2.11.1980 г.: Умира ограбилият 100 американски банки Уили Сътън

София, България 02 Ноем. 2014, 07:05 3729 прочита 0 коментара

Уили Сътън е отново арестуван, но не за дълго

На 2 ноември 1980 г. умира на 79 г. Уилям (Уили) Сътън – виден американски престъпник, за 9 г. ограбва 100 банки, отмъква около $2 млн. долара, прекарва 33 г. зад решетките, три пъти бяга от затвора успешно и още десетина пъти неуспешно

В началото на престъпната си кариера Уили граби бижутерийни магазини, но не за дълго. Бързо проявява жив интерес към банковото дело. Старателно изучава банките, персонала, техниките за алармиране. Грабежите му никога не са спонтанни, нито мотивирани от допинг. Винаги съставя план за акцията си. Накратко: Уили Сътън бързо става професионалист с неповторим собствен стил, хладнокръвен и изобретателен. В ограбваната банка демонстрира джентълменски маниери и си позволява да успокои персонала: &bdquo;Не се вълнувайте, застраховката ще покрие щетите!” Никога не граби, ако в банката има жени и деца. Първият му обир е през 1927 г. През 1930 г. е заловен и осъден на 30 г. в затвора Синг-Синг на 50 км. северно от Ню Йорк, славещ се с изключително строг режим. Въпреки това още през 1932 г. Уили Сътън успява да избяга. На 11 декември той отвлича за заложник затворнически охранител, взема стълба и се прехвърля през стената. Връща се в Ню Йорк към любимата си банкова дейност. Той усеща, че полицията е по петите му и се прехвърля във Филаделфия, но скоро се проваля при грабеж. Въпреки че е рядко на свобода, Уили бързо се оформя като банков обирджия от класа, каквито в САЩ се броят на пръсти. Видът му е по-скоро невзрачен и в него никой няма да заподозре грабител на банки. Той обаче е истински актьор. Винаги носи пистолет, но той никога не е зареден За него се понасят легенди и му приписват престъпления, които дори не е извършил. Толкова е голяма славата му! Тогава казвали, че на негово име е открит кредит за различни по род грабежи. Уили често се облича като разсилен или пощальон. Такива роли изиграва не малко. Той дори казва, че не можеш да ограбиш банка, ако нямаш чар и обаяние. Веднъж с униформа на пощальон от Уестърн Юниън той връчва на банков охранител фалшива телеграма и когато двете му ръце са заети с листа хартия, Уили вади пистолета от кобура му и го насочва към него. Въдворен е в Източния държавен затвор в Пенсилвания за 15 г. Там прави няколко неуспешни опита за бягство. След всеки провал той отново се подготвя за бягство. През 1944 г. започва да лепи от късчета хартия макет на главата си, за да го сложи на възглавницата си, и заедно с други възглавници под одеялото да измами пазачите, че е в леглото си, докато всъщност вече го няма изобщо в килията. Не му се налага обаче да използва това произведение на изкуството – на 3 април 1945 г. бяга заедно с други затворници през тунел. На свобода е само няколко часа. Източният затвор е закрит през 1971 г. и после е превърнат в музей, като сега през тунела прекарват екскурзианти. На 9 февруари 1947 г., само 18 месеца след като е преместен в окръжния затвор Холсбург, (в който е излежавал присъда Ал Капоне), Уили Сътън извършва впечатляващо бягство по време на силна буря. То му закрепва общонационалната известност, когато с няколко съучастници открадват униформи на пазачи и изработват макети на пистолети от дърво. Оказал се на свобода, той се старае да не се набива в очи, но е обявен за един от най-издирваните престъпници и през 1952 г. все пак е заловен от агенти на ФБР. Криминалната му кариера приключва на 18 февруари 1952 г. с ареста му в Бруклин. Разпознат е в метрото от 24-годишния продавач Арнолд Шустер, който съобщава в полицията, но е убит след 20 дни. Шустер проявява глупостта да се появи в телевизии и да се хвали как е помагал за залавянето на Сътън. Убит е на 9 март от Фредерик Тенуто по поръка на Алберт Анастазия, който изпада в ярост при залавянето на Сътън. Не можел човекът да понася доносници! По онова време решенията за убийство и самите убийства се подготвят на бърза ръка. Всичко това става известно от показанията на Джо Валачи. Сътън познавал мнозина гангстери, но не веднъж заявява, че не може да има доверие на никого от тях. Така че Сътън не е бил свързан с мафията. Вестник &bdquo;Телеграф” го нарича велик гангстер на своето време, но той не е гангстер. Осъден е на затвор от 30 до 120 г. и е изпратен в затвора Атика край Бъфало, но през 1969 г. с отчитане на състоянието на здравето му и добро поведение е освободен точно пред Рождество. След два месеца Сътън се появява в офиса на социалната служба в Бруклин. Получава уверения, че ще получава $70 за продукти и $8 за инвалидност плюс пари за наем на жилище. В отговор той казва, че пари ще са му нужни само за много кратко време, докато започне да получава печалба от своята книга &bdquo;Къде са парите?” Тя е написана заедно с Едуард Лин и излиза от печат през 1976 г. Преди това през 1953 г. той написва своята първа книга &bdquo;Аз, Уили Сътън” съвместно с Куентин Рейнолдс. Твърди се, че в последната си книга Сатън е изрекъл една сакрална фраза: В отговор на въпрос защо ограбва банки, той отговаря &bdquo;Защото там има пари”. Но всъщност той не казва такива думи. В &bdquo;Къде са парите?” Сътън споделя, че е грабил банки, защото тази работа му харесвала. Той се чувствал на мястото си, това било за него работа и тогава той се чувствал жив, както никога друг път. Негова епитафия могат да бъдат думите: &bdquo;Аз посветих своия живот на грабежа. Това беше моят бизнес. Аз бях в този бизнес и не мога да допусна, че за мен са мислили, че мога да причиня на някого вина.” Историята на Сътън е продадена на телевизия. С тези пари от печалбата от продадените книги Уили създава фонд, посветен на реабилитацията на малолетни престъпници. През последните си години консултира банки относно системите за защита от грабители и охотно дава интервюта на журналисти. Последните години от живота си Сътън прекарва във Флорида заедно със сестра си Елен Мотола, която прави по-поносима неговата самота. За целия си живот той така и не успява да си създаде семейство – женен е два пъти, но съпругите му са го напускали, докато той за пореден път е в затвора. Първият брак е през 1929 г. с Луиза Ледеман, дъщеря му Джени се ражда след като попада зад решетките. Втора съпруга му е Олга Ковалска, за която се жени през 1933 г., но бракът им продължава едва 18 месеца. Уили Сътън умира на 79 г. в малкото градче Спринг Хил на западното крайбрежие на Флорида на 80 км. от Тампа. Сестра му оповестява, че ковчегът му е изпратен в Ню Йорк, за да бъде погребан в семейния участък на гробището Свети Кръст в Бруклин на 7 ноември 1980 г. Неговото име не е изписано на гроба. Той пожелава никой да не знае за смъртта му, стигала му известността приживе. Името на Сътън обаче е живо, а &bdquo;банковата” му дейност все още е пример за подражание. През 2010 г. в САЩ са извършени 1160 класически банкови обира по старомодния начин, сочат данни на ФБР. Грабителите са избягали с 9 млн. долара в брой и 337 хил. долара в чекове. Шансът застава на страната на голяма част от обирджиите – едва 1,9 млн. долара са възстановени. БЛИЦ експериментално предлага на любопитните си англоезични читатели справка за Уилям Сътън от архива на ФБР, достъпна на линка www.fbi.gov/about-us/history/famous-cases/willie-sutton <div style="text-align: center;">Willie Sutton</div> Born on June 30, 1901 in Brooklyn, New York, Willie Sutton was the fourth of five children. He attended school through eighth grade, then left home to secure a job. Sutton’s employment included jobs as a clerk, a driller, and a gardener. His longest continuous employment lasted 18 months. Sutton was married in 1929, but his wife divorced him after he was incarcerated. He remarried in 1933. Before his death, Sutton co-authored “I, Willie Sutton” and “Where the Money Was.” Willie Sutton acquired two nicknames, “The Actor” and “Slick Willie,” for his ingenuity in executing robberies in various disguises. Fond of expensive clothes, Sutton was described as being an immaculate dresser. Although he was a bank robber, Sutton had the reputation of a gentleman; in fact, people present at his robberies stated he was quite polite. One victim said witnessing one of Sutton’s robberies was like being at the movies, except the usher had a gun. When asked why he robbed banks, Sutton simply replied, “Because that’s where the money is.” On February 15, 1933, Sutton and a confederate attempted to rob the Corn Exchange Bank and Trust Company in Philadelphia, Pennsylvania. Sutton, disguised as a mailman, entered the bank early in the morning. The curiosity of a passerby caused the robbery attempt to be abandoned. However, on January 15, 1934 Sutton entered the same bank with two companions through a skylight. When the watchman arrived, they forced him to admit the employees as usual. Each employee was handcuffed and crowded into a small room. Sutton also executed a Broadway jewelry store robbery in broad daylight, impersonating a postal telegraph messenger. Sutton’s other disguises included a policeman, messenger and maintenance man. He usually arrived at the banks or stores slightly before they opened for the day. Besides being known as an innovative robber, Sutton recommitted in June 1931 on charges assault and robbery. Sentenced to 30 years, he escaped on December 11, 1932, by scaling the prison wall on two 9-foot sections of ladder that were joined together. Sutton was apprehended on February 5, 1934 and was sentenced to serve 25 to 50 years in Eastern State Penitentiary, Philadelphia, Pennsylvania, for the machine gun robbery of the Corn Exchange Bank. On April 3, 1945, Sutton was one of 12 convicts who escaped the institution through a tunnel. Sutton was recaptured the same day by Philadelphia police officers; this had been his fifth escape attempt at this prison. Sentenced to life imprisonment as a fourth time offender, Sutton was transferred to the Philadelphia County Prison, Homesburg, Pennsylvania. On February 10, 1947, Sutton and other prisoners dressed as prison guards. The men carried two ladders across the prison yard to the wall after dark. When the prison’s searchlights hit him, Sutton yelled, “It’s okay,” and no one stopped him. On March 20, 1950, Willie “The Actor” Sutton was added to the FBI’s list of Ten Most Wanted Fugitives. Because of his love for expensive clothes, Sutton’s photograph was given to tailors as well as police departments. A 24-year-old tailor’s son recognized Sutton on the New York subway on February 18, 1952 and followed him to a local gas station where Sutton purchased a battery for his car. The man reported the incident to the police who later arrested Sutton. Sutton did not resist his arrest by New York City police, but denied any robberies or other crimes since his 1947 escape from Philadelphia County Prison. At the time of his arrest, Sutton owed one life sentence plus 105 years. He was further sentenced to an additional 30 years to life in New York State Prison following a jury trial in Queens County Court. Seventeen years later, the New York State penal authorities decided that Sutton did not have to serve two life sentences and 105 years. Sutton was ill; he had emphysema and was preparing for a major operation on arteries in his legs. On Christmas Eve 1969, 68-year-old Sutton was released from Attica State Prison. Ironically, in 1970, Sutton did a television commercial to promote the New Britain, Connecticut, Bank and Trust Company’s new photo credit card program. On November 2, 1980, Willie Sutton died in Spring Hill, Florida, at the age of 79. Утре четете в БЛИЦ: 3.11.1906 г.: С конвенция е възприет SOS като радиосигнал за бедствие в морето