От стария копривщенски Десю-Фръгов род са двамата братя опълченци Петко и Иван Десеви. След Освобождението от турско владичество вторият, по-малкият брат е виден просветен и обществено-политически деец, чийто пряк и единствен наследник е синът му Борис.
Познават го библиотекари, особено по-възрастни, бивши и настоящи студенти от УниБИТ. Извън тези среди е малко известен. Роден е в София на 2 май 1910 г. и доживява 69 г. (до 20 май 1979). Завършва средно образование (1929), следва Славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, гдето лекциите на проф. Стоян Аргиров по библиотекознание предопределят кариерното му развитие до сетния ден.

Познатият и непознатият 

След завършване на Университета (1936) е на военна служба и обучение в Школата за запасни офицери. Миролюбив по характер, повече го привличат заниманията в духовната сфера. Влечението към книгите от ранно детство е душевен център, от който идват импулсите за цялото му житие и битие. Започва работа на длъжност библиотекар в Софийската общинска библиотека (1939-1941). През 1941 г. продължава като надничар в Столичната библиотека. После е назначен за ръководител на училищните библиотеки (“детски библиотеки”) в София, чието формиране започва през 1942-1943 г. 

По време на Втората световна война е мобилизиран в армията, участва в Отечествената война (1944-1945) и е носител на медал за участие във войната. След завършването й (май 1945) о. з. капитан Б. Десев е отново на любимата работа с детските библиотеки (до 1949). Служи и във Военния ансамбъл като хорист и секретар на Художествения съвет. 

Когато в края на 1950 г. се създава Държавен библиотекарски институт (ДБИ), прераснал в Столично висше училище по библиотекознание и информационни технологии (СВУБИТ) и сега УниБИТ, Б. Десев е един от първите преподаватели. Назначен от началото на 1951 г., преподава в ДБИ близо три десетилетия. Тук изявява най-пълно педагогическия си талант.

Педагогическо и творческо дело 

Трудолюбието и ученолюбието са две от основните привички в структурата на характера на Б. Десев. Те са в основата и на неговото педагогическо и творческо дело. 

В ДБИ Б. Десев води курсовете Обща библиография, Специална библиография (по обществени и хуманитарни науки), Справочно-библиографска и информационна работа, Фондове и каталози, Работа с читателя - все нови дисциплини, за които подготвя учебни програми и учебни помагала. Със свои оригинални учебници и с педагогическото си майсторство оставя трайни следи в паметта на студентите и в историята на българското образование. 

Творческата си натура проявява още на младини. Най-силни са склонностите му към пеене и рисуване. С хоровете “Родина” и “Родна песен”, в които пее, обикаля цяла Европа. Пее известно време и в църковния хор на храм-паметника “Александър Невски”. Рисува илюстрации за корици на книги и към текстове на литературно-художествени произведения, изработва плакати, лозунги, табла.

Към творбите му се числят автопортретни скици, когато е бил 25-годишен, и нещо уникално - нотография на произведения на Иван Вазов (не е публикувана, но се съхранява от дъщерята Десислава Десева - по професия библиотекарка и сега пенсионерка).

Относно научното му творчество по-важни негови публикации (ДИ “Наука и изкуство”) са: Практическо ръководство по нагледна агитация в библиотеката (1955; 1965); Форми и методи на работа с читателя в библиотеката (1956); Справочно-библиографски издания (1960); Христоматия по българска обща библиография. Част първа.

Борис ДЕСЕВ към края на житейския си път (1979 г.)

До Освобождението (1976). Образно казано, Б. Десев е научно-художественото и естетическо лице на Библиотекарския институт. Той е културен деец, изявяващ се и в обществени дела, на широк фронт - активен член е на Съюза на научните работници в България (сега СУБ), на научния съвет на Народната библиотека “Кирил и Методий”, на Комисията по библиография и издателската дейност на библиотеките при Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК), на Междуведомствената комисия по библиография и справочно-информационна дейност към Библиотечния съвет при КНИК, на комисията “Приятели на книгата” към Върховния читалищен съвет, на Профсъюза на работниците по печата; сътрудник е на издателство “Наука и изкуство”, на издателството на Отечествения фронт (ОФ), на Националния съвет на ОФ.

Две години преди смъртта си Б. Десев пише 31 дружески шаржа за преподаватели в ДБИ. Последния шарж е написал за себе си: 

“С очила (5 диоптри минус), с побеляла коса и вече на години, които като че ли още не са му натежали или се прави, че не му тежат. Автор доскоро на периодични трудове, издавани само в по няколко ксерокс-копия, които ежесеместриално го поставяха в конфликт с част от колегите. Дългогодишен самодеен безплатен художник на ДБИ за всякакви лозунги, табла, юбилейни адреси, надписи и др.

Сам се смята за библиограф, макар и да не е правил библиографии, освен само една, когато още не е бил библиограф. Запитан защо е така - отговаря категорично: “Защото има много други не библиографи, които правят библиографии”, което обаче, макар да е отчасти вярно, не е сериозен отговор. Ходи и зимно време с шлифер не защото няма балтон, а да се покаже може би, че още е млад, което, както се каза по-горе, също не е вярно. Пуши цигари само “Арда”-второ, и пие кафе с много захар, т. нар. “просташко”, без сам той да се подозира за такъв” (Б. Десев - Библиотека, 2010, 4, с. 64). 

Признание и почит

Учредената от ректора на СВУБИТ Стоян Денчев през 2006 г. специална стипендия на катедрата “Библиотекознание и библиография” (сега Библиотечно-информационни науки) за студент отличник от специалността е назована на името на първия ръководител на катедрата Б. Десев. В УниБИТ една аудитория (211) носи неговото име. Делото и творчеството му са представени в много публикации и дипломни работи (В. Шинкова, 1979; А. Александрова, 1991 и др.). 

Носител е на орден “Кирил и Методий”, III ст. В културната ни съкровищница остава завинаги с оригиналните си научни трудове, учебници, с множество статии, студии, рецензии и художествени творби. Жив е и днес за тези, в чиято памет се пазят добри спомени за него. 

Севда ЧОБАНОВА, уредник музей Пирдоп,
проф. Любен ДЕСЕВ, София