"Много е опасно човек да бъде сам в планината, това крие рискове за инциденти, прави спасителните акции по-трудни и се губи ценно време. Има реална опасност ако човек е сам, да има фатален изход ако претърпи инцидент. Спасителната акция за пострадалия в планината Владимир Каролев, отне близо 9 часа", това заяви директорът на Планинската спасителна служба Емил Нешев.


Емил Нешев

Ето какво още каза той за инцидента с Каролев и ситуацията в планините в интервю за "Монитор":

- Г-н Нешев, защо се стига до тежки инциденти в планината като този с г-н Владимир Каролев?


- Опасно е човек да бъде сам в планината, това е първото нещо. Тази спасителна акция бе много тежка, нямахме достатъчно информация, имахме ориентир, но нямаше пълна информация, дори към днешна дата не знаем какво точно се е случило с г-н Каролев.

Предвид това, че не знаем самата ситуация, не можем да допуснем и какви грешки е направил или не той. Никой не е застрахован от такъв тип инцидент, дори най-подготвените могат да пострадат. Една малка грешка или малко подценяване на условията могат да са фатални.

- Г-н Каролев е познавал района, с нужната екипировка ли е бил?
Да, познавал е района добре, терена също, беше с пълна екипировка, имаше каска, ако беше без каска и екипировка, представете си какво можеше да се случи. Основното, което отчитам аз като проблем, е това, че се е придвижвал сам.

Ако анализираме ситуацията реално, ако е имало втори човек до него, сигналът щеше да е подаден веднага, да реагираме доста по-рано. Вероятно още преди обяд щяхме да сме приключили и той да бъде настанен в болница.

- Кога получихте сигнала вие?
-След 17 часа, когато оставаха около 2 часа до края на светлата част на деня и нещата се развиваха в тъмната част на деня. Използва се изкуствено осветление, не се вижда така добре и нещата са доста по-различни. Когато го намерихме след 12 часа през нощта, установихме, че състоянието му изисква много щадящ метод за транспортиране, което допълнително забави спасителната операция.

- Кое забавя повече - откриването или транспортирането на пострадалия?
- Когато имаме такива акции, транспортът на пострадалия отнема повече време, защото състоянието често налага този транспорт да бъде щадящ.

- Колко човека участваха в транспорта на г-н Каролев?
- Участваха 8 човека, на носилката 4 човека, след определен период от време се сменяха, за да не се натрупва умора. В по-голямата част от протичането на акцията всичко се случваше пеша. Теренът също е достатъчно труден, за да не може да се разчита на техника.

- Ако имаше хеликоптер, какво щеше да се промени според вас?
- Ако имаше хеликоптер, смятам, че щяхме да свършим в рамките на 1,5 часа максимум. Сега на практика 4 часа беше само транспортът, а акцията общо продължи около 9 часа. В момента у нас в тъмната част на денонощието хеликоптер не лети, има забрана за това.

Ако обаче има работеща HEMS система и машини, то тези машини могат да минат на 24-часово дежурство. Достатъчно е една или две машини да могат да летят и нощно време и тогава нещата щяха да са съвсем различни. HEMS системата - Helicopter Emergency Medical System, на наш език това би означавало въздушни линейки, които обаче са в система – не да имаме единичен хеликоптер, а система от хеликоптери.

Обидно е да стоим толкова назад от всичко, което се случва в 21-ви век. Това ни хаби здравето – едно носене на пострадал ти унищожава кръста, колената, но най-важното болният губи време, докато бъде транспортиран по този начин.

- Колко хеликоптера са необходими за страната ни?
- Специалисти, които са разработвали темата, смятат, че България трябва да бъде разпределена на 5 или 6 бази, като принципът, на който се определя броят им, е на базата на това от излитането до достигането на пострадалия отнетото време да е максимум 30 минути. Правилото в този случай е за „златния“ час – въздушната линейка да достигне до пострадалия за 30 минути и за останалите 30 минути да го транспортира до специализирано заведение.

- Сега, когато времето се оправя, крият ли се нови опасности в планината?
- Основната опасност е свързана с подценяването на условията в планината и надценяване на собствените възможности. Тези две неща могат да предизвикат инцидент. В този период снежните условия са изключително коварни. От повърхностния слой се очертава мека основа, но като стъпиш на нея, под този разтопен сняг стои твърда, понякога заледена основа, която много лесно може да подхлъзне мекия сняг и всъщност падането става много сериозно.

- Какво трябва да знаят хората?
- Трябва да съберат информация за маршрута, който искат да обходят, да го съобразят със собствените си възможности. Важна е метеорологичната обстановка, както и самите условия на маршрута – има много тежки маршрути. Съветваме хората да преценяват внимателно ситуацията. Хората винаги трябва да имат подготвен план Б, за да имат вариант за реакция, ако нещо се обърка.

- Какво трябва да преценят туристите, избирайки маршрут така, че да намалят до минимум риска от инциденти?
- Важно е да се прецени по маршрута има ли хижи, заслони, има ли вода, това е основното, когато човек реши да излезе в планината.

- Опасно ли е движението на сами хора в планината?
- Да, много, рисковете са много. Не препоръчваме хората да излизат сами в планината. Ако се случи инцидент на сам човек, няма кой да подаде сигнал – губи се време, има опасност от фатален край.

- Имате ли инциденти с хора, които излизат сами в планината?
- Ами случва се често, дори последният инцидент с икономиста Каролев е точно такъв – на човек, отишъл сам в планината.

- Сезонът сега опасен ли е за туризъм в планината?
Ами сезонът сега е нито зима, нито лято и е много опасен. Снегът се топи в момента, оголва се снежната покривка над реките и езерата, отварят се много дупки, от клекове от камъни, сега теренът е много неприятен за ходене. В момента не може да се разчита и да се използват моторни шейни, защото този сезон налага пресичане на река, която обаче не може да се мине с шейна.

- Има ли опасност все още от лавини и къде?
- Все още има опасност от лавини, най-често това са козирки. В момента най-опасни са снежните форми, които имат много сняг, а летните пътеки вече ги подсичат. Тези пътеки са много, има ги във всички планини. Едно подхлъзване по тези терени крие сериозни рискове. Тези инциденти ще намалеят към средата на юни, когато се очаква да няма сняг.

- Използват ли всички туристи нужната екипировка и до каква степен предпазва тя, спазват ли се разрешените писти и места за разходки от туристите?
- В планините няма забранени места, но има много опасни места. Важно е човек да прецени хубаво откъде и как да мине, да е облечен и обут подходящо, защото това може да му спести сериозни наранявания. Давам ви пример, едни слънчеви очила, подходящи за планината, могат да предотвратят снежна слепота, особено в комбинацията сега на силно слънце и сняг. Нужна е преценка на всяко решение.

- Продължават ли нощните преходи в планината, опасни ли са те?
- Напоследък не сме имали случай с нощни туристи. В нощния туризъм няма нищо лошо, този туризъм си има своя чар, стига обаче всичко, което се прави, да е с повишено внимание, да се прецени намалената видимост.

- Какъв е съветът ви към туристите предвид предстоящия летен сезон?
- Моят апел към всички е да подхождат с внимание, с респект към планината. Природата е по-силна от всички нас – не трябва да я пренебрегваме, да я подценяваме. Пожелавам на хората хубав летен сезон и много приятни емоции е планината.

Кой е Емил Нешев?
Роден е на 18 май 1964 година. Над 20 години работи в Планинската спасителна служба на БЧК. Началник на Учебния център на Планинската спасителна служба при БЧК