Наркобароните Лонгурите са наследници на Кузман Гуслеков и Поли Пантев
<em>Известният софийски тарикат Атанас Панайотов специално за &ldquo;ШОУ&rdquo; разказва скандални истории от ъндърграунда, в които се оказват замесени и популярни личности от българската действителност. Наско напусна България и вече живее в Марбея, Испания. Там писателят прие творческия псевдоним Дон Атанасио. Книгите му се радват на голям интерес сред българите в Андалусия, а интервютата му в &ldquo;ШОУ&rdquo; &ndash; сред българските емигранти в цяла Испания.<hr /> </em><br /> <strong>- Наско, връщаш се от Майорка. Кои български тарикати бръмчат там?</strong><br /> - Навремето тук са идвали висаджии и сикаджии да оглеждат за бизнес. Има едни софийски тарикати &ndash; Лонгурите, които са наркобарони и се занимават с разпространението на кокаин и синтетична дрога. Тревата са я оставили на дребните риби и шанаджиите, а с хероин не се занимават. Шефовете им са емигранти отпреди 1990 г. Наследили били каналите на Кузман Гуслеков от Марбея, който преди това е живял в Щатите. Наричат ги Лонгурите, защото са по 2 метра високи. Истинските им имена никой не знае, защото винаги се представят с името Иван &ndash; всички до един. Най-много шиткат амфетамини и екстази по дискотеките, и то предимно на Ибиса, където всичко живо се друса. <br /> <br /> Дрогата се кара със сикаджийски яхти от пристанища. Тази организация е още от времето, преди да се скарат Кузман Гуслеков и Поли Пантев. В нея участват освен българи също сърби, хървати, германци и холандци. Печалбите са огромни. Понякога парите ги транспортират с фургонети /бусчета/. <br /> Наследник на Кузман и Поли е Брендо, но на него напоследък доста пратки са му задържани както към Майорка, така и към Коста дел Сол и Галисия.<br /> <br /> <strong>- Акостират ли български яхти на пристанището в Майорка?</strong><br /> - Главното пристанище е пълно с яхти. Има и малки пристанища за яхти по крайбрежието. Плаща се за престой. Охраняват се денонощно. Не знам точно цените, но примерно за една яхта до 2 м дължина се плаща около 600 евро на месец за престой. <br /> <br /> Често идвал с яхтата си Спас Русев, за когото тук се говори, че много пари откраднал в България и сега е приказно богат. Най-чест гостенин му е Соломон Паси със съпругата си. Те обикаляли Майорка - Монте Карло - Сардиния, все баровски места. Говори се още, че<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>когато НДСВ било на власт, а после и тройната коалиция &ndash; с яхти се пренасяли пари в чували.</strong></span><br /> <br /> Каширали се в едно имение във вътрешността на острова, което е известно на посветените като &bdquo;Форт Нокс&rdquo;. Горд собственик му е същият бивш шеф на Агенцията за чуждестранна помощ в Бг - Спас Русев. Освен Соломон Паси там е забелязван и Милен Велчев или поне тези, които са гостували, са били техни двойници, толкова много са приличали на тях... /смях/.<br /> <br /> <strong>- Много български фолкпевци се хвалят, че правят концерти в Майорка. Харесват ли ги там?</strong><br /> - През 2006-2007 г. една бг фирма се опитва да предлага певци от така наречените у нас звезди на попфолка. Идвали, пели. А в България се хвалели, че на концертите им има много почитатели.<br /> А каква е истината всъщност! Дискотека &bdquo;Титос&rdquo;, която е и най-голямата в Майорка, е на 3 нива. Винаги в петък и събота отваря в полунощ за посетители. Докато чакат, младежите стоят отвън и загряват с алкохол, купен от супера. Когато влязат в дискотеката, консумират само това, което им влиза в цената за входа, и през другото време танцуват.<br /> <br /> Та концертите на нашите звезди ги правели от 22 до 24 ч. в малката зала &ndash; да не се чува много тази музика, за да не уплашат клиентелата. Съдържателите настоявали за 2 часа концертът да свърши, за да може после да започне истинската дискотека. Разбирай го, пускат някаква фолкаджийка да си прави рецитала, тъй като си плаща за залата! На концертите се събират не повече от 200 човека, в зависимост от певеца &ndash; само българи, разбира се! Кой испанец, а не дай си, Боже, немец ще тръгне да слуша поп фолк?! Измислици са това, че били пели на стадион, пред 100 000 човека. Най-големият стадион тук е на Кралския спортен клуб &bdquo;Майорка&rdquo; с капацитет 23 142 места. И стадионите се ползват само за футбол. Концерти се правят в зали, да не се вдига шум!<br /> <br /> Разказваха хлапета някакви, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>Глория не била доволна от аплодисментите,</strong></span><br /> <br /> или от дошлите почитатели, та била казала: &bdquo;Кво да им пея аз на тези нещастници?!&rdquo; Държала се в типичния неин селски стил. Азис също е идвал.<br /> <br /> <strong>- А обикновените български емигранти с какво се занимават в Майорка?</strong><br /> - Тези, които са от години тук, са успели да отворят или заведение, или бар, или дюнер кебап. Те се броят на пръсти. Започнали като обикновени бачкатори. Спели са на пейки в парковете, преди да им се усмихне късметът. Има 5 дюнера, три ресторанта, два магазина с български стоки, една агенция за туризъм, но тя май западна, защото няма клиенти. Има и от новобогаташите с раздадените куфарчета с така наречените &bdquo;червени&rdquo; пари, но те се крият и не контактуват с другите българи.<br /> <br /> Два от най-известните дюнера са на Гюлтекин и този на Стефан в Кала Майор. Гюлтекин, или както го наричат Гюлчо, е от град Бяла, Русенско. Бил е сервитьор преди това. Идва в Майорка преди 20 г. Намира си работа при един турчин от Германия, който държи дюнер. Постепенно на турчина му омръзва на острова, решава да се върне в Германия и предлага на Гюлчо да вземе дюнера и да му го изплати на етапи за няколко години. Така започва бизнеса си. Тегли малък кредит. Набира клиентела и сега се радва на добри постъпления. Правил е добро на много хора, но добро не е видял.<br /> <br /> Съдържателят на другия дюнер срещу него е Стефан. Гюлчо му помага да дойде тук, да започне работа при него. Но така се стичат обстоятелствата, че от добри приятели стават врагове. Стефан посъбира по втория начин пари и без знанието на Гюлчо отваря малък дюнер срещу него. С течение на времето го разширява. <br /> Сега си правят кални номера. Ту някой се обадил на тукашното ХЕИ, че в дюнера на единия има хлебарки и той отнесъл солена глоба, ту пък другият бил глобен по сигнал, че продавал застояла храна.<br /> <br /> <strong>- А кой държи българските ресторанти?</strong><br /> - Единият български ресторант е на плажа на Кан Кастия и собственичката се казва Диана. Пълни се предимно с немски туристи. През лятото има движение, но през зимата е невероятна скука. Сервират всякакви български ястия.<br /> <br /> На около километър по-нагоре по плажната ивица се намира вторият ресторант - Ла Касуела. Собствениците са българско семейство от Лудогорието, които предлагат всякаква балканска кухня. <br /> Третият ресторант се намира в Меката на англичаните &ndash; Пегера, на около 20 км от Палма. Той е и най-големият български ресторант. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>Гърнетата постоянно мърморят срещу собствениците, </strong></span><br /> <br /> че храната не била добра, но там наистина се сервират най-големите порции.<br /> <br /> Във всяко българско заведение се бият, като се напият. Къде много, къде малко, зависи кои се събират и какъв интелект имат &ndash; селски или баш селски. Тук много не обичат скандалите заради туристите и ако направят скандал, такива вече не се допускат в заведението.<br /> <br /> <strong>- А има ли преуспели българи, които не се забъркват в афери?</strong><br /> - Преуспял тук означава да имаш голям бизнес, яхта, да си член на някакво дружество или клуб, да даваш пари за благотворителност и да имаш поне титлата Дон. НЕ! Няма такъв българин. <br /> <br /> В Санта Понса срещнах Велислав Генчев &ndash; Перфоратора. Прякорът му е такъв, защото има в устата си три зъба отгоре и 5 отдолу и е точно като перфоратор в български тролей. Пристига с автобус през Барселона в Палма. Оставя предишната си работа в БГ като администратор, тъй като е нископлатена. В Испания има късмет - при положение че не знае една дума испански започва почти веднага работа като иконом в богата майоркска фамилия, известна с това, че са роднина с Хуан Марк, основателя на частната банка Banca March. Фамилия с традиции, притежаваща голяма собственост из целия остров Майорка, в Мадрид, Барселона, та чак в Буенос Айрес, Аржентина. Три години работи без документи и разрешително за работа, но предано, има добра заплата, отделно получава и бонуси. Успява да отдели време и да учи онлайн, като по този начин придобива три дипломи: за финансист от Института Сервантес, за счетоводство на кредитни длъжници и за администрация на фирми. През 2007, когато влизаме в ЕС, му се предоставят всички права като жител на страна членка на Европа. Разделя се с богатата фамилия и с парите, които е спестил, отваря агенция за имоти. За две години успява да обиколи цяла Испания, запознава се с много хора, влиза и в Народната партия (РР). Като усеща кризата, започва работа като учител по информатика. След това благодарение на испанските дипломи работи като счетоводител във фирми, превежда за известно местно списание. Забърква се и в политиката и благодарение на това, че Народната партия спечели изборите за местно управление, очаква да започне държавна работа.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>Отказал се е от България, но се гордее, че е българин </strong></span><br /> <br /> и винаги го доказва. Нагледал се е на завист и подлост от страна на своите сънародници и затова контактува само с чужденци.<br /> <br /> Тук живее и един комунистически номенклатурен кадър, софиянец , работил в Министерството на икономиката по Живково време, който с вятъра на промяната и с доста парици е дошъл тук през 1989 г. Дали са му жителство веднага, тъй като е разполагал със сума, и то доста голяма. А законът е такъв, че щом представиш на ръка 8000 евро, веднага ти се дава жителство. Това &ndash; преди да влезем в ЕС. Купил си е къща в баровски квартал до плажа в Палма Нова. Но той не общува с българи и никой не знае какъв бизнес има или как живее...<br /> <br /> <strong>Палма де Майорка &ndash; София<br /> Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong>