На 25 август 325 г. Никейският събор определя правилото за изчисляване на главния празник в богослужебната година Пасха – уточнено е да бъде в първия неделен ден след първото пълнолуние, което настъпва не по-рано от пролетното равноденствие.
Необходими са поне две уточнения. Първото се отнася до различните празници Пасха при християните и евреите. Християнската Пасха в чест на възнесението на Исус Христос. При евреите обаче се празнува в памет на Изхода от Египет, когато Бог убива всички момчета освен юдейските, чиито жилища са белязани с кръст на вратата. Тъй като датата всяка година се изчислява по лунно-слънчевия календар, то празникът е подвижен.<br /> <br /> Второто уточнение опира до факта, че католическата църква определя пролетното равноденствие по Григорианския календар, а източното православие остава частично вярно на Юлианския календар. Разликата между двата календара е почти половин месец.<br /> <br /> <strong>Древна история</strong><br /> <br /> В малоазийските църкви, особено при евреите-християни, в І век след Новата ера празникът ежегодно се отбелязва заедно с юдейския Песах &ndash; 14 нисан, тъй като и юдеи, и християни очакват на този ден идването на Месията.<br /> <br /> Някои църкви пренасят празнуването в първата неделя след юдейския Песах, защото Исус Христос е разпнат в деня на Песах и възкръснал (според Евангелията) в деня след събота &ndash; тоест вечерта в събота по еврейския лунен календар.<br /> <br /> Още във ІІ век празникът придобива характер на ежегоден почти във всички църкви. С особен пост се отбелязва страданията и смъртта на Христос като &bdquo;Кръстна Пасха&ldquo;, съвпадаща с еврейския Песах. След нея се отбелязва истинското Възкресение Христово.<br /> <br /> Скоро обаче се забелязва видимо различие в традициите на местните църкви. Възниква така наречения &bdquo;пасхален спор&rdquo; между Рим и църквите на Мала Азия, които строго се придържат към обичая Пасха да се празнува на 14 нисан. Именно от тях името на еврейската Пасха навлиза в християнската религия.<br /> <br /> Стига се до призивите на римския епископ Виктор по време на пет събора да се иска от малоазийските християни да се откажат от обичая си и настоява другите църкви да престанат да общуват с тях. За тях се застъпва св. Ириней Лионский, отстоявайки, че формалните различия не трябва да поставят под заплаха църквата.<br /> <br /> Много общини се ориентират към приемане на юдейските пресмятания на пасхалния месец. По това време не се спазва твърда връзка между равноденствието и месеца нисан, като в някои години дори се допуска празнуването на Пасха преди пролетното равноденствие.<br /> <br /> <strong>Никейски събор</strong><br /> <br /> Въпросът за единното празнуване на Пасхата за целия християнски свят е разгледан на свикания през 325 г. събор на епископите в Никея, впоследствие наречен Първи Вселенски.<br /> <br /> На събора е прието решение за съгласуване празнуването на Пасхата и е осъдена практиката за ориентиране към еврейската дата, падаща се преди равноденствието. Всички епископи се подписват под решението денят на Пасхата да се определя в първия неделен ден после първото пълнолуние, но не по-рано от пролетното равноденствие.<br /> <br /> Александрийският епископ е натоварен със задължението да изчислява този ден и предварително да го съобщава в Рим, за да осигури единния ден на празнуване. Обаче след време това оповестяване се прекратява. Изтокът и Рим започват да празнуват по свои изчисления, често в различни дни.<br /> <br /> В Александрия са създадени пасхални таблици &ndash; пасхален календар, позволяващ да се определи датата на Пасхата за продължителен период от време. В тяхната основа е заложен 19-годишният слънчево-лунен цикъл, а за дата на пролетното равноденствие е приет 21 март. През VІ-VІІІ век тази Пасхалия е приета от Западната църква.<br /> <br /> Антиохийският събор от 341 г. като свое първо правило изисква строго спазване на решенията на Първия Вселенски събор за деня на празнуване на Пасхата под страх от отлъчване от Църквата и низвержение от свещенически сан.<br /> <br /> Едва в V век названието Пасха става общоприето за обозначаване на празника Възкресение Христово. Впоследствие денят на Пасхата започва да се откроява в богослужебния план все по-отчетливо, за което получава името &bdquo;царят на дните&ldquo;.<br /> <br /> <strong>Средни векове и Новото време</strong><br /> <br /> През VІ век Рим приема източната (Александрийската) пасхалия. Тя е използвана в целия християнски свят над 800 г. чак до края на ХVІ век. Тя е построена на четири ограничения, изложни от Матей Властер: 1. Пасхата да е след пролетното равноденствие; 2. Да не е в един ден с юдеите; 3. Не просто след равноденствието, но и след първото пълнолуние; 4. В първия ден на седмицата по юдейски изчисления.<br /> <br /> През 1582 г. папа Григорий ХІІІ въвежда Пасхалия по новия Григориански календар. Още същата година той изпраща посланици при патриарх Йеремия с предложение да приемат новия календар и новата Григорианска Пасхалия. През 1583 г. патриарх Йеремия свиква голям регионален събор, поканвайки източните патриарси. Те предават на анатема не само приемащите Григорианската Пасха, но и Григорианския календар.<br /> <br /> В резултат на календарната реформа католическата Пасха често се празнува по-рано от юдейската или в един ден, като може да изпревари православната Пасха с повече от един месец.<br /> <br /> През 1923 г. Константинополският патриарх Мелетий ІV свиква &bdquo;Всеправославно&ldquo; съвещание с участието на представители на Гръцката, Румънската и Сръбската православна църкви, на което е приет Новоюлианския календар, още по-точен от Григорианския и съвпадащ с него до 2800-та година.<br /> <br /> Източните църкви осъждат това решение, а Александрийската провежда регионален събор, на който е постановено, че от въвеждане на новия календар няма никакъв смисъл. В Руската и Сръбската църква оставят предишния клендар заради възможен смут сред народа.<br /> <br /> През март 1924 г. към новия стил преминават Константинополската и гръцката църква. Румънската църква према &bdquo;новоюлианския&rdquo; календар на 1 октомври 1924 г.<br /> <br /> Възмущението на духовенството и народа от нововъведенията на Мелетий го принуждват да подаде оставка. На 20 май 1926 г. Мелетий става патриарх на Александрийската църква, където, въпреки взетото съборно решение, въвежда новия клендар.<br /> <br /> В гръцката църква настъпва грандиозен разкол, който не е затихнал и досега. Образуват се няколко самостоятелни старокалендарни гръцки Синода <br /> <br /> На Московското съвещние през 1948 г. е решено, че Пасхата и всички подвижни празници да се празнуват от всички православни църкви по Александрийската Пасхалия и юлиянския календар, а фиксираните празници по календара, по който живее местната Църква. Същата година към новоюлианския календар преминава Антиохийската православна църква.<br /> <br /> Сега от юлиянския календар изцяло се ползват Руската, Йерусалимската, Грузинската, Чехословашката и Сръбската православни църкви, а също и Атон. Финландската православна църква изцяло е към григорианския клендар. Останалите църкви празнуват Пасха и другите променливи празници по стар стил, а Рождество и другите фиксирани празници по нов стил.<br /> <br /> През 1997 г. на среща в Алепо в Сирия, Световният съвет на църквите предлага да се фиксира денят на Пасхата в слънчевия календар (втората неделя на април) или да се установи единообразие на Пасхалията за целия християнски свят, изхождайки от астрономически таблици. Реформата е назначена за 2001 г., но не е приета от всички членове на Съвета.<br /> <br /> <em>Публикацията подготви Ганчо Каменарски</em><br /> <br />