Българите искат медиите да оповестяват резултати от изборите в деня на вота преди окончателното обявяване на края на изборния ден. Това става ясно от проучване "Медийни предпочитания на българската аудитория в предизборните кампании за парламентарните избори", поръчано от Съвета за електронни медии (СЕМ) на социологическата агенция "Екзакта".

Агенцията е интервюирала 2010 пълнолетни граждани на два пъти - в последните седмици на двете предизборни кампании - през март и юли тази година.

Хората, които подкрепят публикуването на междинните данни от изборите, са от всички възрасти и демографски слоеве. Тези, които са против - близо 25%, са предимно с основно образование или на възраст над 65 години. 

Същевременно 56% от анкетираните следят междинните резултати от екзитполовете през целия изборен ден и знаят къде да ги намерят. Това са предимно хора на възраст между 30 и 50 г., т.е. в трудова активност, висшисти са и живеят в областните центрове, показва още изследването.

Обявяването на междинни резултати в деня на изборите е забранено заради опасения, че може да се отразят на изборния резултат.

Разлика в данните от двете проучвания през март и юли почти няма, като трайно телевизиите са водещ по значимост източник на информация за хода на предизборната кампания. Хората на възраст между 18 и 30 години търсят информация в медии, базирани в интернет.

По време на кампанията през юли намалява делът на хората, които предпочитат да се информират от социалните мрежи (Фейсбук, Туитър, Инстаграм и пр.) - от 22% през март на 19% през юли.

През юли с 3% (от 46% на 49%) нараства делът на анкетираните, които нямат предпочитания към източниците на информация в интернет или пък не ги различават. През юли има ръст в интереса към основните компоненти на предизборната кампания - дебати и политически събития, както и към разясненията на ЦИК за гласуване и към данните на социологическите агенции.

Най-слаб остава интересът към политическата реклама.

Близо 70% посочват през юли, че не слушат радио в изборния ден, а 19% твърдят, че предпочитат да слушат програмата на БНР в деня на вота. По-често от радиото се информират възрастни, нискообразовани и бедни хора. През юли намалява с три пункта делът на вярващите повече на обществената телевизия БНТ, отколкото на частните телевизии.

Сред другите заключения от изследването са, че най-често хората се информират за предизборната кампания от три и повече медии едновременно. 

Доверието на анкетираните е било по-високо към обществената БНТ и отразяването й на предизборната кампания в края на март и началото на април (27,4%) в сравнение с юли (24%). Затова пък доверието към частните медии се повишава през юли (40,7%) от 35,3% през април.

Привържениците на властта са се доверявали предимно на големите телевизии през април, а феновете на опозицията - на 7/8, "Евроком" и други по-малки канали. През юли обаче почти всички вече гледат предимно големите телевизии. Това показва променена политическа обстановка, която кара хората по-рядко да търсят алтернативи на източниците на информация, обяснява Йорданова.

БНР е най-слушано от радиата на 11 юли - 19,3%, следвано от "Дарик" с 3,7%. Същевременно три пъти повече слушатели се доверяват на общественото радио по време на предизборната кампания, сочат и двете изследвания. В същото време 70% от анкетираните твърдят, че не слушат радио в изборния ден.

И двете проучвания показват, че доверието в традиционните медии (74,9%) е два пъти по-високо в предизборно време, отколкото в медиите, базирани в интернет (25,1%).

Същевременно през юли има спад на обществения интерес към предизборните дебати, който вероятно се дължи на умора, както и на европейското първенство по футбол, което беше по същото време. Пораснал е обаче интересът към събитията, организирани от партиите, както и към разясненията на ЦИК вероятно заради гласуването с машини.

_21072021_Presentation SEM 2 – Final by Blitz bg on Scribd