Надали има някой, гледал известния италиански уестърн „Джанго”(1966 г.), който да е забравил неговите знаменити начални кадри. Обгорял от слънцето млад мъж, потънал в прах от глава до пети, с посивяло от прахта лице, от което светят само две големи, сини като небето очи, кръстосва скалните пътеки по границата между САЩ и Мексико, но не кон, а пеша, влачейки след себе си голям...ковчег. Този бивш отличен стрелец на страната на Севера в наскоро приключилата Гражданска война в САЩ от 60-те години на ХІХ век е именно главният герой на филма - Джанго. Именно с тази роля роденият през 1941 г. в Парма Франко Неро доби световна известност. За да последват над 200 негови изяви по цял свят в различни по жанр филми – т.нар. спагети уестърни, криминални трилъри, политически филми и исторически епоси, научна фантастика и др.
Изстрелян в звездния небосклон от режисьора Серджо Корбучи (автор на &bdquo;Джанго&rdquo;), за когото Франко Неро сподели, че бил творец &bdquo;с изключително чувство за хумор, но доста ...мързелив и винаги закъсняващ на снимачната площадка&rdquo;, надареният и с отлично телосложение италианец се радва на продължителна и активна кариера. Застава пред камерата на режисьори като Джон Хюстън и Куентин Тарантино, Луис Бунюел и Клод Шаброл, Дамяно Дамяни и Карло Лидзани, Сергей Бондарчук, Райнер Фасбиндер и Франко Дзефирели, и др. Партнира си с красавици и &bdquo;звезди&rdquo; като Клаудия Кардинале и Катрин Деньов, Пенелопе Крус и Ванеса Редгрейв, която e негова спътница и в живота и имат общ син- режисьора Карло Неро, и др. Широко известни и в България са редица от лентите с участието на Франко Неро, особено тези на актуална политическа тематика, разобличаващи много остро мафията: &bdquo;Изповедта на един комисар пред прокурора на Републиката&rdquo;, &bdquo;Следствието е приключено: забравете!&rdquo;, &bdquo;Денят на кукумявката&rdquo; (на реж. Дамяно Дамяни), &bdquo;Убийството на Матеоти&rdquo; (реж. Флорестано Ванчини), историческият югославски филм &bdquo;Битката при Неретва&rdquo; (реж. Велко Булаич) и др. През дългата си кариера вече 73-годишният, но в чудесна форма и все така харизматичен, актьор е изиграл герои от 30 (?!) националности. <br /> <br /> Очевидно Франко Неро не само се е вслушал в мнението за него на сър Лорънс Оливие, но е и направил правилния избор. Великият британски драматичен и филмов артист му казал: &bdquo;С това телосложение ти можеш винаги да играеш герой. Ще правиш по един филм годишно, той ще бъде касов и ти ще се чувстваш спокоен и ОК. Другият път е да се снимаш в различни жанрово роли. Тогава ще имаш върхове, но и падове. Изисква се много повече труд, но ти е гарантиран и по-дълъг сценичен живот!&rdquo;. Франко Неро поема решително по втория път.<br /> <br /> За да стигне сега и до нашата столица като специален гост на 19-ия София Филм Фест, на който представи за първи път пред публика и най-новия филм със свое участие &ndash; &ldquo;Децата на Маам&rdquo; (реж. Паоло Консорти). Броени минути преди прожекцията в кино &bdquo;Люмиер&rdquo; на емблематичния за него &bdquo;Джанго&rdquo; Франко Неро бе удостоен с Наградата на София, връчена му лично от столичния кмет Йорданка Фандъкова. Приемайки високия приз, големият актьор заяви: &bdquo;Наградата на София е голяма чест за мен. Много съм щастлив, че съм се занимавал с кино. Този &bdquo;занаят&rdquo; ми позволи да вляза в широкия свят през парадния вход. Контактувал съм покрай него с короновани особи и президенти, премиери и министри, но и с много обикновени хора. Трябва да Ви кажа, че обикновените трудови хора са по-близо до реалния живот, те са по-мъдри и чисти като мислене....За мен киното е като голям град, в който живеят хора от различни раси и цветове. Всеки има в него своята къща. Затова ще съществува вечно. Освен това киното означава свобода. В държавите, в които няма свобода, не може да съществува и кино...&rdquo;<br /> <br /> <u><em>Имах възможността и удоволствието при една от срещите на Франко Неро в София да му задам няколко въпроса специално за агенция БЛИЦ:<br /> </em></u><br /> <strong>- Вие станахте любим актьор на българската публика и с много силните си роли през 70-те години в политическите и антимафия филми на Дамяно Дамяни, Карло Лидзани и други видни режисьори. Какво е състоянието на политическото кино в Италия днес ? По екраните поне у нас не го виждаме вече, а обстановката в България сега е много сходна на описваната в тези Ваши филми.<br /> </strong>- Не го виждате, защото просто го няма. В Италия се снимат вече само глупави комедии. Само за тях има пари. Не се прави и авторското, интелектуалното кино, при което бяхме водещи в света. Преди 46 години заснехме с Клаудия Кардинале &bdquo;Денят на кукумявката&ldquo;. Него сега често го показват по телевизията, но винаги ...след полунощ. За нови подобни проекти обаче пари няма. Наскоро исках да направя един подобен филм &bdquo;Отмъщението на Бакхус&ldquo;, който щеше да бъде режисиран от един от най-известните съвременни режисьори Тед Кочеф (б.а. &ndash;той е роден в Канада, но е с български корени). Тед ми каза: &bdquo;Аз мога да намеря част от парите в Канада, ти се опитай да вземеш останалите в Италия.&ldquo; Отидох във филиала на &bdquo;Уорнър Брадърс&ldquo;, дадох им сценария. След известно време ми се обадиха и казаха, че текстът е страхотен, но имали нареждане да финансират само ....глупави италиански комедии. Такава е за съжаление ситуацията....<br /> <br /> <strong>- Само комерсиални ли са причините за отсъствието на политическото кино в Италия или има и други? Например конкуренцията на телевизията, ТВ-сериалите?<br /> </strong>- Да, така е! Може да съм краен, но аз наричам например телевизионните апарати &ndash; кутии за оглупяване. Телевизията не ти дава култура, дава ти я книгата. Преди години през лятото в един популярен италиански курорт опънах транспарант, грабнах един мегафон и обикаляйки плажа крещях: &bdquo;Изгасете си телевизорите и вземете книга за четене!&ldquo; Разбира се, има и предавания по някои ТВ-канали, като :National Geographic, History, Animal Planet, които си заслужават. Но тези нескончаеми ТВ-игри, конкурси, сериали, вкл. полицейски. Моят баща беше карабинер, познавам нещата &bdquo;от кухнята&rdquo; и не мога да гледам разни олекотени, опростени версии на тази тема, с които ни заливат от ТВ-екрана. Не бих и участвал в тях. Появата на частната телевизия в Италия в началото на 80-те години ,образно казано, уби киното. Сега филмите се снимат по изискванията на телевизионните чиновници, които се явяват най-често и продуценти. Но по ТВ-екран не можеш дори истински да гледаш и филм. Най-често следиш и запомняш само откъси от него, защото по същото време в &bdquo;прайм-тайма&rdquo; вечеряш, говориш по телефона, напътстваш децата и др. На другия ден не можеш да разкажеш филма, който си гледал. Спомняш си само отделни сцени. Филмите трябва да се гледат в киносалон. Там си купуваш билет, сядаш, концентрираш се и гледаш. Така се изпитва удоволствието от седмото изкуство, заключи Франко Неро. <br /> <br /> <strong>Борислав КОСТУРКОВ</strong>