Известният кюстендилски бонвиван Костадин Невенов, известен повече като Коце Бръснаро, макар и на 82 години все още ходи изтупан като франт – вечно костюмиран, със засукани пезевенкаджийски мустачки. Откъдето и да го погледнеш, Идеал Петров, както казваха навремето. Има само един кусур – не обича кадросването. Над 60 лазарника е изкарал с ножица и бръснач в ръце. През берберското му ателие са преминали над хиляди клиенти, от видни по-видни. Като Владимир Димитров-Майстора, Гунди, Котков, Лили Иванова, Невена Коканова, Боян Радев, Любомир Киселички. Башка министри, депутати и коконите им. С балсами, мехлеми и билкови отвари е изцерил над 6000 келяви глави. С няколко процедури премахва и белези по лицето и тялото. По-добре от пластичен хирург. Като кореняк кюстендилец се смята и за живата история на древния град. „Иначе съм от партията на „върти-потурите”, чистосърдечно си признава чешитът. На майсторския ми стол всички са равни.” С гребенче самоделка е печелил призови места на републикански състезания по красота. На един от конкурсите ошашавил дори стилист Капанов.
От вълшебството на занаята Коце е пленен едва 16-годишен. Стартира като чирак. Мете, чисти, мие инструментите на 24-ма бръснари. Когато усеща, че никой няма да му покаже мурафетите си, започва да се учи сам. „Загрява” в Дома за инвалиди и самотни старци. След 6 месеца получава тапия за калфа и скоро застава зад свой стол. Гилдията го приема за равен и му спуска зелен семафор. Докато колегите му обаче „управляват” парен локомотив, лъснатото с брилянтин конте вече е яхнало японски влак стрела, образно казано. Все по-често при него отсядат артисти, художници, политици, спортисти и стават по-хубави, отколкото са очаквали. Без изобщо да подозират, че той сам си изработва дори гребените.

  „Още като чирак оформях великолепната брада на Владимир Димитров-Майстора, връща лентата бръснарят. Обикновено идваше в събота. Първо отсядаше при мен. Показваше двата си кокалести пръста на дясната ръка – показалеца и средния. Сиреч, толкова трябваше да смъкна от разкошната му растителност. Косата не даваше да я барам. След ритуала, а Рисувачо не беше суетен, сбираше пияндетата на града. Поеше ги в „Ръждавичката кръчма”. Черпеше ги и с шкембе чорба, та да даянат повечко на вилямовата ракийка, която пиеха като вода. Благ, хрисим човек. Глас не повишава. По-близко до него трябва да си, за да го чуеш какво ти дума. Не обичаше хората на властта. Кметове, чиновници и прочее мижитурки, само като ги погледнеше, изфирясваха като дявол от тамян.”
  В средата на 60-те на миналия век в ръцете на кюстендилския „франц” доброволно полага нежната си главица и Лили Иванова. „Примата на естрадата тогава правеше прощъпалника си. В София все още не знаеха да подстригват с бръснач. Тоя чалъм първи го въведох в България. Бъдещата звезда намаляваше при мен кичурите си.

  В златния си житейски период бохемът контактува и с Невена Коканова. Тя току-що се е омъжила за баскетболиста от „Велбъжд” Наско Грънчаров. По-късно се развеждат. Купонясва и с актьорите Виолета Донева, Стефан Пейчев, Любомир Киселички, Джони Попов. Все негови отбрани клиенти. „Пред нашите джамбурета „Безкраен празник” на Хемингуей ряпа да яде, сучи мустак дендито. Ако бившият ресторант „Бутни дръпни” можеше да говори, романи да се изпишат.


И Невена Коканова като млада сядала на стола на Невенов

  Край Невенов винаги е тарапана. При всеки летен лагер на националите в Кюстендил първо в берберницата му се отбиват. Кой за бръснене, кой за подстрижка. „Редовен клиент ми беше Георги Аспарухов, лека му пръст, разказва стилистът. Имаше разкошна коса. На футболиста съм правил най-хубавите прически през живота си. Може би защото по-голям от него и като човек, и като култура не съм срещал до ден-днешен.”

  Едни от най-хубавите спомени на бай Коце са именно от компанията на Гунди и Котков. Асовете често споделяли с него една и съща трапеза. Посреща ги съпругата му Милка. Задължително с тукашния специалитет шкембе дамар. Те не пийвали повече от бира-две. Въпреки изкушението – двесталитрова дъбова бъчва с 60-градусова двойно-препечена кюстендилска джанковица. Питие, от което простосмъртните стават богове. „Гунди държеше много да е изряден. Денят му започваше от моето ателие, спомня си майсторът.  Феновете му го чакаха на опашка за автографи. Всичките му снимки от Кюстендил са пред моя салон. Не мога да си простя, че поне веднъж не се кадросах с него, ей така, за спомен.”

  След Гунди за най-големи техничари признава Якимов, Соколов. Бръснал е и Георги Димитров-Джеки, бившия съпруг на Кристина Димитрова. По едно време той е старши треньор на ФК „Велбъжд”. „Какви ли не приказки се изприказваха за него – пияница, лобутчия, скандалджия. Наистина, обича си чашката. Но пък е точен, широко скроен човек”, къта спомени за футболната легенда.
  За бившия министър на вътрешните работи Емануил Димитров върви мълвата, че идвал при берберина, уж, за по-евтино. „Пълни глупости, ядосва се бай Коце. Та ние се познаваме, още когато имах ателие в хотел „Пауталия”. Там работеше като правист. Министерското кресло не го промени.”

  Няколко години Невенов работи и като бръснар в полицията. Лепват му дори прякора „ченгето”. Защото в началото на 70-те, по височайше нареждане, стриже и бръсне на конвейер, по 24 часа в денонощието. Указанията са всички „неприлични” да се приведат в „приличен” вид. Милиционерите като джандари обикалят заведения, гари, улици. Пълнят джипове с „антисоциални елементи” и директно ги стоварват в МВР-бръснарницата. „Ръцете ми се откъснаха от работа тогава. Да стрижеш народа като стадо овце, с отврат си спомня бай Коце. Наистина имаше и измекяри, гаменчета, хулиганчета. За тях не съжалявам. Но културни хора, художници, артисти, писатели, тръгнали към Македония и Сърбия, да бричиш като хайвани, а старшината да ги охранява като престъпници, ей това не успях да разбера.”

Георги АНДОНОВ, Кюстендил