Екскурзоводи се пренасочват да работят в други сфери поради липсата на туристи. Професионалните гидове си намират работа в кол центрове, стават преводачи, брокери в имотни агенции или продавачи в супермаркети, показа проверка на „Монитор“.

Положението е още по-лошо за гидовете, които са с редки екзотични езици като арабски, японски и корейски. В момента няма почти няма туристи от въпросните дестинации заради пандемията от коронавирус.

Преди пандемията през през периода 2018-2019 г. тези групи от китайски и японски туристи са прииждали на вълни у нас. Гости посрещахме и от Тайван, Тайланд, Филипините. При избухването на пандемията обаче всичко коренно се променя.


„Тази година ги няма въобще. Не сме видели и един азиатски турист, колегите с тези езици въобще не са работили“, каза Николай Миндов от Асоциацията на екскурзоводите.

Той посочи, че най-често тези туристи обикалят по 4-5 страни, като във всяка прекарват по 2-3 дни.

Обикновено идват за Празника на розата и тъй като е голямо разстоянието, обикалят повече страни. Ако ги поемат да речем от Хърватия, минават през Сърбия, Северна Македония, България, Румъния, Чехия и т.н., каза Миндов.

В същото време гидовете с екзотични езици у нас са изключително малко. Справка на "Монитор" в регистъра за екскурзоводи и планински водачи на Министерството на туризма показа, че в регистъра с такива езици вписаните са едва 49.

Така например на корейски език има само един регистриран лицензиран екскурзовод. На арабски пък могат да водят едва четирима, трима от които упражняват професията свободно.

Това означава, че те не са наети от никоя организация или фирма. Обиколки на китайски или както е известен в гилдията като езика на Средното кралство могат да водят едва шестима, като подобно на арабския и тук всички упражняват професията свободно.

При японския регистрираните са 13 души. Най-голям брой екскурзоводи са тези, водещи туристите си на иврит. В тази група вписаните в регистъра на ресорното министерство са 24 души.

Подобна е и ситуацията, ако се погледнат данните на Съюза на екскурзоводите. В регистъра фигурира едва един гид с арабски език. Общо трима са тези с иврит, а за гидове с други екзотични езици информация няма.

Всъщност недостигът на екскурзоводи с екзотични и рядко срещани езици продължава от години. От една страна, това се дължи на факта, че тези езици са смятани за трудни и не всеки се наема да ги научи.

„Недостигът се дължи на това, че няма много хора, които завършват такива филологии - китаистика, японистика. Те са малко. Някои от тях отиват да работят в чужбина. Други, понеже са ценни кадри, започват работа във фирми и ние ги губим.

Но има такива, които остават и взимат по-добри хонорари, защото са с по-редки езици“, каза още Миндов.

Мнението му бе подкрепено от японистката и екскурзовод Паулина Царкова. „Местата в България, където се учи японски на достатъчно високо ниво, са малко - на този етап това са Софийският университет и Великотърновският, има и частни школи, но е трудно да се каже до каква степен стигат кадрите там“, каза Царкова.

От друга страна, при научен корейски например човек трябва да има лиценз за упражняване на професията на екскурзовода. За целта той може или да запише такава специалност като част от задължителното си образование, или да си плати за курсове, чиято цена може да стигне 900 лв.

След края на 6-месечното си обучение, лицата получават свидетелство за завършена трета квалификационна степен на професионално образование „Екскурзовод”. Според Царкова обаче често хора с тези езици водят групи дори да нямат лиценз и никой не ги санкционира за това.

По този начин се обезсмисля целият процес на взимането на лиценз, който се превръща в нищо повече от хартийка, която си окачваме на врата.

Друго обяснение за липсата на кадри е фактът, че често хората, знаещи екзотични езици, така и не ги използват в своя професионален път. Те или се насочват към тези страни и започват работа там, или изобщо не използват наученото, докато накрая не го забравят.

В същото време хората с рядко срещани езици взимат двойни хонорари, каза управителят на туроператорска фирма Мариела Самърджиева.

Фактор тук е видът на тура - дали е целодневен тур на Пловдив или Бургас или пък половин ден в София. Разликата между английския и рядко срещан език например може да е между 5-15 евро на ден.

Според Миндов, ако на английски гидовете взимат по 75 евро хонорар, то на редки езици те взимат между 120-130 евро. Някоя фирма може да даде и 140-150 евро, ако много държи да наеме гид, който да води на съответния език.

„Тук роля играе пазарната икономика - самите контрагентни фирми от Япония, Китай и пр. предлагат високи хонорари, защото държат техните туристи да бъдат обслужени на техните езици. По другия начин трябва да вземат екскурзовод на английски, който да говори на водача, а водачът да превежда. Така обаче го няма директният контакт“, каза още Миндов.