Костадин Чакъров, който внезапно почина тази нощ, бе председател на ЦК на Съюза на комунистите в България и политически съветник на Тодор Живков и дъщеря му Людмила до 10 ноември 1989 г. Юрист по образование, преди промените последователно е първи секретар на ДКМС в родния си град Пловдив, съветник в апарата на Държавния съвет, заместник завеждащ икономическия отдел на ЦК на БКП. Автор е на книгите „Вторият етаж” и „Нашествието на демократите”. Неотдавна Костадин Чакъров в ексклузивно интервю за вестник „ШОУ“ направи скандален анализ на политическата ситуация в страната с света.

- Г-н Чакъров, как оценявате ситуацията в държавата през последните месеци - след избора на нов президент и служебно правителство?
- Мисля, че новият президент е сполучлива фигура. Нека не започваме още в началото с високи очаквания и да му дадем спокойно да навлезе в работата – без натиск, без провокации. Лошо впечатление прави, когато вътрешните политически сили го притискат да се самоопределя – в Брюксел ли е, в Москва ли е. Смятам, че това показва комплекс на българския народ – непрекъснато да се разделя. И 27 години нищо добро не дойде от това разделение. Нека да оставим той да прецени националния интерес, баланса в страната, какви са потребностите, пазарите, суровините и т. н. И на тази база да определи националната посока.

- Да прецени вътрешните пазари и ресурси? Има ли на практика какво да преценява?!
- Има, разбира се, защото в крайна сметка става въпрос за икономика, за оцеляване. На някои политически сили им е добре да оцеляват от субсидии и чуждестранни помощи, но когато говорим за народ, така не може да се мисли, а посоката трябва да е оцеляването на народа. Сега ми идва наум, че имах един разговор с Тодор Живков преди години за това, че много далеч отидоха нашите български перестройчици. Те на практика с контактите си и интригите си с екипа на Горбачов стигнаха до предателство.

И аз тогава му  предложих на Живков да ги арестуваме – Петър Младенов, Андрей Луканов, Чудомир Александров, Добри Джуров и т. н. И Живков каза така: „Когато зад теб стои народ, така не може да разсъждаваш. Ако аз отговарях сам за себе си - можех да направя нещо и медал за храброст да получа даже. Но Съветският съюз – това са нашите партньори, нашите суровини, жизнените ни потоци. Няма да направя от българския народ и от България курбан заради моите интереси“. Това му бяха думите. А точно тези политически сили, които дойдоха след него, направиха от България курбан! Всеки предава националните интереси, без значение – само и само той да е добре. А какво ще стане на другия ден? Това са икономика, доходи, това е машина, която трябва да работи. И тази машина се нуждае от пазари, от суровини, за да може да храни бедни, болни, пенсионери… А сега нямаме нищо, защото си загубихме отраслите и пазарите, смачкаха стопанския профил на страната ни.

Поехме в профил, в който Европа ни дава пари за пътища и пречиствателни станции. Но защо не ни дава технологични линии, индустриални мощности, възможност да излезем на пазарите с иновации и т. н.?! А ни дадоха да ровим в земята, да вадим някакви суровини, които да продаваме. Тоест – поставени сме на най-ниското интелектуално равнище като стопански профил. Загубихме си висококвалифицираните кадри, които напуснаха България. А една интелигенция - техническа, научна, се създава за много, много десетилетия. С какво ще правим икономика? Пазари нямаме, суровини нямаме, технологии нямаме, хора нямаме... Остава единствено да живеем от някакви помощи, и то насочени в неефективна инфраструктура. Пътищата са важни, но те са строителна услуга. От тук нататък с какво ще поддържаш пазара и интелектуалния потенциал на тази държава?! И вече тези процеси са толкова тежки и необратими, че аз вече не виждам светлина. Каквато и партия и който и да дойде, ефектът какъв ще е - никакъв.

- Фигурата на новия президент какво може да промени? И може ли той да се окаже кукла на конци?
- Не, не може да се окаже кукла на конци. Това, което може и трябва да направи, е да разгони тези юнаци, които непрекъснато живеят от изостряне на отношения и противопоставяне. Хора, които са пипала на чужди агенции и фондации, които получават пари от служене на чужди интереси. Точно тях трябва да посмачка и да разгони. И аз се надявам, че при тази обстановка, която се създаде с идването на новия американски президент, може да се редуцира участието, такова, каквото беше дълги години, на външни икономически фактори в България. Така че задължително е тези безделници, които живеят от чужди помощи и субсидии, да си намерят мястото. Мисля, че новият президент Румен Радев може да го направи това. И най-важното е - да не се поддава на евтини провокации – дали бил прорусофил или атлантик и т. н. Спомняте ли си цар Борис какво е казал: „Банкерите ми са англофили, армията ми са германофили, народът български са русофили, аз съм единственият българофил“. Така че

Румен Радев трябва да си припомни тези думи на цар Борис III

и да смачка самочувствието на тези, които живеят за сметка на разпродажба на българските национални интереси.



- Какви са тези външни интереси и влияния, за които говорите?
- Вижте, на България се гледаше като на победена страна, това е истината. Измишльотините на Горбачов за Европа като общ дом, ново мислене, нови ценности и т. н.– всичко това се оказа един политически блъф. И веднага дойдоха и започнаха да ни казват: нямате нужда от военен комплекс – затваряме го (а печелихме милиарди от него); продайте си източниците на енергия – вода, ток; нямате нужда от химия, металургия; затваряйте банките си... Наложиха един профил, в който главното беше приватизация, либерализация и никакво участие на държавата в икономиката. Ето заради това моделът на България рухна. Сега, след толкова години, започнаха да се чуват гласове, че било грешка да накарат Източна Европа да си продаде всички активи и възможности, които имаше. Защото сега единственото като профил, което ни остана, е малък и среден бизнес. Ами защо не се заложи на големия бизнес – да построим атомни централи, рафинерии, индустриални, металургични мощности, химически и машиностроителни комплекси, ами малък и среден бизнес?! Това малък и среден бизнес аз го разбирам: кръчмите и хотелчетата по пътя, от едната страна на пътя българските мъже, наведени да поддържат скарата, а от другата - девойките ни, и те наведени да обслужват чужденците!

Превърнаха ни в държава и народ, които да живеят от слугинаж! И пак стигаме до това, което казва великият Мордехай Леви (Карл Маркс): обществен характер на производството, частен характер на присвояването. Онзи ден излязоха потресаващи данни: около 10 - 12 физически лица притежават собственост и активи колкото тези на половината население на планетата. Е, този модел не може да издържи повече. Затова комунистите са най-омразни и гонени от принцовете и бароните на парите - защото те хващат проблема там, където той трябва да се реши. Трябва да се намери социална справедливост. Иначе ще стигнем до това, което каза великият Жан-Жак Русо преди много, много години: „Проклет да е този, който пръв е заградил парче земя и е казал: това е мое“. Неизбежно светът върви натам – да урегулира отношенията на собственост, владение, ползване и разпореждане.

- Казвате, че новоизбраният президент не може да се окаже в ролята на кукла на конци, но все пак зад него стои БСП. Не допускате ли, че ще му бъде повлияно?
- Не, не може да стане това. БСП няма да го поиска така грубо и вулгарно – това първо. И второ – самият Радев е волеви човек. И още с първите си действия го показа – видяхте как в парламента се опитаха да го провокират…

- Реакциите по повод изказването му – че на депутатите им остава една седмица, бяха доста остри…
- Нека да го кажем на езика на военните: в строя не се говори! И той им го напомни под формата на шега с цел да спазват политическа дисциплина. Така че, поне дотук, Радев показа характер. Това, което направи Плевнелиев през всичките тези години, беше да утежни положението на България в международен план.

Плевнелиев направи такива комедийни стъпки които… добре, че не стигна дотам да обяви война на Русия.
Помните как говореше за румънско-българо-турска флотилия в Черно море, как се гордееше, че бил тръгнал срещу Путин… Въобще – той говореше елементарно несвързани неща. Ако положи един тест за интелигентност… аз не знам той дали не е под влияние на това, което го пишеха по вестниците – че жена му го изоставила, че имал неблагополучие и т. н. И аз си мисля дали тази несвързаност – човешка, интелектуална, информационна не се дължи и на това… Путин не бил Русия. Абе, аланкоолу, 80 – 85%от населението го подкрепят. Няма такъв президент в света, който да е получавал такава подкрепа. А той ще ми говори, че Путин не бил Русия, че това били минали времена, диктатури, правила и т. н. Щях да го прегърна и да му повярвам на Плевнелиев, ако беше поставил със същата сила въпроса и по другата линия: господа, ами вие, които бомбардирахте Белград, разбихте една държава, направихте я на парчета, изградихте военни бази върху нея... Извинявам се, но това какви правила бяха?! Ако беше го поставил на една плоскост, аз първо щях да отида да плача на рамото на Плевнелиев. Защо не говори за това, че отидоха и бомбардираха Ирак, обесиха президента, пък после се оказа, че нямало такива оръжия за масово поражение, за които плямпаха. Плевнелиев не получи даже признание след мандата си - толкова комедийно беше всичко. Маргарита Попова веднага беше поканена в Стопанската камара, а него не знам дали някой ще се смили да го вземе на работа заради кръчмарското му говорене.



- Новоизбраният президент Радев избра вече служебно правителство с премиер проф. Огнян Герджиков. Как ще коментирате новия кабинет? Ренета Инджова например никак не се изказа ласкаво за това служебно правителство и дори го определи като сборно, а избора му – като добре замислен сценарий, зад който стои определена политическа сила…
- Не съм съгласен с нейната оценка. Това е опит да оцветиш и да обругаеш. Смятам, че е балансиран този кабинет. Изгладени са всички партийни ръбове, Радев направи максимално най-доброто за краткото време, което имаше. Хоризонтът на едно такова правителство не е кой знае какъв. За няколко месеца не може да се случи нищо съществено от гледна точка на реформи. Но определено това, за което ми говорите, е опит да се политизира, да се търси интрига, защото пак казвам: единственият начин да индикираш, че си в пространството, е да оплюеш, да хвърлиш камък. И тогава ти се обръща внимание. Не мисля, че има влияние на партии, хората в кабинета са експерти. Герджиков е един доказано спокоен човек, човек на диалога…

- Но и Бойко Борисов при предаването на властта каза ясно и в прав текст – че не знае защо Корнелия Нинова се срамува от новия кабинет и се крие, с което подсказа, че очевидно тя има пръст в сформирането му…
- Нинова много деликатно и точно се разграничи и каза, че БСП нямат намерение да оцветяват и да правят партиен кабинета, който ще сформира президентът Радев. Нормално е Борисов да прави подобни вмятания, защото все пак това са основни опоненти и всеки търси да замери другия с каквото може. Аз мисля, че тук Бойко приписва на Корнелия нещо, което не съществува. Радев имаше пълната свобода да сформира експертен кабинет. И това си личи по самите министри. Герджиков е човек, който ще търси съгласуваната воля в политиката, защото той така е заквасен – да се търси консенсус. А партиите – те винаги са заинтересовани да хвърлят камък.

- Как ще коментирате хипотезите, а може би и спекулации, че едва ли не Цецка Цачева е била излъчена съвсем тенденциозно като губеща кандидатура на ГЕРБ, което крие доста по-дълбок замисъл, както и това, че имало някакви договорки между Борисов и Радев?
- Не, това са теории на конспирацията. Просто тук се получи едно главозамайване от успехите. Имаше една статия на Сталин през 1929 година след колективизацията на земята, когато се е стигнало до крайности и ексцесии. Тогава той излезе с тази статия – „Главозамайване от успехите“. Аз смятам, че при ГЕРБ се получи точно това - главозамайване от успехите. Защото след толкова победи над Станишев те много си повярваха. А в същото време историята работеше срещу тях. Най-голям удар им нанесе безличната политика на Плевнелиев – антируска, дълбоко непопулярна и комедийна. Да използваме израза на Шарл Морис дьо Тайлеран (френски политик и дипломат по времето на Наполеон – б .а.) , който казва по повод едно действие на Наполеон: „Това не е престъпление, по-лошо е – това е грешка“. Така че, ако трябва да оценяваме действията на Плевнелиев в най-тежкия вариант – те бяха грешка. Второ - дълбоко неинтелектуалната фигура на Цецка Цачева. Тя беше неизбираема. Тя имаше вяла кампания, обща фразеология и накрая, дето разигра спиритическия сеанс – да вика духа на дядо си на помощ, беше капакът. Това не се понрави на народа. Същевременно имаше един динамичен, силен, интелигентен, подготвен и мотивиран човек за опонент. Още повече че той стана символ на борбата срещу статуквото – антисистемен играч. Точно какъвто стана и Доналд Тръмп. Народите вече виждат, че моделът на неолиберална икономика - на правене на пари от пари, е изчерпан.

Светът 30 години вече се командва от чикагската школа мошеници на Милтън Фридман

(американски икономист, автор на монетарната теория, носител на Нобелова награда – б. а.), които направиха един глобален модел - да се правят пари от пари. Не пари от: произвеждам – продавам - печеля, а чрез различни финансови схеми. И това взриви устоите на обществото. Именно затова Тръмп стана несистемен играч. От своя страна и Румен Радев се оказа несистемен играч. И в него, а не в Цецка Цачева, народът видя промяната. Безспорно много лоша шега може да изиграе на БСП, ако оценят, че тази победа се дължи 100-процентово на тях. Имат заслуга, но Румен Радев много успешно се вписа като човек на промяната. Защо не се поучат от това, че Русия на Путин вече търси не класови, пролетарски, болшевишки и т. н. ценности, а отиде в друга полуоса – Бог, Цар, Отечество, които са базови човешки ценности. И сега вместо да има пролетарски интернационал, има интернационал на църквата. Това, което преди като идеология се опитваше да прави комунистическата партия, много успешно сега го прави църквата. Стигаме до един свят, който аз съм го формулирал отдавна като модел между марксизма и християнството. Глобализмът изигра много лоша шега на западната цивилизация, защото той я вкара в един нерешим въпрос. А именно – тези 7 – 8 държави, които имат тежко колониално минало и изградиха своето богатство за сметка на стотиците милиони хора от Азия, Африка, Латинска Америка и т. н., ограбиха им суровините и ресурсите, изведнъж във времето на комуникациите потърпевшите се усетиха и тръгнаха да търсят сметка…

- Доколкото разбирам, оценявате положително този, бих казал, революционен избор на Тръмп?
- Да, разбира се. Целият въпрос е в това как ще протече този процес. Ако това стане, като стане взривно – както беше в СССР, ще бъде катастрофа за планетата. Все пак американците имат над 8000 бази в над 150 страни в света. Ако стане рязко, както го направиха Горбачов и Елцин и доведоха до насилие, няма да бъде никак добре. Представете си едно рязко изтегляне на САЩ – то би довело до един вакуум и всеки би тръгнал на реванш.

А това би довело до световни катаклизми

Така че това е нещо като ядрения взрив – ако допуснеш критичната маса да протече взривоопасно, става ядрен взрив, който изпепелява всичко. Ако обаче поставиш ядрената реакция под контрол, забавиш я, тя дава светлина, топлина и работи за теб. Много е важно дали световните лидери ще съумеят да контролират тази реакция, защото от това зависи съдбата на планетата. Само след година населението на земята ще достигне 10 милиарда, ще започне битка за въздух, за вода, за храна. Трябва да се помисли за границите на растежа, планетарните растежи, иначе светът може да бъде поставен пред самоубийствена ситуация. Мисля, че ако се оформи едно силно трио – САЩ, Русия, Китай, с помощта и на Европа, разбира се, може да се даде ход на нещо разумно и глобализмът в хищния му вариант да отстъпи на една разумна политика. Но светът трепери, в треска е и тя действително може да доведе до шизофренични решения.

- Тръмп направи заявка за смяна на курса спрямо Русия, за вдигане на санкциите срещу нея. Какво може да се очаква в тази посока?
- Навремето имаше една оценка на Кисинджър, който казва така: „Шансът на западната цивилизация да оцелее и да се развива е в това, че огромният суровинен и човешки потенциал на Изтока е впрегнат в една непродуктивна Сталинова система“. И действително това беше така. Тази система убиваше инициативата. Но вижте до какво се стигна – до положение на сблъсък. Капитализмът вече не разполага с пазари и суровини. А сблъска ли се капитализмът с липса на пазари и суровини, започват войните. Иначе, ако са налице тези две неща – той е недостижим. В момента планетата няма тези свободни полета, които да се заемат чрез колонизаторска или друга политика и капитализмът да се развива. Той вече се сблъсква все повече с национално, етническо и религиозно пробуждане, както и с осъзнаване на националния интерес. Русия, която беше в една непродуктивна система, се пробуди и стана мощен фактор. Започна да работи с едни съвременни средства, а не с изчерпаните класово-партийни средства на пролетарския интернационализъм, който не работеше. И сега те направиха най-глупавото – накараха да се пробуди руския национален интерес. В момента Западът се чуди какво да прави, защото се изправи срещу една могъща сила. Ето, и нашите русофоби продължават да се залъгват с глупави определения и от това нас ни чакат само тежки времена, защото от времето на Екатерина Велика Русия е защитник на православния свят. И ако Русия сега се изтегли, ще бъдем притиснати от две страни.

От Запад – католицизмът, а оттатък - исляма. А ние нямаме армия, нямаме полиция, никакви елементи на икономика… Така че България я очакват много тежки години. Лошото е, че в момента нашият национален елит е продажен, подкупен и надупен.

- В България определени кръгове бяха разочаровани от избора на Тръмп, а дори и шокирани, защото настана угрозата да стихне финансирането им…
- Статуквото е такова, че голяма група хора се наситиха на разни фондации и помощи от тях. Скоро четох, че Николай Младенов имал някаква фондация и получава пари за „борба с остатъците от комунизма“. Здрасти! Това е нагло. И смятам, че Доналд Тръмп ще сложи край на ето такива безобразия, както и на това - САЩ да играе ролята на световен жандарм, който гази с ботуша си нагоре и надолу. Това време свърши. А що се отнася до Хилъри Клинтън, с цялата си агресивна част, мисля, че тя вече ще отиде в историята. И мисля също, че ако тя бе дошла на власт, щеше да бъде една гримаса, един опасен рецидив. Тодор Живков беше казал отдавна: „Новото в съвременния свят е, че светът преминава от баланс на сили към баланс на интереси“. В този смисъл той направи една докладна записка с тази формулировка до Политбюро навремето. И аз смятам, че именно тази формула трябва да се завещае на новия президент Румен Радев. Не да се залепим за някого или, ако трябва пак да цитирам Маркс: с ентусиазма на проститутка се хвърляме в леглото на силния

И той като падне, нас първи ни изритват. Така беше през двете световни войни, после при политико-криминалния бандитизъм на Горбачов и Елцин. Така че време е вече да не сме в лагера на победените, а да погледнем на света с очилата на баланс на интереси. Ние имаме своите интереси и трябва да ги защитаваме. Единственият начин да се постигне справедливост е преразпределението на собствеността. И ако то стане по болшевишки… жална ни майка. У нас 90% от хората, които получиха собственост, не могат да я защитят. Защото тя няма легитимен характер, а партийно-бандитски. Защото партиите на Прехода действаха като организирани престъпни групи. И аз понеже имам висока оценка за прокуратурата и г-н Цацаров, мисля, че той трябва да внесе едно законодателство, с което тези партии да бъдат разглеждани точно като организирани престъпни групи.

- Но както се вижда, създават се все нови и нови политически партии, като например „Да, България“ на бившия правосъден министър Христо Иванов. Как оценявате това явление в политиката? И въобще – как виждате предсрочните избори през март?

- Не мога да ви кажа. Виждам само – една конфигурация от тук, втора от там, трета от не знам си къде… Извинявам се, ама ще опитам да ги обясня нещата, като използвам една култова дума на Радан Кънев, защото аз го харесвам Раданчо... Оная, дето се превърна едва ли не в народна мъдрост. Ако се запазят тези конфигурации, това означава, че България ще се ръководи в политическото пространство от някакъв седмокрил петохуй. А що се отнася до изборите – те ще имат ролята на компрес върху дървен крак. Проблемите са такива, че в момента избори не могат да ги решат. Трябва да се преразгледа собствеността, да се направи ревизия на прехода, а няма партия, която да е готова за нея.

Статуквото е много силно, принцовете и бароните на парите също

затова нямам големи надежди, че нещо ще се случи след тези избори. Промяна в България ще дойде, ако се разместят и световните пластове, ако настанат тектонични промени и България да се впише в тях. Иначе ние нямаме собствени сили, разядени са ни всички опорни точки, за да можем с национални избори да направим дълбоки промени. Нека да се молим светът да се развие разумно и ние да се впишем в тази посока.

Интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ, в. "ШОУ"