Актьорът Ивайло Захариев е роден пред 1984 година в София. Завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Атанас Атанасов. Работил е след това като актьор на свободна практика, участва в редица постановки.

Дебют в киното прави във филма „Номер 1“, който отразява ученическото насилие, на фона на силен хип-хоп.


Истински популярен става с главната си роля в най-успешния български сериал „Под прикритие“. Героят му Мартин Христов печели любовта на милионната публика на лентата, която се излъчва в десетки страни по целия свят. Докато снима „Под прикритие“, се жени за своята приятелка Миряна, която го дарява с две деца.

За професията, за приятелството, за семейството, за ценностите в живота – в изповедта на актьора единствено за “ШОУ”.

- Ивайло, липсва ли ти „Под прикритие“?
- По-скоро не, защото мисля, че дойде времето да сложим един добър край.

- Какво ти даде този сериал?
- Много опит, успях да направя нещо, което не всеки актьор може – да изиграе един филмов образ и герой в толкова много серии.

- А какво ти отне?
- Като всяка работа и тази отнема време от това за семейството, но не се оплаквам, защото през останалото съм си наваксвал достатъчно. 

- Снимките продължиха около 6 години. Какво се промени при теб за този период?
- Доста неща се промениха. Ожених се, родиха ми се деца и в същото време професионалната ми кариера вървеше, без да има какъвто и да е срив. Можех спокойно да дам приоритет на това, да градя спокойно живота си. 

- Приличаш ли си с героя ти Мартин Христов?
- Приличаме си по едно основно нещо. Когато Мартин беше “под прикритие”, той отдаваше живота си. Това не е просто работа, която можеш да зарежеш във всеки един момент. И аз не съм от тия, които гледат само своето добро. 

А и това на своите приятели, че и дори и на напълно непознати, независимо дали са наркозависими или глухи хора.

- Как се почувства, когато разбра, че Бойко Кръстанов като Ерол Метин заема твоето място като ченге под прикритие? Появи ли се професионална ревност?
- О, не! Напротив! Много добре се получиха нещата, тъй като и в четвърти сезон не бях “под прикритие”, имаше човек, който беше в тази роля. На мен ми хареса, че в сюжета успяхме да задържим вниманието на това какво е да си “под прикритие”.


Актьорите от спектакъла „Агенти” в Независим театър

- Можем ли да кажем, че този сериал е огледало на реалния живот в България?
- За съжаление, до голяма степен нещата у нас се случват по този начин. Това е наистина жалко, но се радвам, че не само в сериала, но и в реалния живот, има полицаи, които са готови да рискуват себе си за нещо по-голямо.

- Появиха се много критици, които упрекнаха „Под прикритие“, че образова младите как се приготвят наркотици в домашни условия. Наистина ли този сериал помогна това да се случи?
- Нямам подобни наблюдения, но все пак сериалът не е детски филм. Ако някой е оставил детето си да гледа, без да бъде подготвено за подобни сцени, отговорността е негова.

- Като малък минаваше ли ти през ума да ставаш полицай?
- По-скоро не. Още от малък исках да стана актьор и се радвам, че успях да сбъдна тази моя детска мечта.

- Как се стекоха нещата при теб, как сбъдна мечтата си?
- Още в гимназията влязох в училище, в което имаше паралелка с актьорско майсторство. След това съм ходил в школи и Театралната академия беше естествена стъпка в живота ми. Винаги съм искал да правя това.

- За какво мечтаеш сега?
- Определено мечтите ми са свързани със семейството. Да видя децата си като успешни хора, да пожъна още професионални успехи. Разбира се, свързани са и с каузите, в които съм активен. 


С Любо Ковачев в спектакъла „Поручик Бенц” в Нов театър - НДК 

- Киното или театърът остава твоя страст?
- Не мога да ги разделя. Това е все едно човек да яде само шоколад и да забрави за меда. Не мога да кажа кое обичам повече, и двете имат своето място в живота ми и ще се старая да ги практикувам. Виждам, че и в световната практика  актьорите са така. Няма такива, които веднъж да са пробвали театър и да забравят киното или обратното. 

- Има ли актьор, на когото подражаваш?
- От българските актьори съм 

много впечатлен от кариерата на Христо Шопов 

Това е човек, който и в киното, и в театъра, показва своя професионализъм. Също и Владо Пенев, който е моят неформален учител и пример за човек, който е успял да съчетае  кино и театър. Не бих съжалил, ако достигна неговия успех.

- И да станеш министър някой ден?
- А, не. Нямам такива намерения (смее се). Говоря за чисто актьорските му успехи. 

- Нямаш политически амбиции? Взе активно участие в политическите протести през 2013 година, когато бе свалено правителството на Орешарски...
- По-скоро нямам. Предпочитам да имам обществена роля в моменти, в които трябва да бъде изказана дадена позиция. В политиката част от работата е компромис, а аз не желая да правя компромиси с моите ценности. 

- Тогава ви обвиниха, че сте били платени. Вярно ли е това?
- Обвиненията дойдоха от много съмнителни места. Не стана ясно кой го казва, не излязоха доказателства. За мен са съмнителни тези обвинения и не мога да ги коментирам. 



- Защо и как реши да помагаш на хора, които са наркозависими?
- Защото съм бил свидетел на опропастени животи на мои приятели! И когато видях, че има как да помогна, веднага го приех като лична кауза. 

Дрогата не помага на човек 

колкото и лъжливи моменти да има, колкото и хората да намират утеха в нея. Тя никога не е била решение на проблемите. Тази лъжа винаги ме е дразнила. Хората се залъгват, приемайки дрога.

- Какво казваш на тези хора?
- За мен е най-важно приятелството. Това е начинът, по който човек може да помогне на всеки. Ако не си приятел на някого, няма как да му помогнеш в личния живот. Дрогата е ударила именно там. Това е пътят към един зависим човек. Другото е  в семейството. Човек трябва да може да покаже, че проблемът не е само на наркозависимия, а е на цялото семейство. Очевидно има някакъв дефицит там и даденият човек се опитва да се спаси с дрогата.



- В какво семейство си израснал, какво ти казваха родителите ти?
- Като голяма част от родителите на сегашните деца и те не познаваха дрогата, не познаваха наркотиците. Трябвало е в движение и те, и аз, да се учим. Не са те хората, които са ми създали мирогледа към дрогата, но пък ми помогнаха да видя другите ценни неща в живота, които да ме държат далеч от наркотиците. 

- А опитвал ли си?
- Да, даже съм имал периоди, в които не само съм опитвал. Говоря за “трева”, която съм пушил, но не съм бил пристрастен. Просто бях в среди, в които се пушеше много и съм видял хора, които са се самоунищожили заради тези вещества.

- Само заради това, че си бил в тези среди, ли си опитвал “трева”, или е имало някакъв проблем, от който си търсил спасение?
- Около мен всички пушеха и затова и аз съм пушил. Не съм имал лични проблеми, заради които да започна да употребявам и, може би, това ме е спасило от пристрастяване. 

- Не са малко тези, които твърдят, че много от актьорите употребяват наркотици. Какво би казал на тези хора?
- Ако съдят според ролите, които играят, ги разбирам, но за щастие не е така. Повечето актьори са доста свестни хора, които се справят добре с живота си. Във всеки бранш има хора, които развалят реномето на останалите. В полицията също. Явно тези няколко актьори, които употребяват, създават впечатление, че всички го правят.



- Как се запознахте със съпругата ти?
- Запознахме се на място, на което помагахме на наркозависими. Тя дойде да ни подкрепи и се опознахме. Това ни сближи, защото показахме един на друг, че сме хора със сърце за останалите, че имаме някакви ценности.

- Често ти се налага в работата ти да “влизаш” в горещи сцени. Ревнува ли те?
- За щастие, не. Тя знае, че това е част от професията ми и не влияе на личните ми отношения с колежките, затова и не ме ревнува.

- На какво учиш децата си?
- Искам 

двамата братя да са приятели 

и да създават приятелство с други деца. Каквото и да научат като умения и способности, ако не ги споделят с добър приятел, всичко губи стойност. Трябва да могат да си поделят, да правят нещата заедно.

- Вярваш ли в брака като институция?
- Да, определено. За мен е изключително важна мъжката дума, когато бива дадена, че ще бъдеш с един човек до края. Когато има институция, която защитава тази дума – брак, много помага. Ние със съпругата ми сме участвали в инициативи, които подкрепят брака и сме настроени така, че човек прави своя избор в своя живот и ако е сериозен и отдаден, държи на своя избор.

- Все повече млади хора не се женят, не вярват в брака. Може ли да се каже, че си човек с остарели разбирания?
- Не мисля, че това са остарели разбирания. Всяко развито общество е държало на брака. Именно затова разпадът на обществата започва от разпада на семейната институция. Виждаме го и в различни сфери на живота – липсата на морал и на ценности влияе както в професионален план, така и в политиката и във всички  сфери на живота ни. Това идва от разпада на брака. Колкото повече хора мислят, че той е нещо остаряло, нещо старомодно, тази тенденция ще се задълбочава.



- Вярваш ли в Бог?
- Да, наистина вярвам в Бог и не пропускам моменти, в които да му се моля. Вярвам, че молитвата е нашият път към него. Определям се като християнин и това ми дава сила.

- За какво се молиш най-често?
- Да бъде с мен, да чувам гласа му, да чувствам, че ме води. За мен е важно по някакъв начин да го следвам. 

- Неотдавна се състоя “Sofia Pride”. Много актьори подкрепиха гей парада. Какво е мнението ти за него?
- Да, някои мои колеги го подкрепиха, други не толкова. Не искам да се намесвам в личния живот на хората. Но на мен обаче не ми харесва това пропагандиране и тази демонстрация. Не разбирам кому е нужно и защо трябва да се прави. Да, има хора, които имат различна сексуална ориентация, но защо трябва да ми я налагат, да изискват от мен да ги гледам? Лично аз работя без проблеми с хора, които са хомосексуални, които имат различна представа за любовта. Демонстрацията обаче не я приемам.

- Тези хора имат и политически искания като узаконяването на браковете между еднополови и осиновяването на деца от тях...
- Осиновяването на деца от двойки с един и същи пол е нещо, което не трябва да допуснем да се случи. Ако тези хора сами са избрали пътя да не могат да имат деца от своя партньор, то осиновените деца нямат право да бъдат лишавани от двама традиционни родители. Ние сме създадени и отглеждани от баща и майка. Лишаването на едно дете от тази възможност е осакатяващо. Вярвам, че едно   дете има нуждата от двата примера и за мен е недопустимо да бъде допускано нещо подобно. 

Еднополовият брак за мен е безсмислен. Бракът е институция, която скрепява двама души, за да градят нещо, за да дадат плод. 

Една подобна връзка не създава плод 

Не виждам кому е нужно.



- Ако в бъдеще разберете, че някое от децата ви е хомосексуално, ще се отречете ли от него?
- Не, по никакъв начин. Нямам против човек да бъде такъв. Бих продължил да имам любящо отношение, това не би трябвало да ни разделя. Други неща трябва да ни събират. Достатъчно различия имаме, че и да търсим още...

- Успяхте ли да планирате със семейството почивка през това лято?
- Вече започнахме почивката. Успяхме да отидем до “Албена”, след това на къмпинг на язовир “Батак”. Но почивката бързо ще свърши. На 1 септември е първото ми представление.
 

Интервю на Георги ГЮЗЕЛОВ



За първи път целунал съпругата си на сватбата

Ивайло и Миряна са били приятели няколко месеца, след което той й предложил брак. „С друга жена не съм се чувствал така. Първата ни целувка беше пред олтара. Не сме имали интимни отношения преди брака”, споделя актьорът. Всички сме свидетели на това какво се случва с двойките в днешно време, а на нас просто вярванията и разбиранията ни са такива. Радвам се, че стана така. Сега съм безумно щастлив!”, допълва Захариев. 

На въпрос откъде са били сигурни, че ще си допаднат в интимната сфера, Ивайло е категоричен, че мъжът и жената по принцип са създадени, за да си паснат в тези отношения.  



Ченгетата от сериала станаха брокери

Йосиф Шамли, който играе един от полицаите в екипа на Попов, попада на пиесата „Гленгари Глен Рос" на Дейвид Мамет, която ражда спектакъла "Агенти" в Независим театър. Той е режисьорски дебют за Владо Пенев и в него участват полицаите от хитовия крими сериал. 

„С колегите се сработихме доста добре и решихме, че трябва да направим още нещо заедно. Самата пиеса има коренно различно послание от „Под прикритие“, споделя Захариев.

Ако във филма трябваше да преследват мафиоти, то в постановката ги виждаме като четирима отчаяни агенти на недвижими имоти, които са принудени да продадат и невъзможното, за да не бъдат уволнени от корпорацията си. В тежките времена на финансова криза в Чикаго, „отличници“ и „загубеняци“ имат две денонощия, за да „затворят“ сделките си и да оцелеят в офисната джунгла. Лъжи, ласкателства, подкупи, кражби, заплахи и влизане с взлом са само малка част от тактиките на  брокерите.