Професор Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН Автор на близо 600 научни труда, включително десетки книги. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г.
- Проф. Константинов, какъв сигнал дава новият президент Румен Радев с имената в служебния кабинет, който ще се оглавява от проф. Огнян Герджиков?
- От пръв поглед може да се каже, че това е един добре балансиран служебен кабинет и мисля, че удачно е избран и служебният премиер. Това е човек с опит в два парламента, бил е председател на Народното събрание, уважаван юрист. Проф. Герджиков е добро попадение.

- Той получи добри оценки и в парламента.
- Това е видно, да. Той е един от хората, които имат много добра репутация.

- Как си обяснявате хода на Радев, който сякаш се опитва да вкара в служебния си кабинет възможно най-широк кръг представители на политическия спектър, за да изглежда той равноотдалечен?
- Това е правилно. Не знам доколко е търсено съзнателно или не, но ако е търсено – това е разумен подход. В момента България е силно политизирана, склонни сме да се обвиняваме един друг само на базата на това, че сме от различни политически лагери, без да се гледат истинските достойнства на хората. И в този смисъл когато се избират равноотдалечени министри, това е добре, защото ще се намалят предварителните атаки.

- Какво се очаква от този служебен кабинет, какви ще бъдат основните му функции?
- От този кабинет се очаква всичко. Той има абсолютно всички правомощия, както и обикновеното правителство. Единствената разлика е, че няма как да има ефективно взаимодействие с Народното събрание, съответно и не може да проявява ефективна законодателна инициатива, просто защото няма да има действащ парламент. Естествено сред основните задачи на служебния кабинет през първите 60 дни от мандата му е да се подготвят демократични избори, които да внушават доверие в изборния процес. Освен това Министерският съвет трябва да осигури материално-техническата част на вота, което също е много важно. Бих се радвал и ако в голяма степен се преодолее проблемът с купените гласове. Това зависи вече от решимостта както на МВР, така и на прокуратурата.

- Ще бъде ли този служебен кабинет и тест за Радев за целия му мандат като президент? Успехът или неуспехът ли ще бъдат определящи?
- Дали ще е определящо или не, не знам. Дай Боже да не му се налага да прави повече служебни кабинети, защото големият им брой означава политическа нестабилност. Това е все пак петият служебен кабинет, а на някои президенти за два мандата не им се случи да формират нито един, пък на други им се случи да правят два. Но аз смятам, че ще бъде успешен този мандат, българската изборна администрация е много опитна, фирмата, която представлявам (б. р. - „Информационно обслужване“) и може би ще обработва изборните резултати, също има голям опит, няма възражения срещу нашата работа. Тоест, има всички условия да има изборен процес, който да бъде приет с доверие от българските гласоподаватели и от целия народ.

- Каква предизборна кампания за парламентарния вот очаквате, почти на прага й сме?
- Кампанията, за съжаление, първо започна малко рано и второ – малко по-остро, отколкото бих искал.

- Тоест тя е започнала вече според вас?
- Естествено, че е започнала. Всички тези искри, които прехвърчаха между БСП и ГЕРБ, са част именно от предизборната кампания. Но има и по-страшни случаи – това, което видяхме в САЩ например и никога не бих искал да видя в България, е една действително неприятна предизборна кампания. У нас се надявам политиците да проявят разум и все пак да запазят добрия тон. Защото изборите идват и си отиват, но тези хора ще останат, ще трябва да работят заедно и да се гледат в очите, а не да направят всичко възможно да изгорят мостовете помежду си. Има и нещо друго, което нека да е ясно на всички - част от тази предизборна кампания е показност, това е малко изхвърляне за пред електората. Всъщност, едва ли са толкова настървени един срещу друг българските политици, а по-скоро показват колко много бранят идеите си.

- ГЕРБ предупреди на база анализа им на кампанията в последните избори за фалшивите новини, с които смятат, че са били залети. Ще бъдем ли свидетели на такова нещо отново, или вече сме?
- Разбира се, че ще бъдем свидетели на фалшиви новини и аз не виждам как ефективно може да се противопоставим на това явление. Вярно е, че може автоматично през някои от търсачките да се вземат мерки за отсяване на новините. Но за да разберете дали една новина е фалшива или не, трябва да проследите първоизточника. Това понякога е много трудно, а и докато го правите, тя престава да бъде новина. И в този момент вие сте изправени пред дилемата – или да пуснете бързо една не много добре проверена новина, или да я проверявате, а тя през това време да се окаже старина. Тук вече е ролята на журналистите да се справите с това ново предизвикателство.

- Кога смятате, че ще е реалистично да се формира редовен кабинет, който да приеме щафетата от служебния?
- Направих сметка и тя показва, че българските служебни кабинети са траели между 78 и 102 дни – средно 92 дни. Така че около 3 месеца след назначаването на служебния кабинет очаквам да имаме и редовен. Това поне показва досегашната българска практика и мисля, че е и един разумен срок.

- Как смятате, че ще изглежда следващият редовен кабинет и 44-ото НС?
- Мога да отговоря на втория въпрос – българският парламент ще изглежда пак шарено. В момента се публикуват социологически проучвания, които показват неголяма преднина на ГЕРБ пред БСП. Това, което можем да очакваме като състав, са двете големи политически сили, вероятно следвани от ПФ. ДПС със сигурност ще бъде пак представена в парламента. Партията на Веселин Марешки също се оформя като участник. Една голяма неизвестна са реформаторите, защото те в момента играят разделени на три парчета, което е малко много за един електорат от 300 000 души. Ако няма обединение, може да се разпилеят гласовете им и никой да не влезе в НС.

- Какви са шансовете на новите формации „Да, България“ и „Нова република“ и каква е целта им?
- Доколкото разбирам, те ще играят в полето на досегашния Реформаторски блок. Те са част от тези парчета, за които говорех. Защото РБ така или иначе ще има, това е бранд, който още тежи с името си. Ако „Да, България“ и ДСБ играят поотделно, не съм оптимист за техните шансове.

- Какво ни каза ЕК с публикувания днес доклад на ЕК по мониторинговия механизъм за напредъка на България в сферите правосъдие и вътрешен ред? Стана ясно, че такъв ще има и в края на годината.
- Прави впечатление, че констатациите в него са от много общ характер. Очакван доклад, аз лично не се изненадах от него. Ясно е, че нашите европейски партньори се дразнят от, така да се каже, липсата на видими резултати. Не защото процедурите и законодателството ни са лоши – не, не са. Законодателството е добро, има създадени и подходящи правоохранителни органи, включително и за борба с корупцията, но очевидно европейските ни партньори не оценяват високо резултатите. Някой трябва да го отнесе, това е.

- Трябва ли да бъде свален този механизъм до Председателството на България на ЕС, което стартира в началото на следващата година?
- Искрено се надявам този механизъм да бъде свален, защото би било смешно председател на ЕС да е държава, която е в режим на мониторинг. Някак не е сериозно и смятам, че ако си гледаме работата в това отношение, до края на тази година механизмът ще бъде свален. Това трябва да бъде нашата цел.

Източник: в. Монитор