Политоложката  проф. Мария Пиргова направи анализ на изборните резултати. Според нея подкрепата на президента за партията на Кирил Петков и Асен Василев е мит. Ако конгресът на БСП остави Нинова лидер, агонията ще продължи. Поне до местните избори Борисов ще бъде в силна позиция. Ето какво още каза тя в интервю за "Марица".

- Победата на Румен Радев и сформиран от партията на бившите му министри кабинет не дава ли прекалено много власт на президента?

- Това, че президентът ще упражнява повече власт при наличието на парламент и правителство, е политически мит. Президентът е силен само когато партиите са слаби и не могат да създадат правителство. Има ли стабилен кабинет и парламент, президентът си изпълнява представителните функции.
Ако ги няма, естествено, държавният глава е единствената стабилна фигура. Но който и да е президент, не може да е силен по нашата конституция, при наличие на стабилни парламент и правителство. Ако ще да е най-силният лидер.
 
- Проф. Пиргова, ще имаме ли най-сетне редовен кабинет след третите парламентарни избори за тази година? Доколко новият стар президент ще влияе върху съставянето му?

- Президентът Румен Радев ще се въздържа от влияние по съставянето на правителство, защото партиите трябва сами да стигнат до коалиционни споразумения, за да може кабинетът след това да ги изпълнява. Колкото по-силна би била намесата на президента, толкова повече проблеми между партиите ще възникнат по-късно. Така че не би трябвало президентската роля при съставяне на кабинет да се повиши.

Доколкото правителството е устойчиво, дотолкова и ролята на президента ще е по-малка. Затова е нужно партиите да създадат стабилна основа за по-дълготрайно правителство.

Смятам, че "Продължаваме промяната" има положителна нагласа за това да състави правителство върху политики, по които партиите имат общи позиции, като се оставят настрани проблемите, по които имат различия. Но тези усилия вероятно ще се реализират донякъде.

Възможно е много скоро в евентуално правителство от четири партии да се появят разногласия, разнобой. Надявам се кабинетът да оцелее до една година - няма как да е дълготраен, тъй като ИТН, ДБ, БСП, а и ПП имат не само различни интереси, откъдето може да дойде разнобоят.       
А парламентът трябва форсирано да тръгне към промени. Кризите, в които се намираме, са много изострени и трябва да се решават бързо.

- Не създава ли предварителна нестабилност и обидата на трите партии в коалицията, чийто срив се дължи точно на ПП, с която сега трябва да търсят допирни точки за съставяне на кабинет?

- Тези партии не би трябвало да са обидени, не могат да играят такава роля, защото не партията на Кирил Петков и Асен Василев им е отнела избиратели, а неспособността им да задържат своя електорат с програми и действия. На второ място, и трите партии са заинтересовани да направят правителство, защото точно те имат вина за провала на предишните два парламента. Ако това се случи и сега, наказанието за тях ще е още по-голямо.

- Какво е обяснението за успеха на ПП - партия на два месеца?

- Не бих нарекла ПП партия. Това е движение със заявка за промени и при тая загуба на доверие, при цялото изтощаване в избори без резултат, при цялата корупция се появиха в качеството на лидери, на хора, поемащи отговорност. Кирил Петков и Асен Василев са млади хора, които познават ситуацията в страната, макар че не са политици. Ще видим колко и как ще изпълнят обещанията си - те влизат в обкръжение на стар елит, който е много опитен, и ще имат много трудности.

Дотук президентът им помогна с това, че ги назначи за министри. Оттам насетне особена подкрепа няма - отсега нататък всичко зависи от тях. Президентът, и да иска, не може да ги подкрепя. Това с президентската подкрепа е сериозен мит.
Не бих нарекла лидерите на ПП новите спасители.  Може да се превърнат в лидерите, от които имаме нужда, но може и да не успеят заради силните позиции на стария елит.

- Въпреки заканите, че няма да позволят втори мандат на Румен Радев, ДПС не излязоха да гласуват масово срещу него на балотажа. Към кого е реверанс тази промяна на позицията?

- Това не е реверанс към Румен Радев. Просто електоратът на ДПС на 14 ноември се мобилизира в много голяма степен, защото за пръв път те имаха излъчен кандидат за президент. И тъй като Мустафа Карадайъ не стигна до балотажа, да повторят активността от първи тур би било невъзможно за ръководството на Движението, дори при силно желание.

- Какво предстои в БСП след слабото представяне на изборите? Реална ли е опасността от разцепление на партията?

- Крайно време е в БСП да има развръзка в отношенията между ръководство и вътрешнопартийна опозиция. Тази опозиция се създаде, защото Корнелия Нинова направи много радикални промени в устава и лиши БСП от много образована, политически опитна част от парламентарната група. Виждаме резултатите - партията не само губи поредица избори, но не може да се държи като силна опозиция в парламента. Нужни са  мерки, защото БСП рискува в това намаляване на влиянието си дори да изпадне от парламента в един момент.
 
Не допускам да се стигне до разцепление. Има два вариант в развитието оттук насетне. Единият е този, към който се стреми това ръководство - да преизбере Корнелия Нинова на конгрес. Другата линия е да се състои конгрес преди Коледа, на който г-жа Нинова да бъде сменена, като бъдат направени промени в устава - тя по друг начин не може да бъде сменена.

Ако обаче не смени лидера, агонията в БСП ще продължи, защото единствената политика на Корнелия Нинова е да атакува несъгласните с нея. Това тече вече повече от 4 години, в които партията остана без никаква идеологическа нагласа. 

-  Ако лидерството поеме млад човек - говори се за Крум Зарков, това ли ще е печелившият ход за БСП?

- Има кандидати, които могат да измъкнат БСП от кризата. Нужен ѝ е за лидер не толкова млад човек, а човек, който е настроен партията да печели сред тази част от населението, в която има корени. Нужни са реални предложения и политики - например повишаване на публичните средства чрез данъци, които да не натоварват само най-бедните хора, както е сега, т.е. борба с плоския данък, намаляване на ДДС на най-необходимите стоки. Това трябва да се направи.

-  В криза ли е лявото у нас?

- Лявото е в дълбока криза не само у нас, но в Европа и в света. Лявото е много ударено от новите технологии, от неолиберализма, от промяната в пазара на труда.

На лявото у нас му трябва лидерство, посока, разбиране за новите процеси. Действително може би е нужна смяна на поколенията, но новите лидери наистина трябва да се опрат на опита на тези, които досега са били в тази партия - най-дълголетна вляво у нас. От нея се очаква все още много, въпреки сегашното разпадно състояние.

- Пред разпад ли са обаче "Има такъв народ" и "Демократична България", които също се сринаха на 14 ноември?

- За ИТН съм скептична, че може още веднъж да бъде силен политически фактор. А и форматът на Слави Трифонов е все още далече от това да са партия със структури. Но вече явно се налагат електорални партии, които няма да правят структури, като ПП и ДБ.
Това са партии, които представляват ръководства, които водят политиката заедно с излъчена от тях парламентарна група.

- Има ли ГЕРБ полезен ход след втора поредна загуба на избори?

- Бойко Борисов още известно време ще продължи да бъде най-силният човек в държавата, поне до местните избори, което е много проблематично за всички.

За съжаление, полезният ход за ГЕРБ е  да атакуват всяка власт извън тях. Може да продължат да саботират, имат силни връзки в икономиката, особено дебели връзки в медиите. Много трудно ще бъде да се преодолее тяхната съпротива. ГЕРБ ще продължи да е голям проблем за държавата. Тези 12 години не могат да бъдат лесно преодолени.

Но ако Борисов се оттегли, ГЕРБ ще се разпадне. Не виждам в тях потенциал да се превърнат в нормална партия, след като са формирани като партия главно на принципа на лоялност към лидера и на рекета. Липсва им идеологическа спойка.
Но при положение, че партиите на промяната се провалят, ГЕРБ може да се върне. Ако новото правителство се провали след няколко месеца и Борисов е все още начело на партията, тогава те могат да се върнат, но със същите методи, от което като държава имаме най-малка нужда и полза.

- Коя е причината за рекордно ниската избирателна активност?

- Хората са демотивирани от това, че ходят на избори и нищо не се случва като политически резултат. Много хора имат чувството, че са далече от политиката, че тя не ги засяга. Тази погрешна нагласа е резултат от развитието на страната в последните 30 години.

 Най-вече тази слаба активност е резултат от идеята всеки се спасява сам, от разпадането на държавата, от разпадането на нацията, в която никой не разбира какво е национален интерес. Това демотивира хората, а и това, че партиите не предлагат нищо, освен борба за власт.

Може тези млади хора да обърнат нещата, те виждат перспектива в реализацията си като политици. Но ако гражданите не ги подкрепят, ще им е трудно. А има голяма опасност и в това, че медиите са в ръцете на ГЕРБ. Ако тези млади момчета не получат доверие и се разочароват, те ще се оттеглят,  въпреки нагласата да работят за България.
 
Пловдивчанката проф. Мария Пиргова е завършила Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“. Дългогодишен преподавател в Софийския университет. Била е парламентарен секретар на Министерския съвет и зам.-председател на партия ЛИДЕР.  Автор на книги и научни публикации.