Кое е доброто, което се случи на изборите за състав на 46-тото Народно събрание? Машинното гласуване помогна или затрудни процеса? На какво се дължи ниската избирателна активност и защо голяма част от младите хора се отдръпнаха?

Кои партии загубиха и кои спечелиха от този вот? Защо хората вече нямат доверие в политическата система и какви трансформации в нея са нужни? За всичко дотук за тези избори разговарям  с преподавателя по политология в Алма матер, независимият анализатор д-р Страхил Делийски.

Най-доброто, което се случи на тези избори е, че все още не е оспорен резултатът от тях. Кампанията на част от партиите, сред които и ГЕРБ, мина на фона на подобни внушения.

Щяхме дотам да го докараме, че през 2021 година да бъдат непризнати изборите. Но това не отменя факта, че ще има партии и политици, които ще подлагат на съмнение честността на изборния процес. Така че това е добрата новина – имаме избори и те не са протестирани.

Трябва да се направи по-обстоен анализ за ролята на машинното гласуване, за това каква е била динамиката в изборните секции и т.н. Със сигурност нямаше опашки пред урните и пред зала „Арена Армеец” и това също е положителна новина.

Виж, дали този начин на гласоподаване бе ограничаващ фактор и изигра роля за ниската избирателна активност, ще трябва да се изследва. Не малко от наблюдателите на изборите посочиха, че за много хора машинното гласуване е било възпиращ фактор да отидат до секциите. Но всичко това е технология.

Според мен дори да имаме възможност без никакво усилие да гласуваме, примерно по телепатия, при това състояние на политическите партии и на цялата тази система, съм сигурен, че много хора пак няма да го направят.

Затова смятам, че да търсим мотиви за ниската активност в технологични причини, е все едно да си затваряме очите пред невъзможността на партиите и политиците да говорят за своите политики на голяма част от населението. Усещането е, че  цялата политическа система не работи както трябва, хората не й вярват.

Фактът, че повечето ни сънародници не излязоха да гласуват, трябва да е като червена лампа за целия политически истаблишмънт.
Ще имаме Народно събрание с много ограничена представителност.

Лоша новина е, че сега гласуваха по-малко млади хора, защото част от тях са на почивка и са предпочели да не се занимават с гласуване, а други не са видели смисъл да го правят. Тревожно е, че много българи лесно се отказват да гласуват и си намират всякакви причини да не го направят, защото просто не са добре мотивирани затова. Проблемът не е в тях, а в онези, които трябва да ги обусловават.

По предварителни данни на този вот

ГЕРБ загубиха близо 200 000 гласове и ще трябва сами да търсят причините за този отлив. Но тази партия успя да капсулира своето ядро от около 600 000 души, което ще им помогне поне в краткосрочен план, за силно опозиционно присъствие.

В ГЕРБ текат ерозиращи процеси не от вчера. Но все пак мисля, че не бива да бъдат отписвани, те не са НДСВ и очаквам динамика вътре в партията, най-накрая нещо да се случи. Проблемът там, който ще им пречи занапред да се сплотят, е именно г-н Борисов. Интересно е какво ще бъде в партията след 2 години, когато не са във властта.

ИТН печели в 7 области, но не успя да вземе повече и да се разпростре навсякъде. Това не е революционна партия, ако беше, то резултатите от вота щяха да са различни и да печелят много по-убедително.

Не може с тази политическа програма, която те представиха, да мобилизират големи социални групи. Нека да бъдем реалисти, какво обяви днес лидерът Слави Трифонов: Николай Василев, експерти, концесии, приватизации, космос!

Холограмо-подобен лидер предлага "програма" наподобяваща ученическо есе на тема "какъв ще стана като порасна". Работливите експерти ще се ползват с политическата подкрепа на ЕДНА партия, за която са гласували 1/10 от избирателите.

Вярно е, че след Борисов всичко може да изглежда смислено и приемливо, но този сценарий сякаш е правен в голямото междучасие. Но за отбиване на номера става. Успех!