Луиз Дъглас е родена в Шефилд, но прекарва повече от двадесет години в Съмърсет. Автор е на единадесет романа, които се превръщат в бестселъри в родната й Англия и са преведени на дванадесет езика. Определят книгите й като модерни готически романи с любовна история и психологически елемент. Живее във Съмърсет със съпруга си и трите им деца. Когато не се занимава с писане, посвещава времето си на семейството, приятелите и животните – обожава кучетата, птиците и китовете. Споделя, че обича да пише за различните проявления на любовта, животните, природата и дълбоката връзка помежду им, но най-вече за хората и тайните, които всеки един от нас пази.

За книгата

Няколко месеца след голямото земетресение, което разрушава изцяло планинското градче Джибелина, Енцо и съпругата му Айрин се завръщат във фамилната вила „Алба“ в Трапани. Но по пътя, точно до града призрак, колата им се разваля. Енцо отива да потърси помощ, а когато се връща, от Айрин няма и следа. Подозренията на полицията падат върху него, но поради липса на тяло и доказателства случаят е забравен.

 Трийсет и пет години по-късно популярният журналист и търсач на сензации Мило Конти предприема собствено разследване и обявява, че до дни ще разкрие шокиращата истина в телевизионен ефир. Мадалена – дъщерята на Енцо от първия му брак, се опасява, че той ще обвини баща й. Местните са настроени срещу него и настояват за справедливост за безследно изчезналата млада жена. Отчаяна, Мади се обръща за помощ към своя приятелка – англичанката Ейприл, която е бивш детектив. Тя пристига в Сицилия и отсяда във фамилната вила „Алба“. Там научава най-голямата й тайна: за една красива, но забранена любов, преобърнала съдби, и какво всъщност се е случило с Айрин.

Откъс

 

1

Писмо на Мадалена Боргата до Ейприл Кобейн

10 юли 2003

Вила „Алба“

Трапани, Сицилия

         Скъпа Ейприл,

         Аз съм старата ти приятелка, Мадалена, пиша ти от Сицилия.

         Имам огромна молба. Знам, че нямам право да искам каквото и да било от теб, но съм отчаяна и няма към кого другиго да се обърна.

         Водещият на телевизионното предаване „Забравени случаи”, Мило Конти, разследва изчезването на английската ми мащеха, Айрин.

         Сигурна съм, че си спомняш нашите разговори за нея и спиритическия сеанс в общежитието ни в училище.

         Айрин изчезна през май 1968 и оттогава няма и следа от нея, никой не е чувал нищо. Никой не знае дали е жива, или мъртва, макар да се опасяваме, че вероятно е второто. Навремето, когато тя изчезна, подозираха, че татко ѝ е направил нещо, но не откриха никакви доказателства, които да го уличат или оневинят. Не се намери труп и случаят потъна в забрава.

         От известно време хората на Конти душат около татко и тази седмица водещият обяви, че баща ми ще бъде обект на следващото му журналистическо разследване.

         Аз бях само на пет, когато Айрин се появи в живота ми, и на десет, когато го напусна. Ясно си спомням колко тежко се отрази изчезването ѝ на семейството ми. Познавам и обичам баща си, а и ти го познаваш достатъчно добре – нали, Ейприл? Знаеш, че не е способен да навреди никому, камо ли на човек, когото обича.

         Моля те, скъпа приятелко, ела в Сицилия и открий какво се е случило с Айрин Боргата, преди Конти да обвини баща ми. Ще бъде съден по телевизията и после няма да има връщане назад. Напрежението вече се отразява на татко. Той е в странно, мрачно настроение и се тревожа за него.

         Чувствам се неловко да ти пиша след толкова много време, но често се сещам за теб и се чудя как си, дали си щастлива, какво правиш. Можеш ли да повярваш колко години минаха, откакто се видяхме последно?

         Не ми беше лесно да те открия! След много търсене стигнах до една твоя приятелка, Роксан Грейдън, от полицията на Ейвън и Съмърсет. Тя ми обясни по телефона, че си напуснала полицията, и отказа да ми даде адреса ти, но обеща да получиш това писмо. От нея разбрах и за Кобейн. Много съжалявам за смъртта му и ти изпращам най-искрените си съболезнования, Ейприл.

         Благодаря ти предварително от все сърце......