Един министър се оценява не по езика, който държи, а по работата, която е свършил.  Това заявява шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров по повод исканата оставка на министъра на културата Вежди Рашидов.
„Аз съм близо 20-ина години директор на Националния исторически музей (НИМ) и през това време две дузина министри и зам.-министри са оглавявали Министерството на културата (МК). Мога да напиша мемоарна книга „Моите министри и зам.-министри“. Мога да заявя с чиста съвест, че най-много работа, равняваща се на почти всичко направено от тях, е свършено от Вежди Рашидов.  Разбира се, трябва да се има предвид, че през всичките тези години на т. нар. преход всичко това бе свършено или несвършено при изключително нисък държавен бюджет за МК”, посочва Димитров.

„Още в началото МК отпадна от списъка на т. нар.приоритетни министерства. За несведущите ще кажа, че бюджетът на неприоритетните министерства се формира на т. нар.остатъчен принцип. Тоест това, което остава в приходната част след като се задоволят нуждите на приоритетните министерства – МВР, Министерство на отбраната, Министерство на образованието и науката. В реални цифри това означава, че бюджетът на МК е бил между 90 и 130 млн. годишно. Прощавайте, но това число е средно голяма сделка на Министерството на енергетиката за въглища от Украйна или някакви резервни части за все още държавните електроцентрали. Иди и се оправяй с тези стотина милиона за 201 музея и галерии, 75 театъра, опера, балет и т.н. Съмнявам се, че някой от 30-ината протестъра, които висят по митингите за оставката на Вежди Рашидов, биха се справили да речем с кинаджиите.

Ако утре министър-председателят Бойко Борисов каже:“ Махам Вежди и слагам един от вас за министър. И какво?“ Що се отнася до факта, че Националната галерия - Квадрат 500 /т. нар. Български Лувър/ похарчил за полугодието 1 млн. лв., а е спечелил от входни такси 167 хил. лв., бих искал да отбележа, че музеите и галериите имат други важни обществени функции. Една от тях е, например, да бъдат своеобразни банки на национално-исторически или художествени ценности. Те не са фабрики за печелене на пари не само в България, но и в целия цивилизационен свят. Затова приходите от билети не са единственият и най-важен критерий, по който се оценява дейността им. При ниския жизнен стандарт в България входните такси не могат да бъдат много скъпи, макар че аз мога да се похваля, че НИМ е единственият музей в България, изпълняващ милионния си план за собствени приходи. Редица музеи в света като във Великобритания въобще нямат входни такси. Такива са например всички държавни музеи там, включително и Британският музей (British Museum). Издръжката се поема изцяло от държавата. Символична е и цената на билетите на държавните музеи в Германия. Дори и във Франция, където билетът за Лувъра е 12 евро и е посещаван от 20 млн. туристи на година, най-големият френски музей получава крупна държавна субсидия. Преди 2 години президентът на Лувъра Анри Лоарет си подаде оставката, защото субсидията му бе намалена с 5 млн. евро”, казва още шефът на НИМ.  

„Що се отнася до уволнението на „реставратора“ Владимир Руменов бих искал да отбележа, че той е уволнен от директорката си, а не от Вежди Рашидов. Не знам причината за уволнението му, но би могла да бъде липсата на квалификация - да няма нужното образование. Често променящите се правила в нашата сфера карат директорите да вземат непопулярни решения. Така например в началото на археологическото лято стана ясно, че лиценз за археологически разкопки могат да вземат само лица с магистърска степен. Археолози с 20 годишна практика не получиха такъв лиценз, просто защото тази степен не е съществувала. Аз също бях принуден да сваля от ръководния му пост един от най-опитните археолози /Ивайло Кънев/ от разкопките на крепост в околностите на Ивайловград. Може би случаят с Владимир Руменов е същият, може би той няма магистърска степен на образование”, посочва в заключение Божидар Димитров.