Тази година трябваше да бъде повторение на бурната първа 20-годишнина на хората, трябваше да е повторение на най-дивите лета с денонощни партита.

Цялата натрупана енергия от локдауните - единственият път, в който досега е било незаконно хората от различни домакинства да правят секс, трябваше да експлодира в много секс. Така ли се случи, обаче?

Всяко десетилетие от 1990 г. насам Обединеното кралство провежда подробно Национално проучване на сексуалните нагласи и начина на живот (Natsal), пише БГНЕС. През 2020-21 г. той е заменен от по-малкото проучване Natsal-Covid, което рисува сложна картина: 78% от тези, които са в дългосрочна връзка, виждат промяна в сексуалния си живот, обикновено към по-лошо. Един на всеки 10 запитани съобщава за сексуални затруднения от различно естество, които започват или се влошават при нови локдауни.

Пандемията се е отразила тежко и на хората, които са били необвързани: само една на 30 жени и един на 10 мъже са намерили нов сексуален партньор в изминалите две години.

Дългият CPVID период е ключов за убиване на настроението за срещи и желанието за секс, установява проучването. Така например 37-годишната Робин, която се заразява с вируса миналия декември и едва оцелява през януари, признава, че дори е забравила името на съквартиранта си. „Технически бих могла да отида на среща, но едва имам достатъчно енергия да отида до магазина в ъгъла, да не говорим за секс", казва жената. И добавя, че нищо друго не я интересува освен да се наспи и да се изкъпе, камо ли да има сексуално желание.

И понеже подобни симптоми са стандартни за заболелите от COVID, лекарите вече започват сериозно да се намесват в това хората да започнат да мислят и за нещо друго, освен за леглото и хладилника. „Ниското либидо е ключов симптом на COVID, но той рано или късно отминава. Въпрос на желание и лично решение е да се възстанови сексуалният живот“, казва Елеонора Дрегер, лекар по сексуално здраве и ХИВ.

Страхът от заразяване на неваксинираните и неболедувалите с вируса пък е ключов фактор за избягването на срещи с непознати. Има фина, но гигантска психическа бариера, която трябва да преминете, и да седнете на сантиметри един от друг, вместо на препоръчваната дистанция от 2 метра. „Хората не се страхуват непременно от COVID“, казва Дрегер.

"Те просто са забравили как да бъдат близки." Това преди важеше за хора с някаква форма на психологически проблеми, докато сега обхваща почти цялото население на света.

„Загубихме много важни социални и сексуални умения“, добавя тя и се надява някога, по някакъв начин нещата да дойдат на мястото си. Пандемията се отрази и на още един аспект в нарушаването на сексуалния живот: всеки втори запитан в анкетата смело си признава, че е понапълнял доста. Почти половината от анкетираните - 48% - са надебеляли в карантината, а 29% признават, че са злоупотребявали с алкохол. И ако тези неща не трябва да будят притеснение, то в комбинация със самосъжалението и ниското самочувствие стават особено притеснителни.

И все пак, не всеки изпада в такива крайни настроения - 38 -годишната Аня, например, е разочарована от факта, че е в прилична /следпандемична/ форма, но няма кой да го оцени.

И последно: може ли да има „дезинфекциран“ секс? Естествено, че не. Ако повечето хора са обсебени от хигиената, то „дезинфекцираният“ секс е в противоречие на условията – не е възможно дори да се прави секс, като се поставят подобни бариери.