През лятото на 1483 г. Едуард V и по-малкият му брат Ричард влезли в Лондонската кула и никой никога повече не ги видял. Изчезването им отдавна е приписано на чичо им, Ричард III, обвиняван от векове, че ги е убил без за това да има някакви доказателства, пише Vesti.bg.

Писателката и исторически детектив Филипа Лангли, откривател на гробното място на Ричард, се е заела със случая, за да разбере какво наистина се е случило с принцовете в Тауър, разследвайки едно петвековно убийство. В това ексклузивно разследване Лангли превежда читателите през разследването и открива ново решение на една стара мистерия.

На 25 август 2012 г. тленните останки на Ричард III от Англия (1452-85) били открити под паркинг в Лестър. Новината за откритието и евентуалното повторно погребение на краля достигна да аудитория в целия свят от над 366 милиона души. Завръщането на Ричард III плени въображението на света, но как се случи това? Търсенето на краля е било подбудено и ръководено не от академик или археолог, а от писател.

Проектът „В търсене на Ричард“ бил изследователска инициатива, която поставила под въпрос установените теории. Това доказало, че историята за „костите в реката“ е невярна.

В продължение на векове се смятало, че по време на разпускането на манастирите (в края на 1530-те) останките на Ричард III били ексхумирани от мястото им, пренесени по улиците на Лестър от подигравателна тълпа и повторно погребани близо до река Соар.

Според по-късни източници останките му били ексхумирани отново и хвърлени в реката. Без никакви подкрепящи тези твърдения доказателства, историята била повтаряна като истина с години от водещи историци.

Проектът „В търсене на Ричард“ положи началото на нова ера базирани на доказателства изследвания и анализи за Ричард III. Това била голяма възможност за академичната общност и водещите историци да използват това ново знание като основа за по-нататъшни открития.

Във вторник, 24 март 2015 г., в седмицата на препогребението, заглавие в Daily Mail обявило: „Лудост е да направим този детеубиец национален герой: Ричард III е бил един от най-злите, омразни тирани, които някога са ходили по тази земя.“

Авторът Майкъл Торнтън обаче не представил никакви доказателства в подкрепа на твърдението си. Неговият материал привлякъл внимание онлайн, както и коментари от цял свят, но най-добро обобщение е направила Катрин от Чикаго, Съединените щати, „Тази статия показва пълно пренебрежение към историческите доказателства.“

В понеделник на 22 март 2015 г., когато ковчегът на Ричард бил приет в катедралата в Лестър за подготовка за повторно погребение, телевизионният водещ на Канал 4 Джон Сноу поискал от историк на Тюдорите доказателства за извършеното от Ричард убийство на принцовете в Тауър. "Доказателството", отговори историкът, "е, че той би бил глупак да не го направи."

В друго интервю на Сноу от 26 март, вечерта на повторното погребение на крал Ричард III, Филипа Лангли била попитана: „Сега какво следва?“

„Сега има един голям въпрос, на който трябва да отговоря“, казала тя. „Какво се е случило със синовете на Едуард IV?“

Правилните въпроси, откъс от книгата на Филипа Лангли

Бях видяла как задаването на въпроси има силата да променя това, което знаем, и е ключът към по-доброто разбиране и към важните нови открития. Така беше открит кралят.

Историческите разследвания са свързани с разплитане на получената мъдрост. Антония Фрейзърпомогна да се развенчае митът, че Мария Антоанета е казала „Като няма хляб да ядат пасти“.

Вирджиния Раундинг опроверга твърдението, че Екатерина Велика починала, заради сексуални отношения с кон. Уилям Драйвър Хауърт опроверга, че правото на „prima nocta“ (първата нощ) е съществувало в средновековна Шотландия (както е изобразено във филма „Смело сърце“), а Гилхем Пепен установи, че бруталното клане на 3 000 мъже, жени и деца в Лимож през 1370 г. , за което се смятало от векове, че било извършено от черния принц на Англия, всъщност било дело на френските сили срещу техния собствен народ. Всички те бяха задали правилните въпроси, бяха захвърлили старата митология и започнаха всичко наново.

Беше точно както протече и моят проект „В търсене на Ричард“, безвъзвратно променяйки това, което знаем. Може ли този подход да се приложи и към мистерията около принцовете в Тауър?

Докато обмислях следващите си стъпки, гледах с интерес The Imitation Game (2014), с участието на Бенедикт Къмбърбач, актьорът, който прочете емоционалната поема „Ричард“ на повторното погребение през 2015 г. Въз основа на биографията на Андрю Ходжис за Алън Тюринг, този високо оценен и награден игрален филм разказва историята за разбиването на кода на Енигма по време на Втората световна война.

Когато задавате правилните въпроси и най-малкият детайл може да формира ключа към голямото откритие. Може ли малко и може би на пръв поглед незначително откритие да бъде ключът към разрешаването на тази вековна мистерия?

Ричард III и "Принцовете"

Изучавала съм живота и времето на Ричард III в продължение на почти тридесет години. Това е завладяващ период от историята, вдъхновил фентъзи поредицата на Джордж Р. Р. Мартин „Игра на тронове“ и, разбира се, известната пиеса на Уилям Шекспир. И в това, изглежда, се крие дихотомията на двете представи за Ричард III - лоялният господар на севера (едната интерпретация) и психопатът-убиец. Две крайности със сигурност, но както всички можем да потвърдим, животът е много нюанси на сивото.

От самото начало бях наясно, че трябва да съм подготвена за всичко, което можеше да бъде разкрито. Проектът „В търсене на Ричард“ се опитваше да открие останките на краля и да организира повторното му погребение. Сега беше време да проучим последния въпрос около Ричард III - с надеждата да сключим мир с миналото и от двете страни на дебата.

През лятото на 1483 г. изчезват две деца: Едуард V (на дванадесет години) и брат му Ричард, херцог на Йорк (на девет години). Следователно разследването на тяхното изчезване би попаднало в категорията на разследвания на неразрешени случаи на изчезнали лица, като се използват същите принципи и практики както при едно съвременно полицейско разследване. Събирането на разузнавателна информация би било ключово.

Проектът "Изчезналите принцове"

И така, как едно разследване на неразрешен случай би могло да помогне за напредъка на знанията ни? Дали събитията, довели до изчезването, не са се случили твърде отдавна за смислен съвременен анализ?

Открих, че успешните разследвания на подобни случаи се основават на това, което нарекох системата на HRH за разследващ анализ. Тоест премахване на ретроспекцията, пресъздаване на миналото възможно най-точно и реалистично чрез задълбочаване в онзи момент и въвеждане на човешкия елемент, за да се разбере по-правилно събраното знание. Накратко, това е един анализ на кой и какво е правил, къде, кога, защо, с кого и какви са били последствията.

Съветът на полицейските следователи предложи използването на добре познати методи като TIE и ABC. TIE е полицейският акроним за „Проследи, разследвай, елиминирай“. Тъй като очевидно свидетелите на изчезването не е възможно да бъдат разпитани, чрез обширната база данни се правят справки и кръстосана проверка на действията на участниците.

Благодарение на всичко това е възможно да се започне проследяване и елиминиране на лица свързани с разследването. Вторият полицейски подход, ABC (Не приемайте нищо. Не вярвайте на никого. Предизвиквайте всичко), гарантира, че доказателствата са правилно проверени и потвърдени.

Проектът също така използва бръснача на Окам - метод за решаване на проблеми, според който най-простото обяснение обикновено е правилно.

Имайки предвид тези параметри, проектът „Изчезналите принцове“ стартира през лятото на 2015 г. с три линии на разследване. Това обаче бързо се превърна в 111 линии на разследване.

През юли 2016 г., на фестивала в Мидълхам, проектът стартира официално. Преди това, на 15 декември 2015 г., уебсайтът беше активиран. В рамките на няколко часа проектът имаше първите си осем членове. През следващите седмици и месеци над 300 доброволци от цял свят се присъединиха.

Обикновени хора бяха готови да изследват архиви и много от тях имаха специализирани познания по палеография (древна писменост) и латински или европейски езикови умения.

Членове на полицията и специалисти от Министерството на отбраната също се присъединиха, както и средновековни историци и специалисти в редица области, включително водещи световни съдебни антрополози. Беше вълнуващо и плашещо в еднаква степен.

Търсенето на истината започна.

Изгубените момчета

Разследването започна с изясняване на времето на изчезването, като го анализирахме момент по момент и използвахме всички налични съвременни материали, за да поставим този период под светлината на прожекторите.

Използвайки съдебномедицински техники, ние се върнахме до последното им известно местоположение, за да пресъздадем миналото и да изградим обширно досие с лицата около тях и свързаните със случая.

Също така анализирахме какво точно се знае за двете изчезнали момчета към момента на нашето начинание, за да очертаем линиите на разследването ни. Профилирането разкри, че и двете деца (момчета) имали големи домакинства и били добре познати.

По-големият Едуард (на 12 години) бил в пред тийнейджърска възраст и вероятно не е бил толкова физически здрав като по-малкия си брат. Имал склонност към поезия и литература и визуално приличал на баща си. Изглежда, е бил склонен към меланхолия, което може да е свързано с това, че бил в началото на пубертета, както и с тревожната промяна в обстоятелствата в живота му.

Преди да изчезне, той бил видян от лондончани да влиза церемониално в града като новия крал и след това малко по-късно, докато пътувал към кралските апартаменти в двореца Тауър. И в двата случая той бил придружаван от водещи членове на църквата, държавата и общините.

Ричард, по-малкото момче (9-годишно), представено като щастливо и енергично дете, което било поразително красиво и се смятало, че е в добро общо здраве. Той имал склонност към музиката, танците, пеенето и спорта, вероятно стрелба с лък и по-късно тенис. За разлика от по-големия си брат, Ричард живеел в столицата.

Непосредствено преди изчезването си той бил видян от лондончани да пътува с шлеп от Уестминстър, за да се присъедини към брат си в двореца Тауър. Придружаващите го се състояли от най-малко осем шлепа и водещи членове на църквата и държавата.

И двете момчета можели да бъдат описани като знаменитости за времето си и за последен път били забелязани да си играят в градините на оживения Тауър. Те били руси и изглежда демонстрирали забележителен чар.

Време и доказателства

Разследването на времето на изчезване разкри потенциален период от около два месеца (18-21 юли до 20 септември), който може да бъде удължен до три месеца (28 октомври), в който всичко това може да се е случило. Събирането на разузнавателна информация разкри несъответствие между местните сведения за момента на изчезването и тези от чужбина.

По-широк анализ разкри, че претендент от Франция (Хенри Тюдор) внесъл обвинението за убийство срещу Ричард III в Англия непосредствено преди битката при Босуърт. След това обвинението се задържало до края на династията на Тюдорите, когато били проучени съвременни документи и били разпитани потомците на няколко семейства свързани със случая. Те оспорили историята за убийството на Тюдорите и вместо това представили възможността момчетата да са били оцелели.

По-нататъшен съдебномедицински анализ на периода непосредствено след Босуърт не разкри никакви доказателства за убийство или свидетели. Разширеното търсене на север проведено от Хенри Тюдор не успяло да открие изчезналите деца, както и по-късните му разследвания в Тауър.

Жертви на убийство. . . или оцелели?

По-нататъшното разследване разкри план за физическото отстраняване на принцовете, който не включвал или не изисквал увреждането им.

С натрупването на доказателства за тяхното оцеляване разследването беше разширено, за да разгледаме подробно двама претенденти за трона. И двамата ищци били на подходящата възраст и отговаряли на описанието на изчезналите лица.

След това проектът разкри документирано доказателство за живота и на двамата изчезнали принцове - за по-големия от 1487 г.; за неговия по-малък брат от 1493 г.

Когато за първи път стартирах „Изчезналите принцове“, ме попитаха какво бих искала да намеря. Отговорих, че бих искала да попадна на свидетелски показания, написани от едно от момчетата и описващи точно какво им се е случило с имена и места и проверими факти. Усмихнах се и публиката избухна в благодарствен смях, явно надявайки се на същото на пръв поглед невъзможно откритие.

Четири години по-късно това се оказа точно това, което Натали Нийман-Бликендал откри в архива на Гелдерланд в Холандия и никога няма да забравя как седях на бюрото си в един ярък ноемврийски следобед на 2020 г. и четях нейния имейл. И просто настръхнах.

Времето, в което за по-малкото дете, Ричард, херцог на Йорк е изчезнало вече е изяснено. Можем да проследим отвеждането му от Лондонската кула на или около 11 август 1483 г. и пътуванията му до остров Тексел през 1495 г., последвалите му нашествия в Англия и осемгодишната му кампания за трона.

Хронологията за по-големия му брат, Едуард V, е важна част от разследването. Настоящите доказателства сочат, че Едуард бил изпратен на Нормандските острови на или преди края на 1485 г., след това пътувал до Франсис Ловел в Йоркшир около април 1486 г. и се установил в Ирландия до август същата година.

След това изглежда е отишъл в Бургундия, завръщайки се в Ирландия със своите английски и континентални сили през май 1487 г. за коронация, нахлуване в Англия и за последвалата битка при Стоук Фийлд. Тъй като момчетата били разделени в Тауър на или до средата на края на юли 1483 г., стъпките на Едуард от този момент до началото на 1486 г. към момента са неизвестни.

Това беше вълнуваща първа фаза от нашето разследване. Втората обещава да бъде също толкова вълнуваща. Тя има за цел да опита да отговори на тези въпроси и, ако е възможно, да открие къде са погребани двамата принцове.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук