икономическите ефекти – петрол, енергийни пазари, транспортни коридори? И дали светът е подготвен за шок, сравним с този след началото на войната в Украйна?
- Към този интелигентен прочит ще добавя само питането – какво става с подписания договор за военна помощ между Иран и Русия?
Но всичко това е част от по-голямата картина на нареждане на новите сили. Това, което казваш, е основа за възникването на тези нови военни действия, за да могат да се преразпределят тези енергийни ресурси, търговски пътища и сферите на влияние.
Светът се пренарежда в новия ред на суверенизъм и постглобализъм. Философски погледнато, много по-правилно е така, защото се знае кой за какво отговаря.
Нямаме тази колективна безотговорност, за която ние иначе сме перфектен пример в Европа – с тези бюрократи, които нямат представа от управление, и поради което не взимат и едно адекватно решение.
Има и друго – ние гледаме повече към войната в Иран, но много по-голямата война е вътре, суверенно, във всяка една държава. Войните не са само геополитически, а и екзистенциални.
- Има ли реална опасност за България? Като член на НАТО страната ни може ли автоматично да бъде въвлечена при по-мащабна ескалация?
- Ние имаме основание за директно притеснение заради това, че имахме самолети на гражданското ни летище, при условие че си има натовски бази.
Всеки един военен актив – било то самолет, кораб или танк – подлежи на таргет, тоест е мишена. Никой не обясни защо и как тези самолети са там.
Тук отново говорим за изкуството на сделката, за което и Тръмп основно говори. Когато си слаб, както сме ние в случая, се ослушваш, снишаваш се и гледаш да не се буташ, поемайки отговорност на по-големите на гърба си, защото там ти гърмиш пръв. Като бушон.
Ако от мен зависи нещо в тази ситуация по отношение на България, бих бил много обран и внимателен с това какви позиции ще заемам. Бих запазил оптимален неутралитет. Особено при условие, че нас ни наричат открито източен фланг – каквото и да означава това – с тенденция за източен фронт. Но с кого ще се бием, нямам идея. А ние си мълчим.
Трябва да запазим явен неутралитет.
Или ако даваме някакъв вид помощ, да знаем какво искаме срещу нея. Всяко нещо е оценка на риска.
- Готови ли са изобщо нашите институции за подобен сценарий?
- Изобщо не са готови. И даже не знаят къде се намират, за съжаление. От 2022-ра година насам сме в тотална какофония.
Има и друг момент – най-лошото е, когато не знаеш на кого да търсиш политическа отговорност.
По-добре да имаш лош управник, на когото може да се търси политическа отговорност, отколкото какофония от някакви сглобки, в които всеки казва: "Опс, кой ми е ползвал памперса".
Такава е в момента и ситуацията с временното ни правителство – от една страна искаха да отнемат способностите на президента, в случая на Радев, да назначава временен кабинет, а същевременно, правейки домова книга, го лишават не само от възможности, но и от политическа отговорност.
Интервю на Анелия ПОПОВА
