10 юли: Преди 100 г. в „Долината на смъртта” в САЩ е измерена температура 56,7°C

София, България 10 Юли 2013, 07:41 5544 прочита 0 коментара

На 10 юли 1913 г. в „Долината на смъртта” е измерена +56,7°C - най-високата регистрирана температура в САЩ.

Националният парк &bdquo;Долина на смъртта” (Death Valley National Park) е национален парк в Съединените щати. Разположен е в източната част на централна Калифорния, на изток от планинската верига Сиера Невада. Освен едноименната долина, паркът включва долините Салин и Панаминт, както и няколко планински вериги. История Индиански племена обитават тези места още преди 10 000 години. Тогава все още съществуват двете големи езера Менли и Панаминт. Преди около 3000 години езерата пресъхват и индианците Саратога, които населяват района по онова време, най-вероятно са живели при доста сух и горещ климат. След тях идват други индиански племена, които оставят странни рисунки и различни видове сечива. Златната треска довежда първите европейци през 1849 г. Те дават името на долината поради тежките условия за оцеляване. Първите полезни изкопаеми, добивани в района, са талк и боракс. Промишленото им добиване започва около 1881 г. заради производството на сапун и други стоки. По-късно в района започва да се добива мед, злато, олово и сребро, но поради тежките условия на работа и малките залежи, повечето мини са изоставени. Първите документирани туристи в райони са от 1920 г. и са приютени в палатки. През 1927 г. е построен курортът Крийк Ин край минералния извор Фърнас Крийк. Президент Хърбърт Хувър обявява околността около &bdquo;Долината на смъртта” (8000 км²) за национален обект на 11 февруари 1933 г. През 30-те и 40-те години на миналия век 12 компании работят по построяване на пътища, телефонни линии, водни канали, общо 76 постройки, места за пикник, тоалетни и дори малко летище. През 1976 г. е подписан акт, с който се забранява строенето на мини и добиването на полезни изкопаеми. През 1980 г. те са разрешени отново, но в ограничени райони и то при много строги екологични стандарти, като дейността им е строго контролирана. През 2003 г. е останала работеща само една мина за боракс. През 1984 г. &bdquo;Долината на смъртта” става Биосферен резерват, а на 31 октомври 1994 г. е обявен за национален парк. Най.близкият град е Шошон, а най-големият град в близост е Лас Вегас. Геология &bdquo;Долината на смъртта” се е формирала следствие на четири периода на силна вулканична дейност, четири периода на седиментация, няколко големи тектонични деформации и ефектът от два ледникови периода. Датирането на скалите в района показва възраст от 1700 милиона години. Те са подложени непрекъснато на високи температури, налягания и ерозия. Преди милиони години на това място е имало солено море, което постепенно се е изпарило. Преди около 550 милиона години се формира платформа от отложени карбонати. Процесът продължава в следващите 300 милиона години по време на палеозойската ера и образува шест километров дебел слой. От началото до средата на мезозой западната част на северноамериканския континент се сблъсква с океанската плоча под Тихия океан, което води до свлачища в някои райони и издигане в други. В резултат на това след силна вулканична дейност се формира планинската верига и бреговата ивица е изместена на 300 км на запад. Ледниковите периоди започват преди около 2 милиона години. Ледниците, които се образуват в близката планина Сиера Невада, след топенето си образуват няколко езера в долината Панаминт. Допреди около 10 500 година една голяма част от дъното на &bdquo;Долината на смъртта” е покрито от голямо езеро. Със своите минус 85 метра под океанското равнище тя е най-ниската точка на САЩ и в Северна Америка. Флора и фауна Въпреки че &bdquo;Долината на смъртта” е едно от най-горещите, най-сухите и с трудни терени места, то е дом на 1040 вида растения, като 23 от тях са специфични за района и не се срещат никъде другаде по света. Съществуването и оцеляването на тези видове се дължи на особеностите на геологическото развитие и на адаптацията им към суровия климат. В по-ниските места основната растителност са дивите цветя и кактусите. През пролетта тези цветя покриват склоновете в ярки цветове и привличат туристи с прелестната гледка. В по-високите части могат да се видят хвойна, махагоново дърво и дори някои видове бор. От животинските видове най-разпространени за койотите, няколко вида гущери, змии, нощни гризачи, птици и дългороги овни. Но може би най-малко очакваното животно тук е рибата. Тя обаче може да се види в Соленото езеро и в Саратога спрингс. Представлява миниатюрни killfish и pupfish (Cyprinodon macularis) достигащи 2.5 см дължина. Те са единствените оцелели от времето, когато &bdquo;Долината на смъртта” е била голямо езеро. Туризъм Преди около 3000-4000 години от влажния климат &bdquo;Долината на смъртта” е покрита с около 10 метра вода, след това времето се затопля, дъждовете стават все по-голяма рядкост и езерата започват да пресъхват. Много минерали се разтварят във водата и тяхната концентрация се увеличава с изпаряването на водата. Само на места остават солени кални локви, солта започва да кристализира и покрива дъното на долината с 1-2 метра дебел слой солена тиня. • Пресъхналият басейн Бадуотър (Лоша вода) е туристическа дестинация преди всичко като най-ниска точка в САЩ. • Пистовият плаж е световно известен. Върху неговия пясък няколко дузини камъни се придвижват сами по мистериозен начин, като оставят дълбоки. Понякога тези следи представляват идеална права линия, а понякога са лъкатушещи. Интересното е, че на никого досега не се е отдало да наблюдава или фотографира това преместване въпреки че феноменът е забелязан преди повече от век. Теглото на някои от камъните достига 300 кг. • Пясъчните дюни са на няколко места. Най-известните от тях са "Мескит пясъчни дюни" (Mesquite Sand Dunes), намират се в северната част на долината и са заобиколени с планини от всички страни. Използвани са многократно при снимане на филми с пустинни сцени, включително в "Междузвездни войни". Най-голямата дюна се нарича Звездна - относително стабилна и не мени мястото си. Дълбочината на пясъка ù е над 40 метра. Тя има форма на морска звезда, откъдето идва името ù. Дълбочината на други дюни обаче достига над 200 метра. • Долината Забриски пойнт е напълно лишена от растителност и благодарение на ерозията формира причудливи форми в различни цветове. Приличащите на планини образувания всъщност са смесица от риолит, чакъл и тиня, следствие на горещите извори и вулканичната активност. • Дяволското игрище за голф е част от долината, покрита с много високи образувания с остри ръбове. Капилярният ефект спомага водата да се издигне и след като се изпари, оставя фантастични форми от сол. Неравните остри върхове растат с около 6 мм на всеки 10 г. Вятърът и редките дъждове заедно непрекъснато променят тези форми. • Мозаечният каньон носи името си от седимент, получен от скалата брекча и блокове от доломит. Входът на каньона изглежда съвсем обикновен, но само след 200 метра се стеснява значително, става дълбок и се врязва в планината Тъки. Стените на каньона са гладки и изглеждат като полиран мрамор. /По материали в интернет/