Шансовете за редовен кабинет този път са големи и не бива политиците да ги пропиляват. Това прогнозира пред "Марица" социологът Васил Тончев.

Според него коалиция анти-ГЕРБ ще има писта за 1 година, после ще трябва да се търси нова национална цел.

"Работещите хора в луксозните офиси на големите градове изстреляха ПП на върха", добави той. 

Ето какво каза още социологът пред "Марица":  

- Г-н Тончев, трябва ли да ни изненадва успехът на "Продължаваме промяната"? Какво е обяснението за триумфа на партията дебютант, който не бе "хванат" в целия си блясък от социологическите проучвания?

- Резултатът на ПП е изненада. Очакваше се да има вятър на промяната, но той се превърна в торнадо. Завъртя се вихрушката и обра гласовете на протестния вот от тези партии, които се концентрираха на едно място. Това се случи благодарение на провала на предишните два парламента, в които протестните партии не успяха да съставят мнозинство и явно хората решиха, че е необходимо нещо ново, различно.

- Увеличава ли това шансовете за решаване на генералния въпрос - най-сетне да имаме редовен кабинет?

- Шансовете за съставяне на редовен кабинет този път са много големи, независимо че ще е свързано с много сложна коалиция от 4 партии с различна идеология, с различна визия за бъдещето. Но просто няма друг изход, особено за останалите три партии. Явно лидиращата партия за съставяне на кабинет ще е тази на бившите служебни министри Петков и Василев.

Не виждам как някоя от другите би рискувала да провали такъв проект - това ще я изолира, ще я убие политически.

И  БСП, и  "Има такъв народ", и  "Демократична България" просто нямат друг изход, освен да направят всичко възможно мнозинството в 47-ия парламент да се случи на базата на платформата на ПП. Очевидно това искат и мнозинството от избирателите. 

- Колко обаче ще се задържи кабинет, съставен от подобно трудно формирано мнозинство?

- На първо време обединението ще е на базата на анти-ГЕРБ платформа, но тя ще се изчерпа бързо. В рамките на година би трябвало основните неща, заложени в тази коалиция, да се изчерпят и ще е необходима друга формула за продължаването.

Дали ще успеят да се разберат, или участниците в коалицията ще се разделят, сега можем само да гадаем. Така че е много вероятно хоризонтът на такъв реформаторски кабинет на промяната да не е пълен за 4 години, но отсега е трудно да се каже със сигурност.

Целта е да доразрушат модела, наложен от ГЕРБ в последните 10-12 години.

- Освен огромна преднина преди балотажа на президентските избори сегашният държавен глава има и партия, която е фаворит на парламентарните. Румен Радев ли е големият победител на тези избори?

- Да, безспорно. Вариантите всъщност бяха няколко. Единият беше да се наложи промяната, другият - да победят системните партии и статуквото. 

Третият вариант беше противопоставянето в страната да продължи, да няма никакъв изявен център, който да доминира. Това щеше да е най-лошото за страната - знаем как се вземаха решенията в последната половин година. Но определено центърът около Румен Радев надделя.

И продължаваме по пътя към промените. Гаранцията ще бъде избирането на Румен Радев за втори мандат, тъй като той ще бъде много по-сериозен фактор в политиката в страната, отколкото е бил досега. И изпълнителната власт, и това мнозинство ще трябва да се съобразява много повече с него.

- Сривът на БСП индикатор ли е за сериозна криза в партията?

- БСП е в много сериозна криза в дългосрочен план. От партия на средната класа, на хората на наемния труд БСП се превърна в партия на социално слабите. Това е формулата, която разви Корнелия Нинова - над 65 процента от гласоподавателите са над 60 години, преобладаващи са тези с ниско образование.

С този електорат, с тази подкрепа, с тази масовост БСП не би могла да претендира да е една от водещите партии - може да е поддържаща партия, както ще е сега, но не и да е мандатоносител.

БСП  нямат избор, ще влязат като подкрепящи в кабинет, лидиран от ПП, но бъдещето на партията минава през преформулирането на тезите,  визията за бъдещето. Хората на наемния труд сега са в луксозните офиси в големите градове, а с тези хора БСП няма никакъв контакт. А именно тези хора поставиха "Продължаваме промяната" на лидерската позиция.

- Приключи ли звездният период на "Има такъв народ"?

- Те са проект за кратко ползване и времето им мина, просто проиграха шансовете си. Показаха, че нямат потенциал да поемат ролята, която им беше отредена от избирателите - да лидират промяна в страната.

- Как „Възраждане“ се оказа в парламента?

- Беше голяма въпросителна доколко тези широки антиваксърски, антисистемни настроения ще избият в политически нагласи. Но видяхме, че избиха. Има такива настроения в обществото и добре, че ще бъдат представени в парламента. Така хората могат да ги видят, да им се порадват.

Да, те са най-крайните антисистемни играчи, но слава богу проевропейските нагласи у нас са много по-широко разпространени в момента.

- Имат ли бившите управляващи от ГЕРБ печеливш ход?

- Смятам, че отмина животът на Борисов на сцената като човек, който мнозинството от хората искат да ги представлява. Партията може да има бъдеще, но то е в ръцете на Борисов. Това е лидерска партия и ако Борисов реши да се отдръпне на задни позиции, да остави новата вълна в ГЕРБ да ръководи, партията има голям потенциал да върви напред.

Има стабилни позиции в местната власт, имат голям експертен потенциал. Но с този лидер, така ситуирана, партията няма сериозно бъдеще.

Това се отнася не само за ГЕРБ, но и за БСП. Нужно е обновление. Хората искат в политиката в България, в електоралното тяло да влезе младото поколение. То иска различни неща от това, което предлагаха досега  ГЕРБ, БСП, а и ДПС в голяма степен. От тези партии се иска обновление, да отговорят на новите реалности, за да могат в бъдеще да играят активна роля.  

- Това ли е ефектът от тези избори - на политическо обновление ли станахме свидетели?

- Да, на цялата политическа система, на структурата на политическите партии. Виждаме проветряване, подмладяване. Тези нови момчета в никакъв случай не са идеални, това си личи, но идват с нови неща, с по-модерно мислене, с високо образование, с желание да направят нещо.

Бъдещето е с тях и с такъв тип хора и проекти. Ако не се справят, не е фатално. Демокрацията е измислила великолепния принцип на мандатността - който не се справя добре, слиза от сцената, идват други.

Те успяха да обединят вота, който почиваше на база на протестите от миналата година. Първоначално той беше концентриран към "Има такъв народ", но разочарованието от ИТН доведе до преливане на гласове към "Продължаваме промяната". Петков и Василев влязоха в обувките на Трифонов и антуража му.

- На какво се дължи рекордно ниската активност на изборите в неделя?

- Има я и умората, и отвращението, повлия и тягостната обстановка от развитието на пандемията. Но основното е смяната на поколенията. Излезе новото поколение, а доста от възрастните хора просто се оттеглиха от активна позиция с тезата  "това не е нашият свят".   

Голяма роля изигра и контролът на институциите върху купения вот. Нискообразованите слоеве, ромското малцинство досега бяха свикнали, че трябва да им се плаща, за да гласуват. Сега това беше елиминирано. Така активността и през юли, и сега падна и се задържа на това ниско ниво.

А това, че хората не харесват повечето от присъстващите на политическата витрина, ще се избистри. Ето как с появата си един нов проект  стана първа политическа сила за два месеца.

Това показва колко са важен субективният фактор, носителите на идеите, които да вдъхнат надежда на хората, че ще дойде нещо добро за тях.

- Предизвестена ли е победата на Румен Радев на балотажа? Възможно ли е проф. Герджиков да обърне мача?

- Чудеса се случват в политиката, победата никога не е гарантирана на 100 процента. Големият фаворит безспорно е Румен Радев.  Проф. Герджиков не успя да излезе в широки рамки извън подкрепата на ГЕРБ.

Докато Радев привлече българите с последователност, с  твърдост, отстоя позицията си, че системата трябва да се промени, корупцията да се изкорени, че е нужно обновление.

Радев съумя  да се наложи като един от движещите фактори на промяната, стана и гарант за това по отношение и на новото мнозинство. Всъщност това е и ролята на президента по конституция. Да, ще има диалог, ще има и единение, но на базата на тази платформа - на базата на платформата на промяната. За поне 60% от хората е така, това е определящото мнозинство.

- Доскоро се опасявахме от нови избори напролет. Намаля ли този риск?

- О, вероятността е много по-малка, тъй като е много по-вероятно създаване на работещо мнозинство. Докато не се изчерпа този шанс, не трябва да очакваме нови избори. А и предвид диалогичността, която демонстрират лидерите на ПП, има шанс за мнозинство.

Сега има надежда, че ще се развърже ситуацията и ще тръгне към добро. Принципът е такъв - избори винаги се печелят с надежда. Ще видим каква ще е реализацията. Но третият път се оказва решаващ, както сочи българската поговорка.