25.2.1611 г.: Роден е прочутият пътешественик Евлия Челеби

София, България 25 Февр. 2014, 07:06 6058 прочита 0 коментара

На 25 февруари 1611 г. е роден Евлия Челеби – виден османски пътешественик, поет и историк, който за около 40 г. е пропътувал земите на Османската империя, Руското царство, Ерцхерцогство Австрия и дори Индия. Пътеписите му са от особено значение за балканската и българската историография, тъй като са безценен източник за хората, начина им на живот, градовете и тяхната уредба.

Ранни години Евлия Челеби е роден и израснал в истанбулския квартал &bdquo;Ун капанъ“. Семейството му се е преселило от Кютахия. Баща му Дервиш Мехмед Зилли ефенди е главен ювелир в султанската златарска работилница и родственик на видния ислямски учен Ахмед Йесеви. Евлия получава традиционното за времето си теологично образование, като след това е приет за четец и певец на Корана в столичната джамия "Св. София". Баща му го учи на изкуството на калиграфията и миниатюрата. Младежът проявява завидна склонност към образование и наука. Изучава арабски език, а междувременно пише и стихове. Тогавашния османски султан Мурад IV е възхитен от неговите знания, възпитание и красив глас. През 1635 г. султанът го назначава за личен придворен, като с това му осигурява възможност за най-доброто образование за времето си. Евлия учи в известната школа &bdquo;Ендерун“, намираща се в султанския дворец &bdquo;Топкапъ“. В &bdquo;Ендерун“ са се възпитавали бъдещите управници на Османската империя. С това образование той има възможността да заеме висши държавни постове, но предпочита да се отдаде на своята страст – пътешествията. В автобиографията му има неправдоподобни елементи – дядо му уж участвал в превземането на Константинопол през 1453 г., баща му пък участвал в походите на Сюлейман Великолепни (1494-1566). Тези преувеличени елементи се обясняват със стремежа на Евлия Челеби да състави за себе си подходяща генеалогия, свързваща го с бележити османски султани и представяйки семейството си като допринесло за изграждането на величието на Османската империя. Неоспорим факт в автобиографията на Евлия обаче е, че майка му е сестра на Мелек Ахмед паша, заемал различни високи постове в държавата, а през 1650-1651 г. и поста на велик везир. Връзките на Евлия Челеби с високопоставени лица като вуйчо му спомагат за неговите пътешествия. Влечението си към пътешествията авторът обяснява с видение на Пророка, предопределил му тази съдба. Пътешествията През 1631 г. той започва систематичните си обхождания на Истанбул, като след това прекарва почти 50 г. в пътувания из 3 континента, на които се простират владенията на Османската империя. В резултат от пътешествията на Евлия Челеби се появява неговото 10-томно съчинение, наречено &bdquo;Пътепис” (на персийски Сеятнаме – Книга на пътуванията). Тя описва неговия живот и пътешествия основно из земите на Османската империя. Въпреки преувеличенията, съпътстващи разказа, трудът на Евлия Челеби се счита за основен източник по отношение на бита и културата, както и начина на живот в Османската империя от онова време. Всеки от 10-те тома е посветен на определен период от пътуванията на автора, като те са подредени хронологично. Започват с най-ранните му пътувания в Истанбул и околността и завършват с прехода му от Мека, където е бил на поклонение, към Египет и Судан. Истанбул и околностите му 1-ят том, отнасящ се към обиколките на Евлия Челеби из османската столица и описващ нея и предградията ѝ, се явява ценен източник за историята на градското стопанство в империята, тъй като в него на еснафите са посветени почти 200 страници от ръкописа. Първите записки на автора се отнасят за 1630-те години. Анатолия, Кавказ, Крит и Азербайджан 2-ят том от "Пътепис" съдържа бележки за първите пътувания на Евлия Челеби извън Истанбул - до Бурса и Измит през 1640 г., последвалата експедиция през Трапезунд, Батуми и Анапа срещу крепостта Азов на брега на Азовско море, която е заета от руски казаци. След неуспешната обсада на Азов той прекарва известно време в Крим и през 1642 г. се връща с кораб в Истанбул, като претърпяното корабокрушение по пътя му налага да се лекува. Следващото си пътуване предприема чак през 1645 г., присъединявайки се към армията, воюваща срещу венецианците в Крит. През 1646 г. Евлия Челеби става личен довереник на своя роднина Дефтердар-заде Мехмед паша, който е назначен за валия на Ерзурум. На новото си назначение обхожда Ерзурумския вилает, като пътува и до Нахичеван, Тбилиси и Баку в Кавказкия регион, както и до Тебриз в Персия. В края на 1647 г. се завръща в Ерзурум, като по същото време в Анатолия местни феодали, включително и неговият покровител, се вдигат на бунт срещу централната власт. След неговото потушаване авторът се завръща в Истанбул. Сирия, Палестина и Румелия Голяма част от 3-ия том на пътеписа му заема описание на маршрута през земите на днешна България между София и Истанбул. Преди това обаче, през 1648 г. Евлия Челеби се възползва от създалата се обстановка след бунт в столицата, за да замине за Дамаск като подчинен на сиваския валия, босненеца Муртиза паша. След обиколките си из Сиваския еялет авторът се връща в Истанбул през 1650 г., когато неговият вуйчо Мелек Ахмед паша е назначен за велик везир, задържайки се на този пост малко над една година. Цялото това време Евлия прекарва в столицата. След като чичо му е свален от поста и е назначен за валия на Силистра и Очаков, към местоназначението му с него потегля и Евлия. През 1652 г. Мелек Ахмед паша става и румелийски бейлербей със седалище София, като и този път е последван от племенника си. Когато през 1653 г. той е отзован обратно в Истанбул, племенникът се завръща в столицата, като престоява там до началото на 1655 г. Източна Анатолия, Персия и Ирак Целият 4-ти том от "Пътепис" е посветен на пътуванията през 1655-1656 г., които Евлия Челеби предприема, следвайки отново своя роднина и покровител Мелек Ахмед паша, назначен сега за валия на Ван в Анадола. Оттам авторът пътува с разни поръчения на своя патрон до пашите на съседните области, а когато през лятото на 1655 г. избухва война с хана на Битлис, Евлия Челеби пътува във връзка с нея до Тебриз, Мосул, Хамадан, Дамаванд и други персийски области, след това и до Дамаск, а през 1656 г. е отзован в Истанбул. Балканите, Трансилвания и Украйна В том 5 са описани всички пътувания през 1656-1661 г. Когато през 1656 г. вуйчото на автора отново е назначен за управител на Силистра, в чието владение влизали и покорените от Османската империя земи в Украйна, Евлия Челеби потегля към новото назначение на Мелек Ахмед паша. През Варна той достига Силистра, където става среща с пратеник на Жечпосполита, предявяващ оплаквания срещу унгарския княз Дьорд Ракоци II, който в стремежа си да укрепи независимостта на Трансилвания предприема набези срещу Полша и други османски васали. Зимата срещу 1657 г. преминава в подготовка за военен поход, в който взимат участие и васалните на султана кримски татари. От крепостта Хотин армията, заедно с Евлия Челеби, предприема походи в Трансилвания, Полша и Украйна, където заедно с кримския хан участва в набези срещу казаците. След кратък престой в Истанбул и експедиция в Анатолия, през 1658 г. той се завръща във Влахия, където отново се присъединява към татарските грабителски походи в Украйна. През 1660 г. Евлия Челеби се отправя през Одрин, Пловдив и София за Белград, където се подготвя нов поход против Унгария. Отбива се и в Босна, като там участва в набези срещу далматинските венециански владения, отново придружавайки своя вуйчо, който е назначен за бейлербей на Румелия. От него Евлия Челеби получава задачата да събере данъка захире-беха, което му дава повод да посети и опише голяма част от Македония. Когато през пролетта на 1661 г. Мелек Ахмед паша получава нареждане да участва с войските си в похода срещу Трансилвания, заедно с него Евлия Челеби се оказва във военния лагер в Темешвар, където се съсредоточва османската войска. Унгария и Балканите Том 6 описва премеждията на Евлия Челеби, докато се присъединява през 1661 г. към отрядите на кримските татари, участвали в походите на османските войски в Трансилвания. През зимата се установява на зимен лагер в Белград. Оттам е изпратен от своя покровител на мисия в Албания, като на следната година след боледуване в Истанбул почива самият Мелек Ахмед паша. През 1663 г. избухва нова война между Хабсбургската монархия и Османската империя, в която Евлия Челеби участва като член на свитата на придворния комендант на великия везир. Отделяйки се от главния път на войската, той преминава през непосещавани от него дотогава местности, като в Стара планина е нападнат от местни български хайдути. През лятото участва в обсадата на Уйвар, който обаче устоява на атаката. Австрия и Крим Земите и градовете, които посещава през 1664-1667 г., са подробно описани в 7-ия том от "Пътепис". През лятото на 1664 г. великият везир насочва армиите си срещу Виена, но след военен неуспех е принуден да сключи мир. След завръщането си в Белград и изпълняване на различни поръчения в Унгария, Евлия Челеби се присъединява към османското посланичество, изпратено във Виена. Авторът твърди, че там той се сближава с австрийския император, който му осигурява паспорт, с чиято помощ предприема голямо пътуване до Испания, Холандия и Бранденбург, като пътуването трае 2,5 год. Той обаче не дава почти никакви подробности за споменатото пътешествие, поради което то се тълкува като чиста измислица. През 1666 г. е изпратен в Крим, като по пътя за там описва крайдунавските градове Видин, Оряхово и Никопол, след което през Влахия и Украйна пристига до назначението си. Там Евлия Челеби се присъединява към кримските татари, с които участва в ред набези в Украйна, Южна Русия и Поволжието. Тракия, Гърция и Крит Том 8 описва пътувания в сравнително близки земи. През пролетта на 1668 г. Евлия Челеби поема от Крим за Истанбул през Бесарабия и Добруджа, като посещава Добрич, Ямбол и Одрин. В края на същата година се включва към армията срещу Крит. Следващата година прекарва главно там, като включва и подробно описание на острова. През 1670 г. се завръща в Истанбул, минавайки през Епир, Албания и посещавайки редица градове в Македония, като Охрид, Битоля и Струмица, а след това през Родопите и Одрин се добира до столицата. Поклонение в Мека Целият 9-ти том от "Пътепис" е посветен на пътуването на Евлия Челеби до Мека. Както той сам пише, през 1671 г. потегля на поклонение към свещения град, като му се налага да обходи османските земи в Близкия изток. Египет, Судан и Етиопия През юни 1672 г. Евлия Челеби заминава от Мека за Египет и пропътува цялата страна. През 1673 г. обхожда и земите на империята в Судан. Последното свое пътешествие от 1676 г. за Абисиния той отнася към 1676 г., като тези пътувания заемат и последния 10-ти том от неговия труд. Послеслов Евлия Челеби изключително добре съумява да се разбира с местните хората в страните, които посещава, но също така не премълчавал несгодите и неправдите, които забелязва, като ги критикувал с подходящ тон. За времето си Евлия Челеби е най-сладкодумният разказвач и любимец, както на султаните и везирите, така и на обикновените хора. Поради голямата му любов към пътуването, никога не се е женил. Умира през 1682 г. /По материали в интернет/