Вършец - уникална комбинация от балнеологичен, планински и културен туризъм. Чист въздух, лековита вода и виенски балове - така е изглеждало курортното градче през 30-те години на миналия век.

Царското му време обаче е само ехо. Още едно чудесно място - съкровищница на минерални извори, но си няма ковчежник.

Природните дарове са останали и днес, но светската шумотевица отдавна е заглъхнала. “Тук е невероятно красиво и спокойно. Водата е лековита, вместо да купувам купища лекарства, вече събирам парите и идваме със съпруга ми на почивка”, споделя рецептата си за добро здраве 82-годишната Маргарита Попова.

Вършец е тих, спокоен и чист, хората приветливи и очевидно доста будни. Изглежда, че градчето ще живне! Няколко от големите почивни станции вече са сменили вътрешния и външния си облик. Бившата профсъюзна станция e с удобствата на многозвезден хотел. 

Някога старият курорт, известен с лековитата си вода, бил любим на софийския елит. 

Първата държавна минерална баня у нас е построена точно във Вършец в далечната 1910 г. 

Неин управител бил доктор Дамян Иванов, завършил в Австрия, той е първият балнеолог в България. Две десетилетия по-късно обаче старата баня теснее за прииждащите летовници и през 1930 г. е построена нова - в античен стил, а басейните и ваните са дело на италиански майстори. 

В старите домове и досега разказват как за уикенда посрещали фабриканти, актьори, писатели, дошли да прекарат почивните си дни на свеж въздух. От това време помнят разхождащата се в боровия парк Багряна. Идвала и Дора Габе. На стена в центъра на Вършец са изписани нейни слова: “Бих се връщала тук всяка година през септември, когато лятото не си е отишло и есента не бърза. Тогава цъфтят всички закъснели цветя, гроздето го носят в кошници, брулят орехите, а водата в банята изглежда двойна, кристална и изобилна”. 

Днес жителите правят какво ли не, за да привлекат вниманието на българите към курорта. Ремонтират се пътищата, улиците се метат по два пъти на ден, издава се рекламна книжнина. 

Вършец някога е бил център на хайлайфа на Балканите, сравняван с прочутия курорт Баден Баден. Във великолепни вили и хотели в стил Арт Деко са отсядали гости от цяла Европа. 

Бохеми и крехки дами денем топели тела в лековитите води, вечер отпускали души в казиното 

Във великолепната сграда (днес изоставена собственост на държавата) чест гост бил принц Кирил и затова го нарекли “Царското казино”, увлекателно разказва Благовест Драгиев. Той е бивш уредник в общинския музей във Вършец и отскоро част от сдружение, с което искат да помогнат за възстановяването на емблемата на курортния град - Царското казино и Банския комплекс.

По състав минералната вода има свои аналози в Аржентина, Еквадор, Индия. 

Освен че изпитвал неповторима тръпка от залаганията, принц Кирил се главозамайвал от по-шармантните дами в обкръжението си. Местните ахнали, когато за първи път спрял пред казиното със своя “Пакард”. Тогава модерните автомобили едва навлизали в страната ни. Някои от фаворитките му били награждавани с почивки в курорта Вършец. 

Никой не разбрал кой спуснал черен флаг над казиното след разстрела на принц Кирил на Софийските гробища в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.

През 1938-а там се провежда първият курортен конкурс за красота. На сцената излезли 23 момичета. Нямало нито едно от Вършец - тогавашните нрави задържали вечер хубавите моми по домовете им. Затова всички претендентки за слава били от курортистките, дошли от цялата страна. Победителка станала Олга Дръндарева от Русе. Пръв я поздравил министърът на търговията Стефан Никифоров, който бил сред публиката. 

Стих й посветил поетът Йосиф Петров, който като младоженец избрал курорта за медения си месец

Иван Вазов често идвал в курорта на кон, по времето, когато бил председател на Берковския окръжен съд. Той пише до професор Иван Шишманов: “Сърдечен поздрав. Отново съм тук, на Вършец. Прекрасна природа!”. От кореспонденцията му с Евгения Марс, към която таял топли чувства, личи, че патриархът на българската литература често ходел на почивка инкогнито. “Не ми пишеш, отново си на бани във Вършец”, укорява го нежно в писмо възлюбената му през 1920 г.

По три месеца почивали тези, които се грижели за здравето си и се криели от жаркото слънце под зелените борове. Те можели да се разведряват със спектакли на театър “Одеон” и в павилиона на все още неизвестния тогава Мистер Сенко. Всяка вечер се устройвали летни балове.

В ония години цяла София се изнасяла от горещините във Вършец - заради свежия въздух и прохладата, но и заради казиното, в което вечер свирели най-добрите столични оркестри. Пак там давал представления и театър “Одеон”. През 1938 г. казиното било електрифицирано с централа, дарена на града от цар Борис. Неслучайно при евакуацията на София заради бомбардировките най-важният обект, банката, бил изнесен във Вършец 

След 1944 г. превръщат казиното в стол за курортистите. Сега обаче в сградата цари разрухата. Както и в много от къщите, архитектурни шедьоври за времето си. Повече от 20 години обаче то е изоставено. Стените му са обрасли с растителност, стъклата са изпочупени, чака по-добри времена. 

Според кмета те вече са дошли - в града има луксозни хотели, много къщи за гости, които се пълнят по празници и в почивни дни - хората не идват за лечение, а за релакс и развлечения. 

Строят се красиви вили и хотели от двете страни на алеята на чинарите, любимото място за разходка на гостите. 

Алеята е само за пешеходци и е дълга около 2 километра

Дърветата са почти вековни и големите им корони оформят тунел от центъра на града почти до квартал "Заножене”. От близо столетие Вършец има и Слънчева градина с пръснати като лъчи алеи, покрити с камък, отразяващ светлината. Въпреки че градът е малък, той може да се похвали с втория по големина проектиран парк в България. След Борисовата градина в столицата най-много зеленина, алеи, беседки и статуи ще откриете във Вършец. Много близо до курорта е 

Клисурският манастир. Основан през XIII в., той и до днес е съхранил типичната възрожденска атмосфера

 Околностите на града предлагат чудесна възможност за отдих и туризъм. Най-близка и леснодостъпна е местността “Водопадът” на около 3 км от центъра на Вършец. Приятна е разходката до Иванчова поляна - много популярна за пикници през 30-те години на миналия век. Днес е изпъстрена с беседки, шезлонги и чешмички.

Текст и снимки Паулина БОЯНОВА

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук