Йълдъз Ибрахимова: Ракът уби съпруга ми!

Предложи ми брак в депутатската си лимузина, оженихме се в Копенхаген, спомня си за щастливите мигове от семейния си живот с Али Динчер джаз певицата Йълдъз Ибрахимова. Пях на Тургут Йозал няколко часа преди смъртта му, разказа още тя в интервю за "ШОУ". На въпрос за съхранените приятелства от младостта тя отговаря: с Вежди се знаем отдавна, но не той ме запозна с Али.

Йълдъз Ибрахимова започва да се занимава с музика едва 10-годишна. Завършва с отличие музикалното училище "Любомир Пипков", а по-късно оперно пеене в Държавната музикална академия. Дебютът й на сцената е през 1975 г. с джазквартета на Марио Станчев. Впоследствие работи с музиканти като Любомир Денев, Огнян Видев, Веселин Николов, Петър Петров, Антони Дончев и Боян Воденичаров.

По време на т. нар. възродителен процес Йълдъз е принудена да смени името си. В периода между 1985 и 1990 г. прави своите музикални изяви като Сузана Ерова. Под това име концертира с формациите “Джаз линия” и “Акустична версия”, а за един сезон е и солистка заедно с Теодосий Спасов на “Бели, зелени, червени”.
Йълдъз Ибрахимова е преподавател по джазпеене в METU (Близкоизточен технически университет) в катедрата по музика и изящни изкуства и в музикалния факултет Baskent University. През есента в Турция ще излезе новият й албум, който се казва “Връщане към моята любов” и е посветен на нейния съпруг, изключително популярният турски политик, изселник от България, Али Динчер. Звездата преживя тежко смъртта на съпруга си и прави огромно усилие, за да се върне отново на сцената.

- Вашият добър приятел Вежди Рашидов стана министър на културата. Честитихте ли му вече, г-жо Ибрахимова?

- Научих новината преди 10-ина дена, когато бях в Австралия. Сега като дойдох тук, му звъннах. А той вдигна и преди да съм казала “ало”, чух гласа му: “Моля, кажете бързо, защото трябва да вляза при министър-председателя! И аз изреждам в телеграфен стил: “Добре, здравей, Вежди, аз съм Йълдъз, целувам те много, поздрави!” А той: “О, ти ли си! Трябва де се видим, но сега много бързам, чакат ме!” Ще се видим тези дни... Мъжът ми беше министър на градоустройството и знам какво е - влизам в положението на Вежди. На такъв пост нямаш време за личен живот.

- Вежди Рашидов ли ви е запознал навремето с вашия съпруг, турския политик Али Динчер, така се говореше...

- Не, Вежди не ни е запознал. Бях в София на изложба на Вежди, и той ми каза: “Знаеш ли, в Анкара ще имам изложба и съм поканил Тургут Йозал /тогавашният президент на Турция – б. а/ Каза, че ако има възможност – ще дойде! Ела и ти!” Ние вече бяхме заедно с Али и отидохме на изложбата двамата. Али, разбира се, добре се познаваше с Тургут Йозал...

Тогава Вежди се запозна с Али. Йозал дойде, по протокол трябваше да остане половин час, той се задържа час, час и половина... Говорихме много с него, той беше непринуден човек, аз пях без съпровод. Каза ми: “Вие сте гласът оркестър, това е невероятно!” На следващата сутрин Йозал почина. Внезапно, получил сърдечна криза... Вестниците публикуваха снимка на Тургут Йозал от откриването на изложбата и писаха, че последните хора на изкуството, с които се е срещнал Йозал сме ние, с Вежди.

- А как всъщност се запознахте с вашия съпруг?

- Първото ми отиване в Турция беше през 1990 г. Поканиха ме на концерти в Истанбул. Оттогава често започнах да ходя - на концерти, на турнета. При едно отиване имах покана от националната телевизия в Анкара за музикална програма и тогава ни запознаха с Али. Той беше по това време депутат в парламента. Покани ме на обяд в ресторанта на парламента. Беше поканил и една от най-известните журналистки да направи интервю с мен. Направи ми впечатление като изключително ерудиран човек - той страшно много четеше, имаше изумителна памет и страхотно много познания в изключително много области. Като го гледах на тази първа наша среща на обяд, си помислих – съпругата на този човек с какво ли се занимава, аджеба? Не знаех, че той не е женен. И през ум не ми мина тогава, че след една година аз ще бъда тази жена...
По-нататък, когато имах концерти в Истанбул и Анкара, започнахме да се виждаме.

- Кога ви предложи да се ожените?

- Това се случи в Истанбул. В неговата депутатска кола. Той беше шеф на парламентарната група на тяхната партия. Пред нас се движеше една булчинска лимузина. Казах спонтанно: ”О! Колко интересно - в картонени кръгчета като цветя са вплетени буквите на младоженците! Не съм виждала подобно нещо в България!” Тогава Али ме попита на английски: “Ще се омъжиш ли за мен?!” За да не разбере шофьорът. А те вече знаеха всички...
Няколко дни по-късно в неговия кабинет в парламента Али ми каза:

Ако направим сватбата в Анкара – ще стане митинг,

нищо няма да разберем от нашето тържество, от цялата церемония! И в София ще бъде същото стълпотворение... Най-добре да се оженим на една яхта, капитаните имат право да женят... И аз казах: “Добре!”
Али обаче трябваше да замине на едно заседание на НАТО в Копенхаген. Предложи ми: “Хайде да се оженим в Копенхаген!” Казвам: “Добре!” Той замина преди мен, аз по това време участвах на джазфестивала в Истанбул. След последния концерт направих един букет от най-хубавите цветя, които ми бяха подарили, и тръгнах. Като слязох на летището в Копенхаген, на паспортната проверка полицаят ме пита: “Защо идвате в Копенхаген?” Казвам: “Да се оженя! Ето, бъдещият ми съпруг ме чака точно зад вас!” Оженихме се в турското посолство – присъстваха турските и българските депутати, които бяха на съвещанието на НАТО.

- Кога разбрахте за страшната болест на съпруга ви?

- След тежка кампания за парламентарни избори... Али страшно много работеше! Нечовешки! Една подутина се появи на лимфен възел на врата му. И като отидохме на контролен преглед, откриха лимфомата. Веднага започна лечението. Уж всичко вървеше добре, но се разболя и от хепатит В... Това го съсипа. Късно беше открита болестта... Той беше много здрав човек. В здравния си картон до този момент той нямаше нито една болест и нито едно изписано лекарство. Неговият род са все дълголетници –

дядо му починал на 104 - годишна възраст, баба му на 98 години.

- Има ли Али Динчер роднини в България?

- Да, в една строителна фирма работят. Изселили са се в Турция, там са завършили университет. Те са най-близките му роднини.

- Бившият депутат от ДПС Гюнер Тахир не е ли първи братовчед на съпруг ви?

- Не, те се познават, но кръвна връзка нямат. Така знам от Али.

- Вярно ли е, че, когато съпругът ви е бил болен, са се обаждали на Гюнер Тахир да стане донор с черен дроб?

- Да, обаждаха се негови роднини, не само на него, на много хора се обаждаха. Но въобще не се наложи... Ракът го уби.

- Вашият съпруг е бил много обичан в Турция, това е рядко явление за политик ...

- Шест месеца след като Али си отиде, сегашният кмет на Анкара нарече един огромен прекрасен парк от 70 000 декара на негово име, и то точно в квартал “Батъ Кент”, който мъжът ми, когато е бил кмет на Анкара, е построил. В парка има 6-метрова статуя на мъжа ми в цял ръст. Често ходим с дъщеря ми Суна там и ни е много приятно, когато виждаме как минават хора и хванали децата си за ръка се спират да им обясняват кой е този човек... И това е прекрасно!

- Къде живеете сега в Анкара?

- Мястото, където живеем е едно от най-хубавите, на 1300 м височина, с хубав парк и прекрасен хълм с борова гора, виждаме града от птичи поглед, въздухът е много чист, няма никакъв шум.
Домът ми е уютен, за всеки има място. Имам отделна работна стая с пианото ми, с библиотеката с нотите и въобще всичко, което е необходимо за един музикант. Дъщеричката ми Суна, също има отделна стая.

Майка ми Неврие също живее при нас през зимата,


тя много ми помага. Изключително всеотдаен човек е, да е жива и здрава.

- Дъщеря ви Суна знае ли български?

- Тя знае и турски, и български. Тази година успя да влезе в музикалното училище на една от най-престижните консерватории. Пет години вече свири на пиано. Сега ще учи пиано и контрабас.

През 2003 година издадохме албум с детски песни на български и на турски, на който спонсор е мъжът ми. В него пеем майка ми, племенничката ми, дъщеря ми и аз. Заедно. Тогава Суна беше едва на 5 години. Албумът доста добре се продава. Спечели две престижни награди в Турция. Издадохме същия албум с песнички и тук, но на български.

Едно интервю на Валерия Калчева