Продължителното и силно главоболие може да доведе до лудост всеки човек. Едни от най-тежките му прояви са мигренозните пристъпи. Защо се появяват и как да се справим с тях, разказва пред „Стандарт” доц. Олга Григорова от Клиниката по неврология в Александровска болница.
Мигрената е заболяване, което не се дължи на патологични изменения в мозъка. Счита се, че то е генетично обусловено, тъй като в над 90% от случаите има наследственост. &quot;При хемиплагичната мигрена например са открити дефекти в гените за някои йонни канали - калциеви, натриево-калиевата помпа&quot;, казва доц. Олга Григорова. <br /> <br /> При по-честите видове обаче все още не е ясно какви са генетичните изменения. Мигрената е по-честа при жените, отколкото при мъжете. Това е така, защото проявата й е свързана с половите хормони, дори съществува менструална мигрена. Болестта се проявява в пубертета, но най-много страдат хората между 20 и 40 г., казва доц. Григорова. <br /> <br /> При жените в менопаузата с промяната на хормоните отшумяват и пристъпите. Мигрената е част от т.нар. пароксимални състояния, каквато е и епилепсията. Това е така, защото при нея, заради генетичните промени, се изменя възбудимостта на някои неврони в мозъчния ствол и хипоталамуса. <br /> <br /> Тази абнормна възбудимост и рязкото активиране на определена група неврони в единия случай предизвиква припадъци, а в другия - мигренозен пристъп, обяснява доц. Григорова. Невронната дисфункция при мигрената променя инервацията на кръвоносните съдове. Възниква т.нар. корова разпространяваща се напред депресия - тоест потискане на мозъчната активност, казва доц. Григорова. С това се обясняват симптомите на мигрената със зрителна аура като зигзаговидни присвяткания в зрителното поле или дори временно отслабване на зрението.<br /> <br /> <br /> Зрителната аура не е единственият вид проявление на мигрената. Има и моторна аура, при нея човек изпитва слабост в крайниците, казва доц. Григорова. Ако това състояние продължава над 24 часа, тогава говорим за хемиплагична мигрена която имитира инсулт, обяснява доц. Григорова. <br /> <br /> С друг вид аура са сетивните мигрени - при тях има боцкане, изтръпване на една част на тялото, ако главоболието е отляво, усещанията са отдясно. В тези случаи се смята, че има нарушено кръвоснабдяване на сетивните зони на кората. Невинаги аурата се последва от мигренозно главоболие - това е т.нар. тиха аура. Аурата продължава от 5 до 60 минути, средно 30 минути, и се последва от типичното силно и пулсиращо главоболие в едната половина на главата, често се съпровожда от гадене и повръщане. <br /> <br /> Главоболието се засилва от светлина, шум и физическа активност. Мигренозното главоболие трае от 4 до 72 часа, при по-голяма продължителност над 72 часа е налице мигренозен статус. Причината за болката е активирането на т.нар. тригеминоваскуларна система с вазодилатация на външните артерии на главата.<br /> <br /> За отключването на пристъпите преди време се е считало, че могат да влияят някои храни, които съдържат тирамин, като сиренето. Също така шоколадът и виното. Напоследък обаче тази теория не се потвърждава. Стресът, за сметка на това, със сигурност предизвиква мигрена и всякакво главоболие. Обикновено мигренозните пристъпи се появяват през уикендите, когато човек се отпуска.<br /> <br /> <br /> Лечението й, за съжаление, е симптоматично - облекчават се проявите й, а не се лекуват причините. Въпреки това носи огромно облекчение. Най-новите медикаменти за мигрената са триптаните, които активират серотониновите рецептори, но съществуват и стари класически препарати като ерготамин, аналгетиците и нестероидните противовъзпалителни медикаменти, казва доц. Григорова. <br /> <br /> Тя предупреждава, че използването на аналгетици с кодеин или кофеин могат да доведат до пристрастяване и хронично главоболие като усложнение на мигрената. Те трябва да се взимат в началото на острия пристъп и не бива да се прекалява с тях. <br /> <br /> Когато мигренозните пристъпи са чести, се прилага профилактично лечение с антидепресанти като амитриптилин и инхибитори на обратното захващане на серотонина, бетаблокери, калциеви антагонисти и др. Но при редки пристъпи не се налага да се пият постоянно медикаменти, категорична е д-р Григорова. /БЛИЦ<br /> <br />