Ана-Мария Тонкова бореше болестите с труд и усмивка

Ана Мария ТОНКОВА е родена в София, зодия Рак. От дете свири на пиано. Завършва средното музикално училище &ldquo;Любомир Пипков&rdquo; и специалностите пиано и теория на музиката в Държавната консерватория. 16 години работи в националното радио като музикален редактор и водещ на предавания като &ldquo;Тик-так&rdquo; и &ldquo;Пулсиращи ноти&rdquo;. След това, заедно с няколко свои колеги създава първото частно радио в България - &ldquo;Експрес&rdquo;. По-късно постъпва за кратко във &ldquo;Витоша&rdquo;, но звездният й час настъпва преди 9 години, когато подготвя старта на единственото радио за поп и рок музика - &ldquo;БГ радио&rdquo;, където е музикален директор и досега.<br /> <br /> <strong>- Имали ли сте здравословен проблем по време на работа?</strong><br /> - Никога не съм искала да бъда водеща в &ldquo;Хоризонт&rdquo;. Харесвах работата си като редактор. Но Томи Спространов претърпя много тежка операция от тромбофлебит. Наложи се да го замествам. Тогава мислех, че ще умра! Гласът ми изчезна от ужас, въпреки че предаването беше на запис.<br /> <br /> <strong>- Защо изчезна гласът ви?</strong><br /> - От притеснение.<br /> <br /> - Други професионални болежки?<br /> - Имам ги - като всички хора, които работят на компютър по цял ден. Наложи се в продължение на един месец да ходя на физиотерапия. Преглеждаха ме невролози и хирурзи. Имах проблеми с лявата ръка и с лявото рамо.<br /> <br /> <strong>- От бурсит ли страдате?</strong><br /> - Да. Като чух тази дума, тя ми прозвуча доста екзотично... <br /> <br /> <strong>- Какво ви казаха лекарите?</strong><br /> - На всеки 40-45 минути да правя упражнения и почивки. Наистина облекчава. Спомням си, че през 1992 година, тръгвайки си от националното радио, точно пред строителния техникум &ldquo;Христо Ботев&rdquo; се подхлъзнах на един нисък бордюр. Никога не нося високи обувки. Но&nbsp;паднах и счупих глезена на левия си крак.&nbsp;Прекарах един месец в гипс. Две седмици след счупването се наложи да направя предаването &ldquo;Тик-так&rdquo; с музиканта Ачо Везнев. Той се беше прибрал от САЩ. Известен е като един от най-добрите български саксофонисти. Каза, че иска да работи с мен. Куцукайки, отидох. В &ldquo;Хоризонт&rdquo; ефирните студиа са на високи етажи. В старата сграда нямаше асансьори. Ситуацията беше доста комична.&nbsp;Не искам да предизвиквам дявола, но аз много рядко отсъствам от работа по здравословни причини. Като млада страдах от много тежка сенна хрема, която отшумя с годините. Ходехме на море през юни. Водата беше хладка, а тялото ми - нагорещено. Влизах във водата и цялата се издувах. Но това премина.<br /> <br /> <strong>- Какво мислите за българските болници?</strong><br /> - Засега нямам проблеми с тях. Влизала съм в тях два пъти, когато раждах децата си. Никой никога не ми е поискал пари, нито се е държал зле. Уважавам българската медицина. Тя работи при неистови условия! За мен повечето от медиците ни са истински възрожденци.<br /> <br /> <strong>- Имате ли мнение за здравеопазването ни?</strong><br /> - Обърквацията в него е пълна! Не дай, Боже, някой да се лекува от нещо по-тежко. Не е редно Здравната каса да не покрива редица неща. Имам приятели в САЩ и в Европа. Зная дори, че нещо елементарно - очила за възрастово далекогледство - се плащат от касите. Примерът, който ви давам, е с моя приятелка. Тя живее в Париж и е обикновен чиновник. У нас за подобен проблем се дават луди пари! Приятелката ми носеше очила &ldquo;Шанел&rdquo; с диоптри. Каза ми, че са платени от здравна каса във Франция. У нас всичко, свързано със Здравната каса, е пълно недоразумение! Тръгнете по улиците и вижте на какво приличат хората. Визитната картичка на една държава са възрастните.&nbsp;На Запад тези хора са красиви, добре облечени. Там живеят спокойно, с пенсиите си обикалят света по екскурзии. У нас старите хора са очукани и ужасно трагични! Жал ми е за тях. Скоро ходих заради рамото си във Военна болница. Възрастните хора около мен изглеждаха окаяно. Тези хорица са работили цял живот честно и почтено. А ако нямат деца, които да им помагат?!... Най-големият проблем на българската държава са възрастните хора!<br /> <br /> <strong>- Какво мислите за Здравната каса?</strong><br /> - Абсолютно нищо не разбирам от нейната работа. Аз седя и наблюдавам. Плащам си осигуровките. Когато отида на зъболекар, Здравната каса плаща две обикновени пломби и една екстракция. Това не мога да го проумея! <br /> <br /> <strong>- Къде отиват плащаните от нас високи здравни осигуровки?! </strong><br /> - Нещо в работата на Касата определено не е наред.<br /> <br /> <strong>- Високи ли са цените на лекарствата у нас?</strong><br /> - Доколкото съм запозната, са високи. Скоро ходих да си правя хормонални изследвания. Прегледът ми при лекаря, който не работи със Здравната каса, струваше 60 лева! Ако човек има проблеми, започва всекимесечно купуване на лекарства. Те струват по 50-60 лева. Кой може да си позволи такива цени?! Племенницата ми живееше в САЩ. Оттам си купувах хапчета против главоболие. Те се казваха адвил. Преди известно време се продаваха и у нас. Сега нурофенът е залял пазара. Хапчетата адвил се продаваха в магазин като &ldquo;Била&rdquo; и едно голямо шишенце с над 100 таблетки струваше 10 долара. Когато пуснаха това лекарство тук преди три години, 8 таблетки струваха 5 лева. Сами можете да сметнете...<br /> <br /> <strong>- Има ли стрес в живота ви?</strong><br /> - Електронните медии са предпоставка за силен стрес. При нас всяка година има един много голям стрес. Това са годишните музикални награди на &ldquo;БГ - радио&rdquo;. Две-три седмици преди раздаването на наградите съм подложена на огромно напрежение - телефони, уговорки до мига, когато започне раздаването на наградите. Тогава леко се успокоявам.<br /> <br /> <strong>- Пушите ли?</strong><br /> - Да. Няма кутия на ден, но пак е много. Пуша активно от двадесет и няколко години.<br /> <br /> <strong>- Пушенето уврежда ли здравето?</strong><br /> - Със сигурност. Получават се вредни отлагания в организма. Натрупват се никотин, катран и т.н. Нали знаете самооправданието на пушача?<br /> <br /> <strong>- Какво е?</strong><br /> - Че много непушачи умират от инфаркт, от инсулт или от рак на белите дробове. Това е несериозно. Ние, пушачите, просто се самооправдаваме. Задължително трябва да разредим цигарите или просто да ги оставим! Но аз съм пушачка. <br /> <br /> <strong>- Музиката може ли да лекува?</strong><br /> - Разбира се. Чела съм много публикации за сърдечни операции, за тежки раждания. Те се извършват на фона на класическа музика. Музиката успокоява, разпуска. Като отидеш на концерт, си дай сметка, че два часа няма да мислиш за нищо друго. Музиката може дори да е агресивна. Тя пак изважда от човек негативната енергия. Спомням си концерта на &ldquo;Металика&rdquo; миналата година на стадион &ldquo;Васил Левски&rdquo;. Прибрах се и казах на шефа си: &ldquo;Ставам хеви-металист!&rdquo;. От мен излезе цялата негативна енергия. Тръгнах си изключително щастлива и весела след това шоу. Това важи за всеки концерт - класически, фолклорен, с поп музика, с големи български звезди.<br /> <br /> <strong>- Кои са предпочитаните от вас музикални стилове?</strong><br /> - На първо място са класиката и предкласиката. Харесвам рок енд рол и ритъм енд блус. Много ми допадат старите музиканти - Рей Чарлз, Ерик Клептън, Стиви Уондър. От българските имена ми харесва всичко, което е стойностно. Там нямам предпочитания.<br /> <br /> <strong>- Имате ли собствена дефиниция за здравето?</strong><br /> - То е най- важното нещо. И най-богатите хора се разболяват от тежки болести.&nbsp;Тогава спасение няма. Здравето е основното за съществуването на човека на тази земя. Има ли здраве - има и надежда. <br /> <br /> <strong>- Коя е най-голямата ви радост?</strong><br /> - Когато два пъти станах майка.<br /> <br /> - А най-голямата ви болка?<br /> - Загубата на близки хора.<br /> <br /> <strong>- В какво вярвате?</strong><br /> - Не съм хиперрелигиозна. Спазвам религиозните празници по-скоро като традиция. Вярвам в приятелството, в искреността, в честността и в близките си хора. Не вярвам в мистики и не съм суеверна. Не съм ходила по врачки. Разбира се, гледала съм филми за баба Ванга. Запознавала съм се с Вера Кочовска.<br /> <br /> <strong>- Впечатли ли ви с нещо Вера Кочовска?</strong><br /> - Запознах се с нея през 1993 година. Направи среща с журналисти и с други хора по повод книга за нея. Респектирам се от хора с такива възможности. Помня, че беше студено. Бяхме облечени в дебели дрехи. Влезе майка с дете на 10-11 години. Вера Кочовска се обърна към тази жена и каза: &ldquo;Детето ти има проблем с щитовидната жлеза&rdquo;. Майката се разплака и потвърди, че е точно така.&nbsp;Кочовска успя да диагностицира проблема на детето само като го погледна от 12-13 метра разстояние! Това дълбоко ме впечатли.<br /> <br /> <strong>- Здрав човек ли е българинът?</strong><br /> - Как ще е здрав?! Погледнете го! Той няма зъби в устата си! Българите ходят изкривени. Физиономиите им са тъжни. Дойде ли чужденец у нас, първото, което ще го впечатли, е, че българинът не изглежда добре. Вярно, ние не се пазим, не спортуваме, пушим, пием. Но това е белег на по-бедните държави. Не сме усмихнати. Ходим намусени. Гледаме винаги в краката си, защото тротоарите, по които вървим, са в окаяно състояние.<br /> <br /> <strong>- Кои са основните причини, които увреждат здравето?</strong><br /> - Начинът на живот, невъзможността човек да се поддържа. Имам приятели в САЩ, емигранти от над 20 години. Съпругите им са зъболекари там. Завършили са тук, там са учили отново. Разказаха ми, че бизнесът на жените им вече не е обикновена пломба или избелване на зъбите, а естетична хирургия и стоматология. У нас, в България, много малко хора имат възможност да направят това. Очите, косата, зъбите са първите неща, които срещаш у другия. По това си личи здрав ли си или не.<br /> <br /> <strong>- Какво е вашето пожелание за читателите на вестник &ldquo;Доктор&rdquo;?</strong><br /> - Пожелавам на всички много усмивки, много здраве, късмет, надежда. В момента като че ли сме обнадеждени. Аз винаги следя новините. Ужасена съм от факта, че бедната сега България е била толкова богата. А в последните години само се краде. Дано най-сетне хубавата ни земя се оправи. Какво е страната ни? Боцнеш някъде, израсте доматче. През миналите десетилетия българинът не е гладувал. Това може би ни е направило по-мързеливи, по-крадливи и по-шмекери. Мисля, че сега имаме някакви надежди бързо да се измъкнем от кризата. След промените у нас всички бяха усмихнати. Поздравявахме се в трамваите, по улиците. Впоследствие станахме много тъжни. Още по-тъжни отпреди, когато сме живели зад желязната завеса. Аз съм много щастлива от новото време. Глобализацията и отворените граници ми харесват заради децата ни. Те имат възможност да виждат, да сравняват, сами да си създават мнение за целия свят и за политиката му. Желая на всички кураж и сили, за да издържим!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Здравка ИВАНОВА</strong><br />