Росица Кирова нашумя със скандала, който избухна на 1 септември миналата година, когато пи кафе с премиера Бойко Борисов и бе свалена от поста областен координатор на „Има такъв народ“ във Видин и изключена от партията на Слави Трифонов.

Преди месец лично лидерът на ГЕРБ я покани да води листата на партията в града на Баба Вида. Родена е във Видин, завършва английската гимназия. На 15 години участва във Втората международна детска асамблея „Знаме на мира“. Завършва английска филология, специализира маркетинг, след което животът я тласка в частния бизнес. Има две деца – дъщеря и син.

През 2000 г. се завръща в родния си град и не й харесва какво се случва в него – в момента е най-изостаналият в икономическо развитие. Затова през 2015 г. е кандидат за кмет на Видин от коалиция „Единни за промяна“. Печели на първия тур, но на втория всички останали се обединяват срещу нея – БСП, ГЕРБ, ДПС. Ето какво казва тя пред Тодор Толкин в интервюто за вестник „Галерия“, цитирано от "Антени".

 - Госпожо Кирова, как попаднахте в „Има такъв народ“ или сте там още от времето на „Няма такава държава“?

- Направихме комитет в подкрепа референдума на Слави, виждайки, че през големите партии много трудно пробива гражданска квота, която да изрази своето мнение и да защити конкретен регионален интерес.

Основната ни теза беше, че трябва да има мажоритарност при изборите и в политиката трябва да се появят личности, които да застанат с физиономиите си. Същевременно това да са хора, които да не са несменяеми и да бъдат отзовавани, ако не изпълняват поетите ангажимент към избирателите. Това бе в основата на нашето решение да се потърси такъв модел и решихме да подкрепим референдума.

- Познавате ли се със Слави Трифонов, виждали ли сте се с него?

- Да, имаше период, в който той активно търсеше брат ми. Оттам го познавам, не ми е пял на сватбата. В кръга на шегата – не правя сватби с чалга певци. Споделях възгледите му и мислех, че сме намерили правилния начин – партия, която да събере млади, амбициозни и можещи хора.

Аз съм емоционална и когато повярвам в нещо, се раздавам изцяло. И това се случи и с новия проект. Участвах в регистрацията и на „Няма такава държава“ и на „Има такъв народ“. Но после се разочаровах от този проект, въпреки че там има много читави хора.

- Разкажете какво се случи на 1 септември миналата година на кафето с Бойко Борисов?

- За мен семейното възпитание е от изключително голямо значение. Много ценности, придобити там, остават за цял живот. Научила съм, че когато някой държи на думата си и изпълни това, което е обещал, и когато получиш това, което си искал, е редно да кажеш „благодаря“!

В случая с премиера елементарната честност изискваше да призная, че правителството и лично премиерът Борисов ни чуха и направиха необходимото за пътя Видин-Монтана и тунела под Петрохан.

- Премиерът ли ви покани на кафе, или вие него?

- Чух много легенди след това какъв бил хитрец, как ме е изиграл, как отстранил най-силния човек на Слави с това кафе и така нататък. Винаги съм мислела, че хората, с които съм се събрала в новия проект, са доста по-далновидни и вникват в това какво трябва да се направи и не се влияят от разни моментни състояния.

След като посетихме обекта, където започна изграждането на участъка между Видин и Макреш, и приключи живото излъчване, което е традиционно за премиера, проведохме разговор за тунела под Петрохан. Така или иначе, бяхме в един автомобил с него. Помолих Бойко Борисов да ми обърне малко внимание, защото тунелът под Петрохан не е приключена тема.

Казах му, че е редно да се мине вече на втория етап и да мислим как да развием този проект, защото иначе оставаме на ниво документи, което не ни води доникъде. Разговорът стана интересен и аз му предложих да спрем във Видин, да изпием по едно кафе и да направим пазарлъка какво трябва да се случи от тук нататък за Петрохан.

Това беше причината, която ни отведе на кафето – съвсем импровизирано, дори неочаквано за всичките спътници на премиера. Седнахме и си поговорихме каква да бъде следващата стъпка и какви са вариантите да се случи. И всъщност за това разговаряхме извън общите приказки колко е хубаво времето. За мен разговорът беше изключително полезен, защото носи полза за Видин, за Монтана и Северозапада.

- И изведнъж бяхте свалена от поста областен координатор на „Има такъв народ“ и изключена от партията…

- Никой не ме е попитал за мотивите ми за решението ми да пием кафе с премиера, пък и никой не се интересуваше. Не разбирам страха и желанието ти на всяка цена да покажеш, че нямаш нищо общо с някого. Така обикновено правят хората, които подсъзнателно разбират, че не е точно така.

- Някъде четох, че не Слави, а Тошко Йорданов ви е съобщил, че сте изключена. Как стана това – лично, по телефона, по имейл?

- Беше ми съобщено по телефона, ние все още бяхме на кафе с премиера, когато той се обади. Даже може би онази злополучна снимка е от момента, в който Тошко ме овикваше гневно. Има някои неща, които не приемам в живота си.

Не приемам сексистко отношение, не приемам глупав човек да се опитва да ме учи на някои неща, не приемам непочтително отношение, не приемам някой, който не е направил нищо в живота си, да ми дава оценки. Не приемам и онзи модел на партийна военна дисциплина, когато някой е поставен от някого някъде и се опитва да ти даде насока в живота.

Може би поради тази причина викането на Тошко ме шокира. Той започна да ми крещи: „Край, всичко приключи, как можа“ и т.н. Когато му казах: „Тоше, няма никакъв проблем, той ми отговори: „Никакъв „Тоше“, вече не съм Тоше за теб“. Добре тогава, г-н Йорданов, нека да дойда в София, довечера ще седнем да разговаряме и с г-н Трифонов, да му обясня моите доводи. Отговор нямаше. Никой повече не ме потърси.

Аз чаках Слави да се обади – ако си мъжкар, понякога да постъпваш мъжки… Телевизионният екран не е най-добрият комуникатор. Хубаво е да погледнеш някого в очите от време на време, но явно дълбоко се разминаваме в това отношение.

- Слави е авторитарен, но мнозина казват, че и Борисов е авторитарен.

- Не ме притеснява, когато някой е авторитарен, притеснява ме, когато е самодоволен и високомерен, когато изобщо няма представа как живеят хората и когато е позьор. Сигурно и премиерът е авторитарен.

Наскоро имах разговор с един уважаван от мен човек, който ми каза, че когато премиерът ми е отправил публично предложението за водачество на листата, аз съм го прекъснала няколко пъти, а това другите не си позволяват. Аз не смятам, че Борисов го прие като враждебно отношение от моя страна. Помня една среща със Слави, когато водехме спор за нещо лично и той ми каза, че съм го прекъснала пет пъти.

Тогава му казах, че не съм част от антуража му и не сме в НАТФИЗ на изпит, където трябва да се рецитира монолог, а е разговор между равни хора, така че е хубаво да се изслушваме. Аз прекъсвам, когато имам аргументи, а да седне да ми чете лекции някой, който е прочел по-малко книги от мен, не ми е окей.

- Как вашите хора от сдружението посрещнаха новината, че ще водите листата на ГЕРБ във Видин?

- Един от приоритетите на гражданското ни сдружение е проектът за тунел под Петрохан и довършване на процедурите, след които да може реално да бъде поканен инвеститор, да се направи конкурс кой да го построи. Смятам, че това трябва да бъде извършено в следващите три години.

Иначе може да се случи някога, но след 100 години. Идеята за Петрохан е на 113 години. Така че хората приеха нормално това, че ще водя листата на ГЕРБ. От повечето от тях чух: „Ти можеш да го направиш, трудно по някакъв друг начин някой ще те допусне да имаш влияние и възможност да въздействаш на национално ниво“.

- А как хората във Видин от „Има такъв народ“ приеха изключването ви от партията?

- Огромна част от тях напуснаха партията. Това са хора, които аз съм включвала в партията и съм ги агитирала лично да станат членове. Те бяха там заради мен. Не познавам такива, които са там заради гражданската дейност на Слави Трифонов.