Генерал Николай Петров заема един от най-стратегическите постове в третото правителство на Бойко Борисов - този на здравен министър. Преди това Петров управляваше успешно Военномедицинска академия, в която за по-малко от две години стопи дълговете с над 20 млн. лева. От 2009 г. е президент на дружеството на анестезиолозите. С проф. Петров разговаряме по най-актуалните теми в здравеопазването. Ето как генералът отговори на въпросите на Ивайло Крачунов.

- Генерал Петров, не съжалявате ли, че се разделихте с ВМА, която подредихте като аптека, за да се хвърлите в дълбоките води на здравното министерство?
- Г-н Крачунов, понякога човек наистина трябва много да внимава какво си пожелава. В този смисъл аз не съжалявам за решението си, но определено съм в трудно положение. 

- Какво имате предвид?
- Наистина ВМА тръгна в много добра посока. През миналата седмица се срещнах с моя приемник проф. Мутафчийски, който ми каза една много хубава новина. А тя е, че през последните два месеца дълговете на болницата са намалели с нови 600 хиляди лева.

ВМА работи при същите условия като другите болници - с намален лимит от НЗОК и с надлимитна дейност. Ръководството и служителите на ВМА се справят много добре със задълженията си. Това е един прекрасен модел. В този ред на мисли ми е все още трудно, но ще направя всичко възможно и ако трябва, ще изкопая земята, но този модел трябва да проработи, защото е доказано добър. Аз не съм човек, който лесно се отказва.

В здравеопазването трябва да се наложи добра практика и ефективен и от икономическа гледна точка модел, за да могат пациентите да получат по-качествено здравеопазване, а сметката накрая да излезе.
 

- Какви други промени ще въведете през следващите месеци, за да се подобри качеството на здравните услуги?
- Ние работим в доста посоки. Едната е за оптимизиране на работата по доставката на медикаменти. Това е т. нар. Електронна платформа, която беше зададена по времето на министър Москов, а след това на няколко пъти беше обжалвана. В момента провеждаме тестове по Електронната платформа и резултатите са много обнадеждаващи.

Силно се надявам, че Електронната платформа ще улесни лечебните заведения при осигуряването на медикаменти, както и че осветли този процес, което е най-важното за мен. Третият резултат от въвеждането на Електронната платформа ще е намаляване на цените на доста от лекарствените продукти, защото това е един чист и светъл бизнес.

- Ще се пребори ли правителството с картела в аптеките?
- Трудно ми е да коментирам дали има или няма картел, защото по този въпрос има специализирани органи, които трябва да се произнесат.

Ние вече стартирахме проверки, които се провеждат от смесени екипи не само по отношение на аптеките, но и в някои от здравните заведения, които са водещи от гледна точка на направени разходи за медикаменти.

В скоро време от тези проверки ще произтекат новини. За някои новините ще са добри, но за други няма да са толкова добри.
 

- Българските лекари са сред най-добрите в Европа. Как ще преодолеете негативната тенденция все повече доктори и медицински сестри да заминават за чужбина, за да се реализират там?
- Трудно ми е да кажа, че тази тенденция може да бъде спряна. Ако приемем, че емиграцията на медицински специалисти най-вече към Западна Европа, с която, ако приемем, че сме скачени съдове и се постигне равновесие, то тогава може да спре.

Това е процес, който не може бъде спрян. Емиграцията на специалисти е не само на лекари и медицински сестри, но се отнася и за други професии. Това са необратими процеси. 

Една от основните философии на обединението Европейски съюз е свободното движение на хора. 

Към мен беше зададен подобен на Вашия въпрос и по време на парламентарния контрол. Справката, която представих на народните представители, показа, че има едно забавяне на процеса на заминаване на български лекари зад граница, ако се съди по броя на издадени постановления от Министерството на здравеопазването на лекари, които искат да напуснат страната. Нещо повече - по моя инициатива се срещнахме с Асоциацията на младите лекари. Колегите изразиха удовлетвореност, че нещата се променят към по-добро. Те са доволни от Наредбата за специализация, която беше приета преди няколко години, и искат няколко промени в нея, по които сме стартирали работа и ще ги направим.
 

От Асоциацията на младите лекари поискаха да бъде направен национален регистър, така че например, ако в него влезе един доктор от Шумен, да види, че има място за желаната от него специалност в Бургас. Колегите настояват и за повече обективност при провеждането на самите конкурсни изпити.

По-големият проблем в момента при заминаването в чужбина е не толкова при лекарите, колкото на медицинските сестри, акушерките и лаборантите. Ако проблемът с недостига на доктори е голям, то този с липсата на професионални здравни работници е крещящ! 

Не виждам как ще задържим лекарите и здравните работници, ако не се подобрят условията им на работа, както и да се помисли за увеличаване на техните възнаграждения, ако в държавата се съберат достатъчно пари. Не виждам друг начин.

- Заради огромното напрежение и силния стрес все повече българи страдат от онкологични заболявания. Въвеждането на нови технологии в българското здравеопазване води ли до намаляване на броя на коварните заболявания?
- Определено се постигат. Всяка нова технология е добре дошла в здравеопазването. Но за съжаление резултатите са свързани с малко по-голяма преживяемост. Истинският резултат се постига, когато едно онкологично заболяването се улови навреме, за да се постигне лечебна дефинитивност. 

- Повиши ли се повече културата на българите за профилактични прегледи?
- На все повече българи е ясно, че трябва да си правят профилактични прегледи. Но това, че не го правим редовно, опира до нашенския манталитет. Ние никога не забравяме, че трябва да закараме колата си на преглед, но за себе си често забравяме.

И веднага ще ви дам два примера. Предишния път, когато за кратко бях служебен министър, много трудно вървеше една програма за профилактични прегледи, която бе с европейско финансиране. Програмата беше за откриване на най-честите видове рак при мъжете и жените. От тази програма обаче се възползваха много малко хора, защото организацията беше оставена на доброволен принцип и разпространена от няколко медии.Желаният резултат не се получи.

Аналогичен пример ще дам и с програмата за ранна диагностика на рак за гърдата, която бе организирана по много добър начин от кметицата на София г-жа Фандъкова и бе предназначена за учителки. 

Организацията на такива програми може би трябва да бъде ангажимент на органите на държавното управление, за да може например Вие като управител на БЛИЦ да кажете на доктора колко мъже и жени работят в редакцията и да преминат на преглед по предварително изготвен списък.

Ако оставите на тях сами да се подложат например на преглед за простатата, то половината ще изпуснат срока или няма да отидат. 

Явно е, че държавата трябва да се заеме с организацията на профилактичните прегледи, защото при г-жа Фандъкова например програмата бе организирана перфектно.

- Министър-председателят Борисов разпореди да отпаднат лимитите по отпускане на средства за одобрени от държавата процедури по ин витро зачеване. Какво се случва оттук нататък с този вид процедури?
- В тези процедури няма да има лимит на отпуснатите средства и това е уникален жест от страна на правителството в лицето на премиера Борисов и на финансовия министър Горанов към хората с репродуктивни проблеми, а те в България са много.

Това, което е мой ангажимент по този въпрос и той вече е на финала - да осигуря медицински стандарт, с който няма да се отива нито в едната крайност, нито в друга. Специалистите трябва да кажат как, по какви правила и по какъв начин да се направят ин витро процедурите.

А по отношение на финансирането, както знаете, премиерът премахна ограничителния праг.

- Ще бъдат ли облекчени пациентите при преминаването им по клиничните пътеки?
- Г-н Крачунов, разбирам какво ме питате, защото на болниците не са им достатъчни парите и бюджетите, които им отпуска Здравната каса.

От една страна, трябва да има някакво лимитиране, тъй като системата не може да бъде пусната да работи без лимит. Друг е въпросът дали начинът на самото лимитиране е най-добрият.

Така или иначе парите за болнична помощ не достигат, а голяма част от клиничните пътеки не са дофинансирани. Това създава дефицити и напрежение в системата.

Ние имахме много тежка и продължителна среща, след която Надзорният съвет към Здравната каса обяви, че ще подпише анекс към Националния рамков договор. Българският лекарски съюз също присъства при вземането на това решение.

Месечният лимит ще бъде вдигнат с около 6 милиона лева от този месец. Това ще бъде глътка въздух за болниците.

Проблемът, г-н Крачунов, е, че много пари отиват за лекарства. Ако там се постигне голям преразход, започват да се черпят пари от болничната помощ. Именно болничната помощ е конфликтната точка, тъй като там се пресичат интересите на пациенти, лекари и държава.

В бюджета за догодина ще се опитаме да изчистим този проблем, за да не се преливат средства от едната дейност в другата. Всеки ресор трябва да си прави сметката, за да стигнат отпуснатите средства.
 

- Какво бихте казали на българските лекари в този момент?
- Поздравявам ги за устойчивостта и куража. Бих искал да ги мотивирам да работим заедно, за да подредим системата така, че да ни е по-лесно на всички. Защото аз съм един от тях, в министерството съм временно.

Искам и на мен да ми е лесно да работя и да не мисля ще ми стигне ли лимитът или не и да разгърна своя потенциал.

Пожелавам на лекарите да продължават да дават най-доброто от себе си за пациентите!

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ