Пътят на българската държава към контролния пакет акции в дружеството на ЧЕЗ у нас минава през извънсъдебно споразумение, твърдят източници на чешки медии, които следят отблизо преговорите.
През 2016 г. ЧЕЗ заведе арбитражно дело срещу страната заради нарушаване на инвестиционните договори. Такива дела водят и „Енерго Про“, и „И Ви Ен“. Макар и не официално обявено, сумите на претенциите на трите компании стига до близо 2 млрд. лева, а според някои – и повече. До съд се стигна, защото след протестите през 2012 г., които свалиха първия кабинет „Борисов“, държавата започна прекроявания на законодателствата, а това, според енергодружествата, нарушава инвестиционните им планове и междудържавните спогодби за насърчаване на инвестициите.
 
Според топ медниджъра от ЧЕЗ Томаш Плескач, който отговаря за задграничните активности на компанията, още преди да заведат делото през 2016 г. ЧЕЗ е предлагала на българската държава да сключат извънсъдебно споразумение. Тогава обаче реакция от българската страна не е имало.
 
От ръководството на компанията твърдят, че и сега, в хода на сделката, са предлагали на българското правителство да участва в придобиването на активите на дружеството у нас, но кабинетът е отказал.
 
ЧЕЗ предлагал и на правителството в България да влезе в сделката, но получил отказ; „Инерком” има 9 месеца да плати договорената сума
Вече е трудно да се предвиди дали ЧЕЗ ще позволи участие на българската държава в сделка, предвид арбитражното дело с претенции до 500 млн. евро.
 
Това, което знаем със сигурност, е, че ЧЕЗ иска да си получи парите и да се изтегли от България, за да инвестира в Западна Европа. Ясно е, че преговорите са усложнени заради делото. Ако наистина сега пътят е през извънсъдебно споразумение, за да получи България контролния пакет в активите на ЧЕЗ у нас, остава въпросът колко ще трябва да плати българската страна извън съда, отбелязват чешките медии, цитирани от bTV.
 
Интересен въпрос поражда и решение на съда в Люксембург от последните дни, според което арбитражните дела между държави членки на Европейския съюз са незаконни. Адвокати тепърва трябва да проверят дали това важи и за делото между ЧЕЗ и България. Ако се окаже, че съдът прилага тази промяна и към това дело, може това да е била причината чешката компания да ускори продажбата на активите си у нас.
 
Преговорите продължават, очаква се утре да има решение в каква посока ще се върви. В момента адвокатите проверяват има ли изобщо вариант за промяна на вече сключения договор. Ако те преценят, че каквато и да било промяна, не би навредила на интересите им по линия на арбитража, то утре в най-добрия случай биха казали, че са отворени да се преразгледат клаузите. Тогава отново ще започне процедура по преразглеждане на договора, който трябва да бъде одобрен от надзорния съвет на ЧЕЗ.
 
От компанията очакват това да е дълъг процес. Другият вариант е компанията да пожелае да се придържа към вече подписания договор и да остави България да се оправя с вътрешните си проблеми.