Настоящият председател на парламентарната Комисия по култура и медии и бивш културен министър Вежди Рашидов е бил бит и следен. Освен това е бил канен от всички партии, както и от бившата Държавна сигурност, споделя самият той преди години.
„Имах повече свобода преди да стана министър”, отсича Рашидов с тежка въздишка. И веднага добавя, че „човешката история е низ от радости и кръв, и битка за свободата… Когато избрах да правя и други неща, освен работата в ателието, като че ли си самоотнех свободата. И разбирам, че когато бях свободен и бях „бунтар” в смисъла на вечна опозиция, защото работата на един творец е да бъде опозиция във всяко едно общество. Но онова, което разбрах, е, че

и в свободата човек не винаги е прав”

Рашидов прави своите откровения далеч преди съдбата му да се завърти на 180 градуса и без ни най-малко да предполага докъде ще стигне в кариерното си развитие. Думите му обаче и към днешна дата звучат показателни и актуални по смисъла си.

„Няма по-голяма власт от това да си талантлив, способен и доказан човек. Това беше огромна власт, сега имам по-малка. Свободата е огромна власт. Но когато един министър-председател каже да излизат танковете, каквито реплики е имало в българската история, това е заповед, а в нея стоят човешки съдби!”, продължава с искрения си тон Рашидов, който принципно рядко дава интервюта.
„Сега разбирам, че когато аз не си премеря думите и се държа малко по-свободно, това може да съсипе живота на някого”.



Вежди Рашидов е имал покани от почти всички партии у нас, но преди години приема поканата единствено на премиера Бойко Борисов. Преди това предложение му прави дори царят.
„Това беше една случайност, която пак, отново моята неспокойна душа направи тази голяма беля. Канен съм бил наистина много пъти – и от БКП, и от ДС, и от СДС, и от ДПС. Аз искам да бъда голям художник! Ами

ако отворите моето досие, ще видите как са ме наблюдавали

имам една много дебела папка, в която пише дори как са ме били и мога да я дам по всяко време, да я види всеки. Как са ме били, за да ме вербуват! Защото съм искал да стана голям художник в едно друго време. И защото във военно време не съм искал да служа на родината, бил съм малко тарикат... и накрая резолюцията на полковника беше - оставете го този идиот на мира. Но навсякъде се споменава – „обектът се държи добре, обектът владее добре езици, обектът е умен, обектът е дипломатичен, гъвкав, да бъде изпратен в Италия да следва в Академия, след това да бъде внедрен в Германия...”, не спестява нито щрих от миналото си Рашидов. Дори пояснява, че „Ако някой е бил подготвен за разузнавач, това съм бил аз за съжаление. Не съм разбрал, че мога да бъда лидер на една партия и да си взимам от „Цанков камък” по 4-5 милиона. Какво толкова има да го усукваме, да го говорим??! Ние не сме наемни хора!

Има такива, които купуват, има и такива, които носят гласове

Това е една битка, а встрани от нея се водеше и битка за геноцид на етносите, която щеше да продължи, ако аз не бях останал в правителството. Проявих отговорност, нищо че сега се оплаквам, че малко ми тежи. Поех отговорността пред държавата – да стана заложник, но да не позволя на никого да казва, че България няма управление, етнически турци. Исках да дам един пример.”
Оказа се, че привидно грубият външен вид на Вежди Рашидов крие ранима душа. Многократните искания на оставката му всъщност са сипвали сол в рана, за която до момента той не е говорил.
„Приемам болезнено искането на оставка, защото желанието моите събратя да са възможно най-добре и изведнъж получиш това точно от тях, боли. Но те никога не са получавали такива пари, каквито тази година в най-голямата криза аз съм осигурил за българския народ. Затова много ме боли. Защото българската култура не трябва да обслужва интереса на никого! Вече не ми е и толкова лесно, колкото навремето е могло да се случи, да се откажа от всичко това. Това, ако се беше случило, трябваше да стане, когато разговарях с министър-председателя преди да тръгна да се занимавам с каквото и да е било, свързано с политиката. Не е толкова лесно вече, аз не съм и безотговорен човек. Не съм и от хората, които оставят приятелите си.

Трудно прощава на себе си

Вежди Рашидов не веднъж или два пъти е споделял в публичното пространство, че държи много на приятелите си. Особено на големите, сред които е бил и Илия Павлов.
„И до ден-днешен не съм се отрекъл от това приятелство. Няма и да го направя. Илия Павлов не беше малолетен, има държава, има прокуратура, има съд и всеки пълнолетен трябва да отговаря за делата си. Аз отговарям за приятелството си, а там никой не може да ми забрани дали да бъда или не нечий приятел”, признава той. И добавя:

„И до днес поставям цветя на гроба на Илия Павлов, но не са малко тези, които

приживе ядоха от неговата софра, а след това му станаха врагове

предатели. Напоследък установих това, че аз по-скоро трудно мога да простя на себе си. Защото хората, на които не мога да простя, са така наречените предатели… Не мога да си простя, защото когато обикновен човек, приятел направи нещо, което ти не можеш да допуснеш, просто го подминаваш и никога повече не го виждаш, но когато приятел те предаде, болката е много голяма. Поради една проста причина, която винаги споменавам – че в това предателство съучастник си и самият ти!”

„За какво плаче душата ми ли? Промени ми се животът. Аз изглеждам груб и недодялан човек, не съм го крил, няма и да го скрия – оказах се и много раним човек. Това, което искам да го премълча, носи много незаслужени обиди, особено когато съм полагал усилие да се случи най-доброто. Но наистина, животът ми много се промени – семейството ми, самият аз. Налегна ме ненужната умора, агресивната посредственост...”.

Подготви Анелия ПОПОВА