Новата фаза на войната ще засили натиска над партиите за съставяне на правителство. Още на 3 октомври политиците ще започнат да говорят различно. 

Западът все още вярва, че Украйна може да победи, затова не си представя преговори с Москва. Но тя държи ядрени бомби. Стратегическият интерес на Запада изисква договаряне, а не противопоставяне с Русия.

Това коментира социологът Андрей Райчев в интервю за "Стандарт". 

- Седмица след като войната в Украйна навлезе в нова фаза - с референдумите и намерението на Путин да обяви териториите за руски и да ги брани като родна земя, включително и с ядрено оръжие, промениха ли се нагласите на българите за предстоящите избори, господин Райчев?

- Това е нова фаза, която ни приближава към Третата световна война. Надявам се да не стигнем дотам. Тази нова фаза на войната не се отразява на предизборните нагласи у нас. Българите са проруски настроени в тази война и масово са на мнение, че руснаците са прави. Но това не означава, че харесват Путин.

В този възглед на българите се отразява не толкова пропутински и проруски нагласи, колкото схващането, че Западът е лицемерен и има двоен аршин - за Косово е хубаво, но за Крим е лошо. А то е едно и също. И за разлика от типовия западен човек и особено за разлика от другите източноевропейци, нашите хора изобщо не са в плен на "легендата" за "белите" украинци и "черните" руснаци. 

- Страхът от войната не провокира ли нагласи да се гласува за партии, които обещават някакъв вид неутралитет за България?

- Българите не са за неутрална позиция, защото много повече от половината са лоялни към ЕС, голяма част - и към НАТО. Няма съмнение за тези два съюза. Но се отляха донякъде гласове от "Продължаваме промяната" /ПП/ заради тяхното изпъчване заедно с Полша и Балтийските страни да бъдем в първите редици на тези, които подкрепят Украйна. Хората не харесват също спирането на руския газ, защото нашето правителство го спря, не руското. Но това са минали истории.

Опасността от война усилва желанието да се направи правителство, за да не изпадаме в безтегловност и политическа неопределеност. Нашите политици ще бъдат подложени след изборите на сериозен натиск да съставят правителство. Дори прекрачвайки определени линии, които доскоро са се считали за червени. 

- А този натиск ще доведе ли до съставяне на кабинет?

- Много е трудно да се каже преди изборите, защото предизборната риторика предполага непрекъснато нападане на противника. Политиците ще започнат да говорят различно още на 3 октомври, когато видят резултатите и осъзнаят необходимостта да се направи правителство.

Според мен ключът е в "Демократична България" /ДБ/.

 - Защо?

- ГЕРБ и ДПС са много заинтересовани от някакъв вид коалиция. Не само заради България, но и заради самите себе си, защото това би ги извадило от тази изолация и посоченост, в която се намират. Ако се влезе в преговори с тях, то вече означава, че са минали един тежък етап - ситуацията ще е "пито-платено". Тези две партии, които ще наберат заедно между 35 и 40% от гласовете, са отворени за преговори.

"Възраждане" със сигурност няма да преговарят с никого, защото чувстват вятър в платната, борят се за идентичност, имат мечти и за много по-голямо присъствие.

Те ще наберат около 10%. Останалите партии могат да участват или да не участват в преговорите. Имаме две малки партии, според мен със сигурност ще влезе ИТН. Но и двете да влязат - те ще бъдат консултативни. Т.е. добавяте още 4-5% към тези, които досега казахме и отиваме над 42%. Остават БСП и ДБ, освен ПП - тях не ги коментираме, защото те твърдо казват - "няма такива работи да правим".

БСП при всички случаи ще бъде склонна да участва. Обаче за легитимацията на ГЕРБ, че всичко е "пито -платено", решаваща е позицията на Христо Иванов и Атанас Атанасов. Ако ДБ каже - да, ще участваме при определени условия в правителство, за ГЕРБ и за ДПС нещата ще бъдат платени и решени. Ако те не участват, тази легитимация няма да се осъществи.

За разлика от ПП, които говорят твърдо, Христо Иванов се изказва внимателно и не взима предварително отношение, което означава, че съзнава това.

- Възможно ли е все пак ПП да си промени позицията и да приеме коалиция с ГЕРБ?

- Възможно е. Ако те решат да участват, смятайте го за станало. Защото ПП заедно с ГЕРБ са почти достатъчни, ще бъдат близо до 50% заедно, с един малък съюзник ще си осигурят гласовете. Ако това стане, ще се промени атмосферата в страната.

- Защо?

- Защото няма да бъде - вие сте такива, ние сме онакива. Това противопоставяне е зададено от революцията през лятото на 2020 г., когато ГЕРБ и ДПС бяха обвинени, а по-късно съборени от власт. Ако се преговаря с тях - нещата се променят рязко.

Ако ПП каже - моментът за България е много тежък, трябва да направим правителство, атмосферата в страната рязко се променя и започват пазарлъци - как да се казва премиерът, какви да бъдат министрите. Но е сигурно, че ще стане, а в крайна сметка ние, българите, ще преценяваме.

- Колко дълъг живот ще има това правителство, ако се случи?

- Ако формулата е такава - да видим какво ще стане с войната, да прескочим газовата криза, инфлацията - самият календар им дава първа дата - септември 2023 г. и избори 2 в 1 заедно с общинските. 

- Какво ще се случи след като Путин обяви резултатите от референдумите?

- Има дълга процедура, защото руската Конституция изисква промяна. Трябва да бъде гласувано влизането на новите територии във федерацията. Този процес ще отнеме половин-един месец. Когато това стане, територии, които Украйна обявява за свои, ще бъдат обявени за руски.

В Херсон е пълен с руски войски, земята е "освободена" - както казват руснаците или "окупирана" - както казват украинците. Но в Запорожието не е така. Столицата на Запорожието е под украински контрол. Тази област е много важна, защото съединява Крим с Донецк. Руснаците няма да се откажат от нея.

Ще стане следното: руснаците ще обявят, че това са техни територии и Украйна ги е окупирала. Ще им кажат да се изтеглят, те няма да го направят.

Тогава ще възникне възможност Русия да обяви война на Украйна. "Специалната операция" не е война. Русия, притисната от новия пакет санкции на Запада, плюс взрива на газопроводите, може да реши да използва сила.

Дори да употреби страшните ракети. Това - да не дава Господ, само казвам какво може да стане - ще доведе до разрушаване на украинската инфраструктура - няма да има ток, вода и т.н.

Сега не е бомбардирана нито една жп гара, не е съборен един мост. Истинският военен удар по Украйна би бил чудовищен, ще загинат страшно много хора, ще се разруши цялата страна. Дано не дава Господ да се случи.

Но защо го казвам - защото Западът продължава да стои на идеята, че Украйна може да победи. Тази идея ми се вижда погрешна. Но Западът я изповядва и по тази причина не си представя, че трябва да се седне на преговори с Русия. А това трябва да стане, защото Русия има ядрени бомби.

Да се преговаря значи да се отстъпи. А Западът не ще. Но западните лидери, които трябва да го свършат, не трябва да го направят, защото руснаците са добри, а защото животът на всички хора в света е застрашен.

Може да ни харесва или не, но е реалност, че може да бъде унищожен целият свят. Руснаците са толкова обидени, толкова отчаяни и толкова ядосани, че ще вземат да го направят. Затова трябва да се говори с тях. Договорът не е приятен - това е отстъпване на територии и т.н.

Но Западът е различен в поведението си. САЩ повече внимават, Южна Европа - също. Великобритания е полудяла от агресия, а Полша и Балтийските държави са в истерия, те искат едва ли не да нападат.

Защо да нападаш страна с 6000 атомни заряда? Те са достатъчни няколко пъти да изчезне земята. Трябва да се вникне и в руската гледна точка. Тя е ясна и от самото начало я повтарят - в тези територии живеят руснаци, ние не искаме те да бъдат третирани като второ качество граждани. И вече казват - искаме да са част от РФ.

Все по-лошо ще става. За САЩ това изглежда приемливо - Русия се разрушава, дори да победи в тази война, години ще се възстановява от нея. На САЩ нищо не им струва, дават си старите оръжия. И грешат.

Наистина, Русия е изтощена и изолирана. Но те я дават на Китай, който всъщност е големият противник на Запада, а не Русия - тя е полузападна, полуизточна страна - Евразия. А Китай е огромна, 5000-годишна цивилизация, която ще заеме своето място в света като страшно и велико нещо.

Стратегическият интерес на Запада изисква договаряне, а не противопоставяне с руснаците. 

- Според някои анализатори, когато започнат да идват първите ковчези след мобилизацията, руснаците ще скочат и ще свалят Путин. На това разчита и Западът. Споделяте ли това схващане?

- Когато Наполеон е нападнал Русия, си мислел - те са крепостни селяни и няма да се бият за своите господари. Когато Хитлер е нападнал СССР, той казвал - това са колхозници, те ще изтрепят болшевиките и ще ни посрещнат като освободители. И в двата случая става точно обратното - първата война завършва в Париж, когато влизат казаците. А втората война завършва в Берлин, когато нахлува Червената армия.

Не вярвам в това. Руският народ е с особености, много нападан и всеки път става едно и също. Ситуацията малко прилича на войната в Сърбия, само дето Милошевич нямаше ядрени бомби.

Сърбите не се разбунтуваха срещу Милошевич, те просто не можаха да победят хърватите и босненците. Но се биеха като дяволи. Наложи се Западът да се намесва, да ги унижава с бомбардировките и т.н. Накрая арестуваха Милошевич и го предадоха на съда в Хага. Така настъпи мирът.

Тук обаче не ми се вярва да стане. Освен това сигурни ли сте, че ако сменят Путин, следващият ще бъде по-миролюбив? Аз не съм сигурен. Защото Путин не винаги беше такъв. Кой ще дойде - не знаем.

Добре е да си припомним японската поговорка: "Не се радвай кой си е отишъл преди да видиш кой е дошъл."