Горещите криминални събития в държавата и атаката на цяла медийна групировка срещу прокуратурата ни дадоха повод да потърсим за интервю известния столичен адвокат Людмил Рангелов. Ето как той отговори на въпросите на управителя на БЛИЦ Ивайло Крачунов.

- Адвокат Рангелов, на 22 ноември тази година се навършиха 130 години от приемането на първия Закон на адвокатите от Петотото обикновено Народно събрание на Княжество България. Продължава ли след повече от век адвокатската професия да е все така престижна?
- Адвокатската професия продължава да е все така важна. Нейната престижност се определя от това как всеки отделен адвокат я упражнява. До колко компетентно и почтено я упражнява. 

Общото усещане и оценка на обществото е, че това е една важна и престижна професия към момента, в който с вас разговаряме.

- Как гледате на обстоятелството в последните години, че много от обществено значимите дела се дискутират първо по медиите, а след това вече попадат в съдебните зали, където ситуацията е съвсем различна?
- Аз не одобрявам такъв начин на поведение на отделните институции, които правят публична една информация, която още не е конкретизирана и която поднесена преждевременно може да причини много сериозни вреди на хората, които касае. Искам да Ви напомня, че в едни по-ранни периоди подобни коментари в такава ранна фаза на разследване или на проверки не бяха допустими.

Някъде в средата на 90-те години започна да се налага подобна практика. Разбира се, причина за това са както поведението на отделните лица, които правят такива коментари, така и на медиите, които се превърнаха в търговски предприятия. Техните публикации и ефирни изяви са търговски продукти.

- Виждаме, че една медийна групировка атакува тенденциозно прокуратурата. Вие в момента сте от другата страна на правораздаването и сте адвокат. Как гледате, когато се атакува българската прокуратура?
- Да се критикува каквато и било институция изглежда допустимо. Това е нормално и здравословно. Да се атакува обаче на всяка цена без аргументи, да се обвинява която и да е институция, че не върши работа, или върши работа различна от тази, която законът предвижда и допуска, това нещо не може да бъде одобрено. 

- Взехте активно отношение по убийството на журналистката Виктория Маринова от Русе. Виждаме ,че има нова развръзка по случая, нейният убиец се опитва да се изкара психично болен и да излезе от наказателна отговорност. Смятате ли, че той ще успее да го направи?
- Не той се опитва. Във всички случаи, когато има такова абсурдно, тежко, нелогично и немислимо убийство, органите на досъдебното производство и прокуратурата в частност назначават една такава съдебно-психиатрична експертиза, за да може да бъде изследвано от психична гледна точка какво представлява това лице.

Това е практика, която е десетилетна. Подобно лице се настанява в психиатрия за един месец се изследва внимателно от специалисти психиатри. До толкова внимателно, че да не може по време на досъдебното производство или по-късно в съдебна фаза да претендира ненаказуемост на основата на невменяемост.

Това, което се случва сега с убиеца на Виктория е съвсем стандартна и логична процедура, за да се уточни какво е било психическото състояние в момента на деянието и в този момент и дали това лице може да носи отговорност. Не вярвам да е лице, което към момента на извършване на деянието е бил невменяем. 

- Вчера главният прокурор гостува в "Шоуто на Слави" и след въпрос на водещия той каза, че причина да няма осъдителни присъди не винаги са обвинителните актове, които изготвят прокурорите, а тежката дума, която имат съдиите. Често обаче прокуратурата е критикувана заради обвинителните актове. Какво е вашето лично отношение към главния прокурор и прокуратурата?
- Моето лично отношение към главния прокурор е много добро, познаваме се лично. Имал съм възможност да разговарям с него, включително по проблеми на адвокатурата. Сотир Цацаров се е отнасял с разбиране, подкрепял е прокуратурата, когато такава подкрепа е била необходима. 

Що се отнася до обвинителните актове трябва да се има предвид, че не винаги са достатъчно добри, не винаги всичко е изяснено точно. Освен това, малко или много обвинителният акт е нещо, което е съставено в един предварителен момент, когато не всички детайли са изяснени или биха могли да бъдат изяснени или пък е възможно в съдебната фаза да настъпват промени в самия характер на доказателствата и в тяхната тежест.

Това е напълно логично развитие на един наказателен процес и това, което мен ме смущава е, че се гледа изключително негативно в случаите, когато обвинителен акт на прокуратурата е бил оценен като такъв, който трябва да завърши с една оправдателна присъда. Оправдателните присъди са демокрацията. Това е истинското правосъдие. Изобщо не споделям разбирането, че от 100 внесени обвинителни акта, 97 или 100 трябва да завършат успешно с осъдителни присъди. 

Така е в развитите европейските страни като Франция. Там брой на оправдателните присъди е недопустимо висок за нашите стандартни, тоест както ние ги оценяваме. Нали и адвокатът трябва да има шанс и подсъдимия трябва да има шанс да установява в съдебната фаза на наказателното производство, че не е виновен, така както е оценил прокурорът. 



Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ

Снимки: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ
Видео: Съйко СЪЕВ, БЛИЦ