Дори днес в света няма много страни, които да имат свои собствени космически програми и да планират, в частност, да покорят Луната в скоро време - могат да се преброят на пръстите на едната ръка. 

Да се стъпи на повърхността на естествения спътник на Земята дори и днес за всяка една страна би било уникално световно достижение. Работата е там, че вече никой не взима на сериозно САЩ с тяхната измислена лунна одисея, защото няма никакви сериозни доказателства за това, че американците са стъпвали на спътника. 

Полетът до Луната бе необходим на САЩ заради престиж, защото след полета на Гагарин в космоса, янките изведнъж почувстваха, че авторитетът им на свръхдържава е силно подкопан. 

Не е учудващо, че президентът Джон Ф. Кенеди веднага обявил национална програма за доставяне на човек до Луната. 

 

 

Както днес се съгласяват много анализатори, тя е била грандиозна, но, по своята същност, не по-малко авантюристична, колкото и космическата програма на Замбия - през същите онези 60 години на миналия век. 

Тази малка африканска република тогава се включи в космическата надпревара наред със САЩ и СССР.  


Заглавието на статията гласи: Отиваме на Марс! Със космическо момиче, две котки и мисионер


Естествено, великите космически държави не са приемали сериозно този конкурент, защото в Замбия всичко е приличало повече на шоу. Например, идеен ръководител и организатор на програмата е бил не учен, а явният авантюрист Едуард Нколосо, който може да се сравни по-скоро с известния от литературата руски мошеник Остап Бендер, отколкото със Сергей Корольов. 

При това този замбийски "баща на космонавтиката" амбициозно решил да изстреля ракети едновременно към Луната и Марс. Също така, ракети, като такива, той не е имал, както и истинска подготовка за космонавтите, които ту ги търкаляли във варели, ту ги клатели на люлки. 

Първият афронавт обаче бил вече определен - 17-годишното момиче Мата Мвамбва.

 

Едуард Нколосо дори се е обръщал към ООН и европейски спонсори за материална и научна подкрепа, но така и не получил подкрепа. 

Освен това, първият президент на Замбия Кенет Каунда, до някаква степен подкрепящ замбийския космически мечтател, също се отказал в Деня на независимостта на републиката да присъства на формалния старт на ракетата D-Kalu 1. 

 

Самият Нкосо продиктувал това с натиск от страна на конкурентите, в частност на САЩ, които умишлено му блокирали финансовите потоци, а и в крайна сметка го лишили от афронафтка, защото Мата Мвамбва изведнъж забременяла, а родителите ѝ скорострелно я върнали при себе си в родното село. 

Така и приключила космическата епопея на малката африканска република. 



Превод и редакция: БЛИЦ