Последният шеф на Шесто управление на ДС Димитър Иванов: Маджо спаси сина ми от наркомафията

Разрухата започна при Любомир Начев, мутрите му скроиха шапката

София, България 20 Авг. 2011, 14:27 12294 прочита 0 коментара

Последният шеф на Шесто управление на ДС Димитър Иванов: Маджо спаси сина ми от наркомафията

Няма бизнес партньор на Илия Павлов, който да не е бил измамен от него

Соченият за лидер на престъпната група "Октопод" и бивша барета Алексей Петров официално обяви кандидатурата си за президент в понеделник. Соченият за новия Кръсник обаче е само един от плеядата бивши служители на МВР, превърнали се в успешни бизнесмени с политическо влияние. Трактора заедно с основателите на ТИМ – Тихомир Митев и Марин Митев, (също бивши командоси), бившите служители на УБО Спас Русев, Румен Гайтански-Вълка, Румен Ралчев успяха да оцелеят в битките на групировките през последните 20 години и за разлика от борците станаха “чисти” милионери. По този повод “ШОУ” се обърна към последния шеф на Шести отдел на Шесто управление Димитър Иванов, който се опита да обясни промените, настъпили в криминалната и бизнес среда у нас след залеза на групировките. - Г-н Иванов, как си обяснявате факта, че шофьори и охранители на УБО като Румен Гайтански-Вълка, Стоил Славов, Васил Иванов-Лучано, Спас Русев станаха милионери? - Успехът на някои от момчетата в последните години не бива да се обяснява с тяхната принадлежност към службите. Вълка возеше началника на управлението в “Кремиковци” Ангел Стойчев. Сигурно такива като него в системата на МВР са хиляди. Като Огнян Мучанов, собственикът на "Континентал плаза”, който беше шофьор на зам.-началника на Софийско градско управление на МВР. Скоро се видяхме и си говорихме и той ми сподели: “Знаеш ли колко ми е коствало да се науча на елементарни неща. Как се готви, как се сервира, какъв е протоколът. Години ми е отнело, но имах огромно желание.” Както и Лучано. Васко го помня като шофьор на Георги Боков, бащата на Филип и Ирина Бокови. Много строг човек. Но Васко си е предприемчив – отворен характер, лесно общува, бързо се сприятелява, а това за бизнеса е много важно. - Характерът достатъчен ли е за големия успех? - Характерът, контактите, способността да се учи в движение. Просто има хора, които стават за бизнес, разбират го, предприемчиви са, силни, упорити и устойчиви. Маджо е такъв, Васко Илиев беше такъв – те нищо не разбираха от икономика, не бяха чели, но си го носеха. Имаха хъса. Кога Илия е ходил на курс в чужбина, разбирахме по това, че като се върне, употребяваше нови думи, които не е знаел до момента. Колегите от управителния съвет на “Мултигруп” се смееха: “Нашичкият пак е бил на курс, научил е нова дума”. - Защо, когато става дума за групировките от началото на прехода, се говори само за създадените от борците, а не и за тези на командосите например? - Два вида формации се създадоха в началото, когато се преразпределяше държавният в частен капитал. Едните бяха тип “холдинг”, условно казано легитимните: “Първа частна банка”, “Турист спорт банк”, “Мултигруп”, “Трон” и прочие. Другите бяха “силовите” групировки, които вървяха в структурирането си година – година и половина след официалните. Гледаха от тях да се учат. Първите се опитваха да развиват предприемачество и стопанска дейност чрез банкиране, чрез застрахователно дело, чрез производство, дистрибуция на масови товари – захар, олио, цитрусови плодове. А другите се насочиха към силовия бизнес – охрана и рекет, но, разбира се, и те искаха да правят банки, да застраховат. Понеже застраховането е най-близо до използването на силови методи, затова всички имаха застрахователни компании – ВИС, СИК, Корона ИНС, Зора ИНС на Митко Джамов, 777 на Валери Димитров. - А “Аполо и Болкан”? - Тя беше по-различна фирма. Беше наследена от “Левски-Спартак” и “Лев ИНС” и бе единствената, която оцеля. В нея действително бяха главно командоси, бивши служители от батальона “Червени барети” на МВР, като някои от тях участваха и в други групировки. Например Румен Николов-Пашата беше един от основателите и основен акционер в СИК и в същия момент заедно с Алексей Петров, Златко Баретата и плувеца Жоро Благов бяха барети. През 1992 г. напуснаха заедно МВР системата. Не просъществуваха дълго като група. Разделиха се, защото не успяха да разрешат лидерския си проблем кой е по-главен - Златко или Алексей. Тогава Златко вече си зави към другите структури – наркотици, проститутки, кражби, автомобили. Но това е трудно проследим процес, не можеш да докажеш, че е така. Вижда се дори, че цялата репресивна машина на държавата не може да го докаже и не могат да го осъдят. А той е бил 15 години пред погледа им. Разработките му са трупани, трупани и пак нищо читаво не е извадено като доказателствен материал. - Възможно ли е да е така заради тесни връзки между полицията и престъпността? - Абсурд. Колкото и скапана да са полицията, БОП и оперативните служби, те никога не могат да имат като официална политика една такава колаборация с престъпниците. По-скоро не могат, по-скоро не умеят да работят, системата е разбита, кадрите са деквалифицирани, те нямат умения, а нямат и мотивация. - Значи качествените кадри бяха изхвърли от системата през 1991 г. и остана “лошият” материал? - Да. Изгонени, обидени, унижени, преместени, но главно изхвърлени. Баретите ги изхвърлиха, защото имаха нещастието четири години след 1985 г. да се водят към щата на Шесто управление на ДС. Често може да прочетете за Алексей, че е бил шестак или доносник, което са пълни глупости. Нито е знаел къде е Шесто управление, нито е познавал някого, нито е работил по задачи на Шесто. Просто тогава се реши структурно управлението “Борба с тероризма”, т.нар. направление “Т”, да бъде подсилено с батальона на баретите. Оглави го ген. Сава Джендов, който по-късно стана последният началник на УБО. - Значи все пак има някаква връзка между УБО и успеха на охранителите? - Оставете УБО. Това управление не се е занимавало никога с нищо друго, освен с охрана. Луксозна, но охрана. УБО никога не е разкривало престъпления. Докато оперативните служби се състояха от квалифицирани кадри. - Защо беше разбита “Мултигруп”? - Имаше много дългове, не можеше да се управлява, беше се вътрешно разложила. След моето напускане там се смени целият състав и дойдоха всякакви хора – безскрупулни, които лъжеха и крадяха Илия Павлов. Но и няма човек, с когото Илия да е бил в бизнес отношения и да не е бил измамен. На всички ни дължеше пари, но беше много чаровен и не можехме да му се сърдим. После, след като Илия вече го нямаше, се върна Бояна от Америка. Тя е страхотен финансист, но не познава хората, не знае как да разговаря с тях. - Това обаче се случи и с всички холдинги по подобие на “Мулти”? - Всички гледаха от “Мултигруп”. Холдинговата система е добра до определен период и за слаборазвити структури, или за държавни структури, за да се централизира ръководството. Обаче от капиталистическа гледна точка не е удобна за мениджърския състав. За съжаление, разрухата започна с онзи нещастен човек Любо Начев, който стана министър на вътрешните работи в правителството на Виденов. После Богомил като стана, стресна групировките отново и ги стегнаха. От една страна, им развърза ръцете, но от друга - отся боклука и останаха само по-едрите риби. След Богомил МВР не е имало добър министър. - Защо Любомир Начев да е виновен? - Казах му на Жан да не го прави Любо Начев министър, но не ме послуша. Когато състави правителството, уредих среща на Начев и със СИК, и с ВИС. Обясних им, че “той ще им каже, че държавата ви приема, но и вие трябва да сте лоялни граждани”. Те се съгласиха, но само два дни след срещата му се обадили и му казали: “Вие сте невероятен човек, г-н министър, страшно ви се възхищаваме, може ли да се видим пак?”. И Любо се съгласил, започна да се вижда с тях насам-натам и накрая го хванаха с манекенките. /След убийството на полицаи в "Люлин" от Иво Кашавелов, докато обществото е в траур, министърът бе засечен на конкурс на "Визаж" в компанията на Жени Калканджиева, б.р./ Това беше краят му. Жена му го напусна, децата му не искаха да говорят с него. Идвал е тук, плака като дете. Не издържа и се самоуби. А беше криминолог, кандидат на науките, свиреше на китара, пееше. Просто му скроиха шапката. Това беше романтичният период, който свърши още по времето на Богомил Бонев. - Какво стана тогава? - И аз късно разбрах как са се променили нещата. Вече бях напуснал “Мулти”, синът ми учеше в Америка, но се беше върнал за малко. Един ден пътувам от “Орлов мост” към “Младост”. Още в началото на “Цариградско шосе” до мен се залепиха две луксозни коли с тъмни стъкла. Някъде към “Ропотамо” единият ме подпря отзад, другият ми мина отпред и ме спряха. Излезе едно голямо момче и ми вика: “Тая кола твоя ли е?”, “Моя е, отговарям. – А на кого си избираш да се обадя – на Богомил Бонев, на Жоро Илиев или на Маджо?” Изчезна за малко, след малко се връща и ми заявява: “Не ме баламосвай. Звънни направо на министъра”. Богомил взе, че вдигна веднага и му казах за проблема. Момчето започна да се извинява: “С тази кола две момчета обикалят по нашите явки. Два-три пъти са се появили там, обикалят наоколо и мислим, че са ченгета.” Обясних, че това е синът ми, уточни се, че тези, които ме спряха, са от Маджовите хора и се оправиха нещата. Извиках после сина ми и шофьора и щях да им откъсна главите, а те се заоправдаваха, че имали там съученик. Той бил станал дилър. Тогава разбрах, че нещо става и се обадих на Маджо. Той привика сина ми и му казал: “Сега те спаси баща ти, но внимавай, защото тези хора мога да ги контролирам, когато са нормални. Друсани ли са, режат глави.” Тогава разбрах, че престъпността излиза от контрол и дори големите босове не могат да я контролират... Едно интервю на Надежда НЕНОВА