Снахата на пророчицата: Ванга имаше рак, но отказа операция, за да не „отрежат” и дарбата й

- Знаеше деня и часа на смъртта си, твърди д-р Здравка Методиева

София, България 15 Авг. 2015, 16:55 38228 прочита 0 коментара

Снахата на пророчицата: Ванга имаше рак, но отказа операция, за да не „отрежат” и дарбата й

Осиновеният син на Ванга – Димитър Вълчев до леглото на пророчицата в последните й земни дни

Д-р Здравка Методиева е снаха на Ванга и живее с нея 22 години - от 1974-та до смъртта на пророчицата през 1996-а. През това време е омъжена за Димитър Вълчев - осиновеният син на феномена. Тогава Ванга приема Здравка Методиева не само като снаха, но и като своя дъщеря. „Прие ме толкова близко до себе си, че искаше от мен да й казвам „Майко” и аз така й казвах до последно”. През всичките тези години, откакто Ванга не е сред нас, д-р Методиева не е давала интервюта. Сега тя отново избира народното издание, за да сподели неоповестявани факти за пророчицата. А поводът е предстоящата годишнина от смъртта на Ванга, която си отиде от този свят на 11 август 1996 г.

- Д-р Методиева, на 11 август се навършват 19 години от смъртта на Ванга. Интересът към личността й обаче не намалява. Да поговорим малко за нейния сложен, на моменти - крайно труден земен път… - Така е, хората не спират да се интересуват от Ванга, постоянно идват хората в храма край Рупите. Но аз разполагам с много важен документ – от архивите на Струмица, от който става ясно коя е рождената й дата, защото години наред този въпрос е бил обвит в мистерия. Постоянно се спори – дали е 31 януари или 3 октомври. От документа става ясно, че Ванга е записана на 3 октомври 1911 г., а на 11 октомври е кръстена в тамошната черква. Когато излезе първата книга за нея – от племенницата й Красимира, майка още беше жива, тя написа, че рождената й дата е 31 януари. И когато й четяхме книгата, майка каза: &bdquo;Не, Краса греши, не съм родена на 31 януари! Аз съм родена през октомври – на 3 октомври. Но, айде, нема да спориме, ке празнуваме и двете дати”. И след това каза: &bdquo;Но ке дойде ден и за рождената ми дата ке се спори”. Така и стана. В един момент излязоха и писания – че не е родена през 1911 г., че е в друга годината. Но в действителност Ванга е родена през 1911-а и когато се срещаха с Тодор Живков, си викаха &bdquo;Наборе” Двамата са родени в една и съща година. - Помните ли как протече последният ден, който Ванга е имала на тази земя? - Последеният ден от живота си тя прекарва в болницата в Лозенец. Мъжът ми беше до нея постоянно. Там е била и една жена, която беше спонсор на лечението й, помагаше й, впоследствие написа и книга за Ванга. Лекарите са искали да й поставят тръба за дишане, да й направят трахеотомия, но... в този момент спира токът в болницата. И до днес има една мистерия как се е случило всичко това, никой не може да си обясни как е спрял токът точно в този момент. Но после е станало ясно и че това дори не е било нужно, защото тя е щяла да си отиде така или иначе от този свят. Била е с метастази навсякъде и това са били последните й мигове. - А какви бяха последните й желания? - Последните думи, които тя казва, са: &bdquo;Не се карайте, не се шпиондисвайте, не се делейте. Народът да е едно, политиците да са с народа – и тогава България ще върви напред!”. Заръките й винаги са били да се обичаме; че ще е трудно, но България ще тръгне напред, когато се възстановят черквите у нас, когато възстановим нашата велика история. - От вас знам, че животът й е бил труден, а трудностите са започнали още с раждането – Ванга е била на едва 2 месеца, когато е била между живота и смъртта… - Да, тя се ражда седмаче, недоносено дете. И не проплаква при раждането си. Слагали са я в телешко шкембе - нещо, наподобяващо кувьоз, а шкембето имитира майчина утроба. И така два месеца са я държали в него, за да порасне. Чак след това проплаква. Животът й е бил много труден. Ванга казваше: &bdquo;Аз не съм светица. Аз съм мъченица!” Освен това Ванга остава сираче много мъничка. Баща й я дава при една туркиня, защото те са живели в такава махала – турско-циганската махала на Струмица. И туркинята Асаница я гледа около 3 години. Баща й заминава ратай, ходи по чуждите къщи и имоти, слугува, работи по полето на чуждите ниви. Когато се връща от работа, тогава я е взимал обратно. Затова Ванга знаеше много добре турски език – и когато при нея идваха турци или цигани, тя говореше с тях на този език. - През целия си съзнателен живот Ванга все е помагала на хората. Но беше ли й дадено да вижда и собствената си съдба, и да съумява да помага и на себе си? - Да, беше й дадено. Ванга знаеше деня и часа на смъртта си. Тя знаеше даже кой колко ще плаче за нея. Виждаше погребението си, виждаше всичко. И последните хора, с които разговаря, бяха децата ми – Петър и Кирил. И те я питаха: &bdquo;Бабо, бабо, кога ще си дойдеш?”, а тя им каза: &bdquo;Утре”. Това се случи сутринта, около 10 часа. След разговора си с тях Ванга изпада в кома и умира. И наистина – на другия ден тя си дойде, но... вече мъртва… - Как се живее изобщо със знанието кога ще си отидеш?! - Ами това е… силата, това е мистерията - да си знаеш съдбата, да знаеш всичко – кой те краде, кой те лъже, кой те шпиондисва, както казваше тя, и въпреки това да прощаваш и да живееш с тези хора. Трудно се живее със знанието какво точно те очаква, но… съдба. Тя обичаше често да казва, че всичко стои в пространството и си чака времето и мястото, за да се случи. Казваше: &bdquo;Времето е едно. Няма минало, настояще и бъдеще – ние го делиме така. Времето е едно, само си мени посоката”. И наистина - нещата се случват, всеки човек си има съдба, орисия. Ванга казваше – с каквото си орисан на третата вечер /на която по обичай се събират орисниците/, това се случва. И съдбата не може да се промени по никакъв начин. Всичко е предопределено Човек се ражда с определена мисия и трябва да я изпълни – това е. - А мисията на Ванга е била да помага на хората… - Да, да помага на хората. Но и да построи тази черква край Рупите – и тя, въпреки че беше вече тежко болна от рак, работеше много. Дори отказа да се оперира, защото се страхуваше, че след операцията нейната дарба ще изчезне и няма да може да помага на хората. Така че тя се жертва за хората! - Тази операция животоспасяваща ли е била за Ванга? - Ами Ванга живя четири години с рака, пиеше хапчета, идваха специалисти от София, които я наблюдаваха и лекуваха… И в един момент просто отказа операцията, защото виждаше, че дарбата й ще изчезне. Това е нейната саможертва! - Извън страха от изчезване на дарбата, имаше ли Ванга други страхове в живота си? - Не, тя не изпитваше страх от нищо. Живееше сама в къщата. Просто беше силен човек. Страхуваше се единствено от властта – да не я набедят, защото все пак е била разкарвана по милиции, бита, малтретирана заради дарбата си… Едно време отношението към хората с дарби е било такова. Тя е била непрекъснато преследвана, гонена и обиждана. Дори става ясно, че през 1942 г. е имало заповед да бъде убита! Тя разбира за тази заповед, след като идват при нея, за да търсят помощта й за това къде да намерят документите, и ги разкрива. Тогава разбират и какъв феномен е тя. Но също така става ясно и че заповедта няма да бъде изпълнена, защото се разбира, че в действителност тя не е &bdquo;вреден елемент”. Била е преследвана и заради това, че е била религиозна и е разпространявала религията. През 1975 г. пък се случва един обиск в къщата на майка и тя е била много унижена, сплашена. Имам цяла глава в книгата, озаглавена неслучайно &bdquo;Обискът”. Ние тогава бяхме на море. В резултат на този обиск, майка се разболя. Това беше една гавра от страна на властта с Ванга, една саморазправа! Да бъде сплашена, да бъде унижена, дори се мислеше да бъде интернирана от Петрич, да бъде махната… Те влизат и обискират къщата – първо къщата на леля Люба, сестрата на Ванга, след което влизат и в нейната къща, и обръщат всичко с главата надолу. Кметът и жена му събират на майка вещите, дрехите, всичко, за да бъдат те закарани в домове за сираци, да бъдат раздадени, а Ванга е трябвало да бъде изселена от Петрич. - По каква причина? - Саморазправа с Ванга – защото не е удовлетворила желание на някой от министрите, на някой от високостоящите. Майка постъпи в Първа градска болница, защото вдигна кръвно, сърдечни кризи… И вече беше уплашена, защото тя винаги е била мачкана от властта, че ще й се случат още лоши неща! И потърси закрила. И закрилата дойде от Людмила Живкова. Тя потърси Венко Марковски и Иван Аржентински, които в този момент бяха близки с Людмила. Помолиха я да подаде ръка на Ванга, да й помогне. И Людмила посети Ванга в болницата веднага, отзова се на момента. И обеща, че от този ден нататък с нея няма да се случва нищо лошо, че ще бъде под нейна закрила и ще й осигурява, каквото й е нужно. И действително - спряха всякакви гаври с нея, тя се прибра от болницата в Петрич, всичко възстановихме, оправихме, започна отново работа. - Има ли пророчества на Ванга, които не са се сбъдвали? - Не, абсолютно всичко, което е казвала, е ставало. Дори мисля, че Нострадамус бледнее пред Ванга. Емблематичните приятелства <hr /> С бившия главен прокурор на България Иван Татарчев &bdquo;С Иван Татарчев имаха многогодишно приятелство. Той е работел като адвокат в Благоевградския окръг. Бе сред хората, които потвърдиха, че Ванга е била тормозена от властта. Споделя дори, че е била бита в полицията. Влачели са я по милицията, защото просто не е била удобна с виденията и предсказанията, които е правила на хората. И с това, че хората се трупат пред вратата й и я слушат, а това не е удобно на новата власт. И се получи следното – тогава я обиждаха, че е религиозна, а след нейната смърт заявиха, че не е била религиозна, че не е била християнка, не е вярваща, не подбужда към вяра, и не може да бъде наречена светица. Има едно противоречие, което ме накара да пиша за нея”, споделя снаха й Здравка. И добавя – имал е някакви лични, семейни проблеми и е потърсил съветите на Ванга. С времето са се сближили, допаднали са си и това приятелство е продължило десетилетия наред. И когато той стана главен прокурор, започна да я посещава явно, като приятел, защото преди това се е криел, притеснявал се е. Идваше всяка седмица и общуваха свободно, обядвахме, вечеряхме заедно на Рупите. След посещението на Людмила Живкова обаче през ’75-а година, хората са започнали да идват по-смело и неприкрито”. С Иван Славков &bdquo;Бяха приятели с Иван Славков. Общувахме със семейство Живкови и Иван Славков често идваше при Ванга след промените. Двамата дори кумуваха на една сватба. Той много я уважаваше и обичаше. Познавам и майка му – леля Катя”, продължава разказа си д-р Методиева. И подава още фактология – &bdquo;Човече, човече, направи си ревизия на съвестта!”, е казвала Ванга често… Но кого е имала предвид с тези думи? Казваше това, когато виждаше, че някой е грешен и не е прав. Много често използваше този израз, дори чукаше по масата, докато го изрича.” С Невена Коканова Невена Коканова е била една от тези личности, които силно са вярвали във Ванга и често са идвали на сеанси при нея. Ето какво споделя за тези срещи снахата на пророчицата: &bdquo;Невена идваше, често се съветваше с Ванга. Имаше си лични, здравословни проблеми. И дори веднъж коментирахме пред нея с майка Ванга темата за смъртта. Аз я бях попитала как вижда смъртта, дали наистина тя е толкова грозна, както я описват – скелет с коса, качулка… А Ванга казва: &bdquo;Не, смъртта не е такава грозна, смъртта е красива… Тя е красив, млад мъж, облечен във военни дрехи, с лампази, с лъскави дрехи, които блестят като люспи на светлината”. И после Невена екранизира тези нейни описания, и го показаха по телевизията във вид на новела. Винаги когато идваше, я придружаваше един оператор – беше се заселила в едно село, гледаше кози. Носеше на Ванга мляко, сирене от козите. Весело разговаряха двете. Но интимните въпроси, които си е задавала Невена, ги знае само Ванга, защото сме ги оставяли двете насаме да си говорят в тези моменти.” С Людмила Живкова &bdquo;Людмила Живкова идваше тук, в Рупите, и в Петрич, общуваха много. Людмила я викаше и когато имаше някой гост от чужбина, искаше да ги запознае с тях. А моето впечатление за Людмила беше, че тя бе един много скромен човек, изключително енергична жена, общуваше с всички, които бяхме около майка, с хората от града, с хората на Рупите, с хората на Самуилова крепост, ходеше при тях да се среща. Държеше се много човешки, а за нея майка казваше: &bdquo;Людмила е светица. Светица е! Ако беше жива, България щеше да е по-добре, тя щеше да направи много неща за България и България щеше да върви нагоре”. Людмила искаше да издигне самочувствието на българина, искаше да покаже на света нашата древна история, искаше децата да живеят добре, да се образоват. Тя създаде училището в Горна баня и имаше намерение да създаде такива училища във всеки окръг, да има елитни училища, в които децата да учат – не само в София, а в цялата държава. Тя построи НДК. Благодарение на Людмила Живкова, по молба на майка Ванга, беше спасен и Роженският манастир. Двете имаха силна духовна близост. Ванга й даваше и майчински съвети, защото Людмила много се изтощаваше, тя постеше, пиеше зелен чай, индийски чай, цейлонски чай с мляко. Дори когато дойде първия път, ние бяхме приготвили много специален обяд – тя не се докосна до него. С нея беше и жената, която й асистираше – Лена Илиева. Срещата с Кашпировски &bdquo;Аз присъствах на тази среща, описала съм я много подробно в книгата. Кашпировски дойде с личен въпрос за него самия. Придружаваше го една журналистка, която правеше филм за него. Изразът на майка беше точно: &bdquo;И да знаеш, ке умреш при жена си”, което означаваше, че съпругата му е неговата съдба. Тази среща беше много силна. В началото, помня, той влезе надменен, високомерен при нея и дори й каза: &bdquo;Излъчвате студенина, много студена изглеждате”. Ванга се засегна от това. А тя всъщност беше любопитна, очакваше да види защо идва той. И без да пипа неговата захар, без нищо, му направи сеанса, и му каза всичко – а той се смали, смали и толкова се доближи до нея, че забрави, че е студена… Майка също така го бе предупредила, когато кара кола, да внимава с дясната предна спирачка. Точните й думи към него бяха: &bdquo;Дошъл си да питаш за себе си. Жена ти Валентина е много арна и другия път да дойдеш с нея. Дошъл си да ме питаш дали ке умреш, нали – страх те е. Хората лъжеш, а на тебе не можеш да си помогнеш. Да спреш да лъжеш хората и да спреш предаванията по телевизията. Болен си от рак – казват ти, че ке умреш скоро. Е…, ке шеташ много по света. Ке идеш в Америка, после в Япония, накрая в Китай. Живееш в Полша, но ке идеш и в Канада. Да спреш да лъжеш хората по телевизията – скрий се, не се покажувай повече! Колегите ти завиждат много, нели?! Не те обичат. Не вервай и на тия, дето лекуват с ръце от разстояние…”. Предсказанията на пророчицата <hr /> &bdquo;Присъствам на най-горещите точки на планетата и виждам кръвопролития, природни катаклизми, бедствия. Вечер вие спите, а аз преживявам трагедиите на всички хора, на целия свят…”; Сирия: &bdquo;Леле, в Сирия какво ще стане! Това си го пише и в Библията. Горките хора в Сирия – ще дойде време няма да остане камък върху камък от нея. Но рано е още за това…”; &bdquo;След 2000-та година от Земята първо ще изчезне една арабска страна, а после ще потъне един голям град. Няма да е скоро.” Прага – 1968 г.: &bdquo;Помнете Прага! Големи сили кръжат над града и викат: &bdquo;Война! Война!” Прага ще се превърне в рибарник, в който ще ловят риба…”. По-късно хората по цял свят следели с потрес нахлуването на съветските танкове и войските на Варшавския договор в чешката столица.”; Кипър – 1974 г.: &bdquo;Виждам зелена ограда – ще постои още време, после ще я махнат. Много красива и богата държава”. Предсказано от Ванга 30 г. преди преврата за присъединяването на Кипър към Гърция и турската окупация на северните части на страната.”; Никарагуа – 1979 г.: &bdquo;Още много кръв ще се пролее в Никарагуа. Реки от кръв ще текат. Хората не могат да си представят какво още ги чака.” Така Ванга предрича продължилата почти десет години гражданска война в Никарагуа.”; Чехословакия – 1988 г.: &bdquo;Тия ке се разделят на две… Мирно ке стане.” Още през 1968 г. предсказва разделянето на Чехословакия на две отделни държави: Чехия и Словакия.”; Югославия: &bdquo;Югославия ще стане на парчета, оти сърбите псуват Бога.” Годините доказаха, че Ванга е била права – бивша Югославия се раздроби на автономни републики: Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Косово.”; Русия: &bdquo;В края на века, през август 1999 или 2000 година, Курск ще се окаже под вода и целият свят ще го оплаква.” За атомната подводница &bdquo;Курск”. &bdquo;Няма такава сила, която би могла да сломи Русия. Русия ще се развива, ще расте, ще крепне. Всичко ще се разтопи като лед, само едно ще остане незасегнато – славата на Владимир (княз Владимир, покръстил Русия), славата на Русия. Твърде много жертви са принесени. Никой не може вече да спре Русия. Всичко ще помете по пътя си и не само ще се съхрани, но и ще стане господар на света”.; &bdquo;Да не разваляте дружбата с Русия. В дядо Иван, а не в брат Джон е спасението.” &bdquo;Русия ни е помагала и в бъдеще ще ни помага. На нея можем да разчитаме. Не разваляйте отношенията с Русия!”; &bdquo;Не си затваряйте вратата към Русия! Русия е входната и изходната врата на България.”; &bdquo;Животът в България ще се подобри, когато се опрем на Русия. Този държавник, който стопли отношенията с Русия, той ще изведе България.” Общи за света: • &bdquo;Трета световна война няма да има. Но ако продължаваме така, природата ще ни затрие. Природата не трае всезнайковците. Природата е Господ…” • &bdquo;Сега на Балканите е неспокойно, но ще дойде ден и всички балкански столици ще си подадат ръка за помощ и приятелство. Големи водачи от София, Букурещ, Белград, Атина и Анкара ще се съберат и ще разискват, водени от желание за мир и разбирателство”. Казва пред сестра си още през 1948 г. Този Балкански аналог на Европейския Съюз още е мираж, но неведоми са пътищата на историята.” • &bdquo;Светът няма да загине, но ще се промени.” • &bdquo;Ще дойде време – по земята границите ще изчезнат и хората ще заживеят в мир и разбирателство.” • &bdquo;Докато парите управляват света, напредък на Земята няма да има…” • &bdquo;След 2000 г. няма да има катастрофи, ни потоп. Чакат ни 1000 години мир и благоденствие. Обикновените човеци ще пътуват до други светове със скорост, 10 пъти по-голяма от светлината, както се пътува с автобус. Това ще стане не по-рано от 2050 година.” Подготви: Анелия ПОПОВА