Димитър Байрактаров е роден през 1964 г. във Велинград. Завършва съдебно-счетоводна експертиза в Москва и „Икономика и организация на труда” в УНСС. Работил е като финансов експерт и учител в Техникума по икономика и туризъм във Велинград. Познаваме го и в актуалната му роля на телевизионен водещ – първо на предаването „От упор” по СКАТ, а днес на „Презареди България” по „Евроком”. Той е вече бивш депутат в 44-тото Народно събрание, след като напусна „Патриотичния фронт” по „морални причини”. В болезнено откровен разговор Димитър Байрактаров не пести редица тревожни факти от ситуации, чийто скандален привкус рефлектира системно върху българското общество.
- Г-н Байрактаров, споменахте наскоро, че е имало реална опасност гърците да ни отнемат киселото мляко, с което всъщност сме популярни по света. Не видях медийно развитие по темата, а тя е особено важна. Кажете ми за какво по-конкретно става въпрос?
- Важно е преди всичко да ви отбележа, че когато става дума за промяна на стандарта, в случая говорим респективно и за унищожаването на българското кисело мляко. Работим малко повече от два месеца по тази тема, като сигналите дойдоха от граждански организации – за драстично неспазване на българския държавен стандарт, на първо място по отношение на опаковката. Оказва се, че фирми с гръцки капитали наистина нарушават изискването на българския държавен стандарт за опаковка, което е изключително важно от гледна точка на това, че българското кисело мляко, дори в самата опаковка, е продукт, при който продължава процесът на ферментация. Това е и нещото, което го прави уникално като продукт – с неговите лечебни свойства. Интересното беше, че когато бе сезирана Комисията за защита на потребителите, тя практически прехвърли казуса върху Агенцията за безопасност на храните, а впоследствие се оказа, че самото Министерство на земеделието и храните с документ от 9 май предприема процедура с един документ, с която отново се иска промяна на българския държавен стандарт.

- В какво по-точно се изразява тази искана промяна?
- Промяната касаеше да бъде променено съотношението на двете основни бактерии, които всъщност правят уникално българското кисело мляко. Според нас тук има и един корупционен елемент, обслужващ гръцки корпоративни интереси, които целят българското кисело мляко да бъде превърнато от „българско кисело мляко” в „йогурт”.

- С други думи – гърците да ни откраднат киселото мляко?
- Да, да бъде заличено и да престане да съществува като такъв продукт. Първо, самият документ, който беше изготвен като предложение за промяна на стандарта от Министерство на земеделието, се оказа, че е документ с неистинско съдържание, тъй като в него фигурираше името на фирма „Вамид 2002” като предложител. А за да бъде направено едно такова искане за промяна, трябва да има трима предложителя – и един от тях бе именно тази фирма, описана в документа. Мое журналистическо разследване посочи, че фирмата никога не е правила такова предложение! Нещо повече – тя самата обяви това с официална декларация, с която аз разполагам. Тоест някой в министерството е изготвил документ с неистинско съдържание, което, знаете, че по един или друг начин, съставлява престъпление.

- Имате ли информация кой е изготвил въпросния документ и с какви мотиви?
- Логичен въпрос. Документът е подписан от лице с фамилия Пастухова, но както добре знаете, дали наистина е подписан от това лице, може да установи единствено експертиза, или ако самото лице потвърди това. Така или иначе обаче, ние имаме документ с неистинско съдържание – в който е използвано името на фирма, която твърди с декларация, че никога не е искала да бъде използвано нейното име, нито пък е участвала или искала да бъде променян българският държавен стандарт. С други думи – 

вече имаме 
налице 
корупционен 
елемент в това 
министерство

Естествено, няколко дни след като подадохме официален сигнал, разполагайки с всички тези журналистически доказателства, вместо да ни отговори на сигнала, както ние настоявахме, министерството излезе с официално заявление на своя сайт, че оттегля това свое предложение. В същото време продължава другата процедура за промяна на опаковката. Много интересно, че българските институции сякаш са били слепи, защото другата институция, която би следвало да реагира, това е било Министерство на здравеопазването, което пък чрез своите представители е подкрепило промяната на българския държавен стандарт – тоест унищожаването на българското кисело мляко и превръщането му, според експерти, в опасен за здравето продукт! Опасен заради нарушаването на процеса на ферментация – по този въпрос съм разговарял с редица експерти. Знаете, че българското кисело мляко предимно се консумира от деца и от възрастни хора, и не само. Оказва се, че Министерство на здравеопазването дори не знае, че има свои представители, които са подкрепили тази промяна на стандарта, т.е. унищожаването на родното ни кисело мляко – което е залегнало със заповед и на Министерството на земеделието, като продукт с географско значение! Този продукт е изключително български и върху него не могат да влияят никакви европейски директиви, регламенти и каквото и да е било, тъй като той се произвежда единствено и само на територията на България! Всички останали държави, начело с Япония, ползват български лиценз и взимат бактерията от България.



- Описвате ми развитието на една корупционна ситуация, която обаче, излиза, че се развива без никакви проблеми?!
- Така излиза, да – развива се без проблеми в министерствата, в изпълнителната власт и най-тъжното е, че всичко това се извършва от така наречения български институт за стандартизация, чийто актове, забележете, не могат да бъдат обжалвани пред съда. С други думи, този български институт може да приеме, каквото си иска, както си иска – да го променя, изменя, отменя, и никой не може да обжалва тези актове в съда поради простата причина, че това не е предвидено в закона. Схемата е така построена, че корупцията да действа безотказно! Единствените, които се противопоставяме, това сме българските журналисти и гражданското общество – с всичките сили и граждански средства, с които разполагаме.

- Всъщност вие системно се занимавате с въпроси, свързани с борбата с корупцията у нас, в различните й аспекти и проявления. Миналата година, когато приеха Закон за обществени поръчки, бяхте сред хората, поискали да се наложи вето, въпреки че този закон се описва като ефективен именно в борбата с корупцията?!
- Да, правилно извеждате този парадокс – защото всъщност този закон не се бори, а генерира корупция! За огромно съжаление този закон беше приет миналата година и на първо, и на второ гласуване. Тогавашният президент Плевнелиев отказа да наложи вето! Неслучайно казах преди малко, че единствените, които реагират, са журналистите и гражданското общество, само че то може да реагира ефективно, ако му бъде дадена възможност да изрази публично своето несъгласие.

Нямаше никаква 
реакция от 
президента 
Плевнелиев

А аз искам да ви обърна внимание, че става въпрос за чл. 13 от Закона за обществените поръчки, чрез който практически управляващите си пазаруват медии, използвайки обществения ресурс! Те затварят устите на медиите през този член. Не по-скандални са текстовете в чл. 61 и чл. 62 - двете ал. 2 на закона, където възложителят практически най-лесно и достъпно може да си избира изпълнител на поръчката по необясними и неопределени критерии. Дори може да си избере изпълнител, който е с данъчни задължения, некоректен платец към държавата и към бюджета. Мога да изброявам много. Виждате и какъв скандал се развива с прословутата ограда по южната граница. За съжаление там всеки е действал с добри подбуди, но явно други хора са действали с не толкова добри подбуди, защото тази ограда също е елемент на корупция.

- Тази ограда беше представена като „великата българска ограда”, в което, разбира се, не липсва комичен характер... Един от тези, които я определиха така, бе Валери Симеонов, с когото между другото е известно, че имате редица публични словесни престрелки.
- (смее се) О, да! Тя беше представена като диамантена, златна, а този господин, първо, трябва да се научи да чете, и второ – много има да наваксва, за да си изгради една база, затова не желая да го коментирам. Но на него хората му правят всеки ден оценка и тя според мен не е в негова полза. Ще ви дам обаче един пример за тази прословута, наречена от този господин „велика стена”. Говори се, че тя е елемент от националната сигурност... Знаете ли, че например съществуват видеоматериали в мрежата за публично видео споделяне ютуб, в които едни български младежи са публикували своята безвъзмездна работа по изграждането на тази ограда? В 7-минутен клип се вижда ясно как тези хора са отишли на границата, работили са, един Господ знае колко време, заснели са как влачат платната, монтират ги и извършват всички строителни дейности. А сега питам аз – кой е прибрал парите от този безвъзмезден труд? Кой носи отговорност, че това е извършено качествено? Кой поема гаранционния срок на тези хора, които са работили без договори, без нищо? Това ли е националната сигурност?!

- Преди няколко години направихте предаване, в което център бяха злоупотребите на дружество „Топлофикация” – и по подобие на темите, които коментирахте досега, и в онзи случай не липсваше серията от парадокси със скандален привкус. Тогава обаче, ви обвиниха, че сте... заплашвали гостите си със саморазправа?!
- Правил съм много предавания, но точно това, за което говорите, просто няма как да го забравя, защото тогава се оказа, че главният прокурор по онова време е образувал разследване срещу мен за, забележете, „опит за масово убийство” на служителите на „Топлофикация”! А истината бе, че служителите на „Топлофикация” изнесоха всички скандални факти и уплашените шефове на дружеството решиха да инсценират едни оплаквания – поради които ние отидохме и интервюирахме тези хора, а те се смееха и не можеха да повярват, че аз съм ги заплашвал с масово убийство.

- Излиза, че сте много опасен човек с достатъчно публично оповестена съмнителна репутация...
- (Смее се.) Така излиза, да. В крайна сметка това разследване беше тихомълком прекратено, защото аз бях викан и на разпити. И дори полицаят, който ме разпитваше, се държеше за главата и не можеше да повярва, че това се случва след подобна журналистическа дейност, която е изцяло в полза на обществото (защото беше гледал и предаването), мен ме разследват по нареждане на главния прокурор. Истината е много скъпа и много тежка, това е.



- И как се обяснява подобен парадокс? Защото темата действително съдържа негативни последици, касаещи цялото българско общество...
- Трудно... Колко разследващи журналисти има в големите телевизии и защо хора като мен не са канени в големите медии да правят журналистически разследвания?! Защото тук аз говоря за себе си като за журналист, но всичките удари и ядове, които съм понасял, рефлектират не само върху мен, но и върху моето семейство. Говоря за натиск върху близките си, уволняване от работа на членове от семейството ми, непрекъснато притискане, заплахи, включително заплахи за убийство. И всичко това е нещо, което много трудно се оценява от обществото.

- Ако направим паралел между разочарованията ви като журналист и тези, които сте натрупали в качеството на политик, какъв е изводът? Когато напуснахте „Патриотичен фронт”, заявихте, че го правите, защото „...в партията цари задкулисие, а моят морал не може да допусне това!” Намесихте морала, а с него политиците твърде рядко се ангажират, колкото и клиширано да е понятието днес.
- Да, защото съм човек, който винаги е залагал на моралните устои, на принципите. И когато сме създавали тази партия – защото съм един от нейните създатели – сме го направили по настояване на хората, за да работи в полза на обществото и на държавата. Оказа се обаче, че в един момент аз съм бил сам самичък в цялата битка, черпейки рейтинг за тази политическа формация и в същото време една огромна част от моите съратници де факто

са работили 
срещу мен, 
влизайки в 
определени 
корупционни 
схеми, 
обслужвайки 
лобистки закони

Вие казахте „разочарование” – да, за мен беше огромно разочарование да водя битката за премахване на член 417 от ГПК сам самичък, подкрепен от граждански, неправителствени организации, да успея на първо гласуване да спечеля битката и на второ гласуване – да бъда предаден от своите съратници, за да загубим в крайна сметка. А битката е за безчинството на частни съдебни изпълнители без съд и присъда да си правят, каквото си искат с хората на основание този член 417! Какви да бъдат ми кажете моите подтици, при положение че всичко, което съм правил, съм го изживял преди това в своите разследвания, заедно с хората?! Срещу всяка законодателна инициатива, която съм правил, забележете, не е имало и един изказан мотив защо тя да не бъде подкрепена. Не по-малко ми бе и разочарованието, когато направих предложението за премахване на таксата „Сградна инсталация”. Знаете ли с какъв мотив не бе прието то? Ще ви го цитирам дословно: „Предложението е изключително разумно, но не е сега времето да го приемаме!”

- А? А кога е времето?
- А! И аз това питам – кога. Когато се изчерпи цялата корупционна схема и трябва да се въведе нова за ограбване на хората. А тя вече е факт, защото се промениха и инсталациите. Знаете, че в новите кооперации инсталациите са по съвсем нов начин. Глупавият мотив е, че едва ли не една тръба от 2 см ще ви сгрее жилището?! По тази логика, ако вашият съсед си пусне климатика, означава ли, че вие трябва да му платите 20 % от цената на тока, защото греел и вашето жилище?! Пълен абсурд!

- Казвате, че хора, на които сте имали доверие, системно са ви предавали, но това не е ли донякъде заложено в родния манталитет? Знаете колко много са примерите от българската история за предателства на основата на точно такъв тип задкулисни практики?!
- Аз се отказах да бъда народен представител в 44-тото Народно събрание с тази политическа формация. И не се сещам за друг български политик да се е отказал да бъде народен представител по чисто морални и принципни съображения. А иначе в историята на България трябва да се върнем много, много години наред, за да изброяваме предателствата, още от времето на Стамболов, на Александър Стамболийски... С тази разлика, че все пак Стамболов е успял да изведе България от една изключително изостанала, но току-що създала се държава, в една уважавана държава, в която българският златен лев е бил конвертируема валута в цял свят! Малко хора знаят този факт. Намерете архивните броеве на списание „Икономическа мисъл” на Университета за национално и световно стопанство, който имам честта да съм завършил, защото там наистина има какво да се прочете. Но сте изключително права за тежестта на манталитета във всичко това – за огромно съжаление няма как да не се съглася с вас. Даже бих стигнал и по-далеч – в момента българското общество се намира в състояние на будна кома, а българските медии практически почти не използват своите основни функции.

- В крайна сметка пак ли Терминал 1 и 2 са възможната алтернатива от така създадената родна действителност, или това е по-скоро едно бягство от проблеми, които винаги ще вървят редом с нас, където и да отидем?
- Действително това не е алтернатива, за огромно съжаление. Това е най-лесният вариант, с който всъщност се изпълнява онази много стара поговорка, че „преклонена главица сабя не я сече”. Тоест – прекланяш главата, свиваш си опашката и бягаш през Терминал 2, защото бягството е най-лесният начин по някакъв начин да спасиш себе си, но не и да решиш проблема, той даже става още по-тежък. Но да ви призная, на мен също много пъти ми е минавала тази мисъл през главата – в чужбина лесно ще намеря реализация, но какво постигаш, когато се превърнеш в едно дърво без корен?!

Интервю на Анелия ПОПОВА