В християнския календар Симеоновден се чествува в памет на св. Симеон Стълпник. Според житието му, той е роден в Мала Азия. На 18 г. постъпва в манастир, но след това се усамотява, като си построява каменна кула, подобна на висок стълб, върху която прекарва остатъка от живота си, затова е наречен "Стълпник". Там умира на 103 години. С празника Симеоновден започва есенната оран.
Празнуват всички, които носят името на светеца, който се смята за покровител на орачите и затова го наричат Симеон орачо, Симеон стълпник, а денят му - стопанската нова година. На този ден обикновено започва бруленето и събирането на орехите.<br /> <br /> В навечерието на празника жените носят семето за посев в храма, за да бъде благословено. В ранното утро на Симеоновден замесват обредни пити, парчета от които слагат в храната на впрегатния добитък. На рогата им нанизват кравайчета и червени вълнени конци. Коли се курбан (петле или кокошка), който заедно с питата орачите носят на нивата.<br /> <br /> Остатъците се закопават там в земята. Нищо не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието. Не се кладе огън, докато не се върне орачът, за да се предпазят посевите от пожари. <br /> <br /> Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете. Забранена е и всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата. <br /> <br /> Празникът е известен и с обичая полазване (Летен полазник) - всички в къщата следят за първия влязъл в къщата - ако е богат, значи реколтата ще бъде добра.<br /> <br /> В Западна България се счита, че ако на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще е времето и през януари следващата година. В Пиринско се гадае каква ще е зимата./БЛИЦ&nbsp;<br /> <br /> <br />