Попълнете търсена ключова дума или фраза

Йорданка Фандъкова: Преборих рака с вяра и воля!

https://blitz.bg/obshtestvo/intervyu/yordanka-fandkova-preborikh-raka-s-vyara-i-volya_news136373.html Blitz.bg

Лекувах се в България, отсъствах от работа само 10 дни след операцията

София, България 14 Апр. 2012, 08:43 7458 прочита 0 коментара
Йорданка Фандъкова е родена на 12 април 1962 г. Възпитаничка е на 35-а руска езикова гимназия - София. После завършва СУ "Св. Климент Охридски" - специалност руска филология. Трудовата си кариера започва като учителка в 73 СОУ "Владислав Граматик" в София, а от 1998 г. е директор на школото. През 2005 г. е назначена на поста заместник-кмет на Столична община с ресор "Култура, образование, спорт и превенция на зависимости".
<em>На парламентарните избори за 41-о Народно събрание приз 2009 г. е избрана за депутат от ГЕРБ. През същата година става министър на образованието, младежта и науката в правителството на Бойко Борисов. На 15 ноември 2009 година Йорданка Фандъкова е избрана за кмет на София. През 2011 година тя се кандидатира за втори мандат и печели още на първи тур.<br /> <br /> Съпругът й Юри е педиатър, има една дъщеря. <br /> <br /> Срещнахме се с Йорданка Фандъкова, за да поговорим по една тема, която засяга почти всяко българско семейство - рака. Столичната кметица победи коварната болест и днес за пръв път говори подробно и искрено за битката и ужаса, през които е преминала. <br /> <br /> </em><hr /> <strong>- Госпожо Фандъкова, преживели сте едно голямо изпитание в личен план &ndash; преодолели сте коварно заболяване, което несъмнено е дало отражение както върху вас самата, така и върху вашите най-близки хора. Как приехте факта, че имате онкологично заболяване?<br /> </strong>- Страхът на хората идва от факта, че не се говори достатъчно за това заболяване. А края на краищата това е заболяване като всяко друго. Има тежки форми, които за съжаление завършват фатално; има и леки, които се лекуват и никой не разбира. След като преминах през това изпитание, се оказа, че има много хора, които лично познавам, и са живи и здрави, слава Богу, и до днес. Просто не са говорили за това. Аз се съгласих да говоря, за да може да дам сила на хора, които имат нужда от това, които научават за диагнозата си и всеки смята, че е много страшно. Иначе не обичам да говоря за лични неща и за себе си. <br /> <br /> <strong>- Можете ли да споделите как научихте за проблема, случайно ли беше?<br /> </strong>- Аз разбрах за заболяването си при профилактичен преглед. Затова подчертавам, че е много важно да се правят профилактични прегледи &ndash; както при жените, защото това е масова диагноза, така и при мъжете &ndash; особено за простатата. В случая при мен това се оказа важно, защото беше установено навреме и позволи адекватно лечение, проведено в България, с български лекари, които са изключително добри професионалисти и специалисти. Разполагаме с такива лекари &ndash; това също го подчертавам много. Тъй като аз съм правила консултации по документи и в чужди клиники &ndash; няма разлика в лечение, няма разлика в подход. Така че хората могат да са спокойни, когато се доверят на българските лекари. <br /> <strong><br /> - Не е имало оперативна интервенция или&hellip;<br /> </strong>- Напротив. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Първо беше операцията. <br /> </strong></span><br /> Аз всъщност тогава съм отсъствала &ndash; горе-долу десет дни по време и след операцията, след което не ми се е налагало да взимам специални болнични.<br /> <br /> <strong>- А как приеха близките ви това?<br /> </strong>- Тежко. Тежко&hellip;<br /> <br /> <strong>- Кой беше най-силният човек, който ви даде подкрепа?<br /> </strong>- Сигурно аз бях най-силна в този момент. Защото като им видях очите&hellip; <br /> Аз самата не съм изпитала някакъв стрес, но като ги видях, че те са изключително притеснени &ndash; и мъжът ми, и дъщеря ми... Мъжът ми беше до мен през цялото време, включително и по време на лечението, непрекъснато. Той е лекар и освен, че ми е най-близкият, е хубаво да имаш лекар до себе си, който да ти е много близък. Така че аз не съм изпитала толкова голямо притеснение, а по-скоро той &ndash; като специалист.<br /> <br /> <strong>- Хората, които преживяват тежки изпитания, са склонни да залитнат към религиозни, езотерични пътища. Имаше ли при вас такъв момент?<br /> </strong>- Не, не. Аз съм вярваща. Това страшно ми помага във всеки момент, включително и в този. Но това си е една вътрешна моя вяра, усещане, без някакви специални ритуали и действия. Аз вярвам на медицината, вярвам на лекарите и съм много дисциплиниран пациент. Каквото ми кажат, правя го, без да разпитвам. Защото не съм специалист и да разпитвам, и да ми обясняват... - доверявам се напълно на лекарите. <br /> <br /> <strong>- Като казахте &bdquo;вярваща&rdquo;, кога сте кръстена?<br /> </strong>- Като съм била на една годинка. И дъщеря ми я кръстихме на една годинка, точно на рождения й ден. На една годинка кръстихме и внука ми. Така че спазваме тази традиция. <br /> <br /> <strong>- На колко години стана внукът ви Алекс?<br /> </strong>- На шест ще стане.<br /> <br /> <strong>- Спокойно ли го извеждате навън, не се ли страхувате от уличните кучета?<br /> </strong>- Аз като всеки нормален човек се страхувам от улични кучета. Искам да подчертая, че ние винаги вкъщи сме имали куче и аз обичам животните. Но не съм съгласна да се разхождат необезпокоявани по улицата, така че хората да се страхуват.<br /> <br /> <strong>- Освен това бездомните кучета сеят и зарази &ndash; градинките, в които играят нашите деца, са пълни с кучешки изпражнения. <br /> </strong>- При всички случаи. Категорична съм, твърдо решена съм, че ще направя всичко възможно, за да се справим с проблема.<br /> <strong><br /> - Оптимист ли сте?<br /> </strong>- Реалист съм. Но правя всичко възможно, за да може в кратко време да се види намаляване на популацията. Пак казвам, че да се поеме ангажимент, че след година или две няма да има нито едно куче, това би било несериозно, но видимо намаляване трябва да има. Ние предлагахме същата програма още миналата година, но тя не се прие, и там има конкретен ангажимент за намаляване на популацията, с конкретни числа... <br /> <br /> Никога не съм си позволила да обещая, че въпросът с кучетата ще се реши бързо. Напротив &ndash; винаги съм твърдяла, че това е най-сериозният, трудно и бавно решимият проблем. Но наистина ситуацията в момента е такава, че броят на кучетата, и особено тяхното поведение, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>заплашват и спокойствието, а както видяхме &ndash; и живота, и здравето на хората. <br /> </strong></span><br /> Затова този въпрос и този проблем е номер едно за мен. Аз лично вече съм предложила всички възможни мерки, така че да спазим както изискванията и принципите за хуманно отношение към животните, каквито сме длъжни да спазваме, и в същото време да не допуснем по улиците на София да продължат да се движат агресивни животни. Когато има един сериозен проблем, трябва да се посочат приоритетите. Приоритетно трябва да прибираме в приюти агресивните животни, глутниците, каквито има на много места, и да се реагира на сигналите. Това, което направихме досега, това е въвеждането за първи път на чипирането както на домашните животни (от 1 януари е в сила тази наредба), така също и на бездомните животни при кастрацията, за да може да има контрол. Това, от което всички се оплакваме, и аз съм напълно съгласна &ndash; <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> че се съмняваме в качеството на кастрацията <br /> </strong></span><br /> през предходните години, и затова въведохме този начин на контрол. След поставянето на чип след това ще може да се види кой, къде е направил тази кастрация и, ако тя е некачествена, да има кой да носи персонална отговорност.<br /> <br /> Ние имаме спешна нужда от още приюти, за да можем да прибираме все повече животни и на улицата да остават все по-малко. И в този смисъл наистина очаквам това от Министерството на земеделието. И в същото време поставям изискването и за промяна в закона по отношение на т.нар. надзорници и възможност за надзор, което на практика не е никакъв надзор. Защото тези хора не поемат никаква отговорност. Другото е вече много работа и много сериозен контрол. Изискала съм от новия директор на &bdquo;Екоравновесие&rdquo; ежеседмичен отчет при мен &ndash; не само на свършената работа, но и на дадените средства, харченето на пари и ежемесечен публичен отчет. Това е нещо, което изобщо не се е случвало досега. И затова много хора питат<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> къде са отишли милионите. <br /> <br /> </strong></span>В момента милиони няма за този проблем. Бюджетът на &bdquo;Екоравновесие&rdquo; е над 800 000 лв., но искам всеки лев от тях да стане ясно на хората къде отива.<br /> <br /> <strong>- Но защо се стигна дотук, защо бе допусната тази абсурдна ситуация? Все пак &bdquo;Екоравновесие&rdquo; е едно общинско предприятие. Миналата година сте сменили директора, сега го сменяте пак. Защо?<br /> </strong>- Имахме съмнения за злоупотреби в предприятието, затова възложих проверка. Действително бяха установени редица нарушения. Веднага отстраних директора Петров, сезирах компетентните органи &ndash; проверката в прокуратура тече по мой сигнал...<br /> <br /> Моята теза е, че кучетата са или бездомни, или домашни. Не може да има кучета под надзор, защото това ни пречи да си вършим работата. Когато отиде служителят на &bdquo;Екоравновесие&rdquo; да прибере по сигнал агресивно куче, излиза някой и казва &ndash; ето го документът, то е мое. Разбира се, че това не може да продължава!<br /> <br /> <strong>- Ще успее ли да се промени нормативната база, за да може тези хора, които само хранят бездомните кучета, да носят някаква отговорност за това?<br /> </strong>- Аз съм възложила да се провери как тези хора, които са взели под надзор кучета, ги надзирават и как се грижат за тях. Не е лесно, защото трябва да се издирят адресите, да се намерят хората. Истинският контрол, истинският механизъм за контрол, е поставянето на чиповете и регистърът... Без да бягам от своята отговорност като кмет &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>нося голяма отговорност за ситуацията в София, <br /> <br /> </strong></span>но каквото и да правим тук, ако в съседните общини не се прави същото, ние непрекъснато ще имаме приток. И без това бяха изнесени данни през последните дни, че напоследък карат бездомни кучета от съседни общини. Това се случва именно в крайните райони, където стават глутниците. Така че е необходимо да има национален регистър, да се следи, да има национален контрол, за да може всяка община да си изпълни своя ангажимент. <br /> <br /> <strong>- Наближава рожденият ви ден, нека ви го честитим в аванс. Къде смятате да празнувате?<br /> </strong>- Честно казано ще празнувам след празниците, когато имам време. Той съвпада тази година с Великденските празници, така че се надявам да имам възможност да го отбележа с близките си. Това е мечтата ми &ndash; да го празнувам с близките си. <br /> <br /> <strong>- А как си почивате?<br /> </strong>- Когато имам възможност, предпочитам да отдам всяка минута на внука ми, защото зная, че това време няма да ми се върне - детето расте. Така че малко пренебрегвам другите ми близки. <br /> <strong><br /> - Той ходи ли на градина?<br /> </strong>- Да, ходи.<br /> <br /> <strong>- В каква детска градина - общинска?<br /> </strong>- Общинска. Нормална детска градина. Той много не споделя какво става в градината. Но е добро дете. Обича да играе, а когато сме сами си имаме разбирането, приказките. И аз много обичам да сме заедно, да ходим навсякъде. За съжаление, времето е малко, но пак казвам &ndash; когато имам време, му го посвещавам. Той от малък &bdquo;влезе&rdquo; в специфика на моята работа. В събота и неделя, когато сме в София и сме с него, аз държа и да сме заедно, и в същото време да си направя обичайните проверки. Така че се качваме в колата двамата, говорим си, слушаме музика. Той също обича рок...<br /> <br /> <strong>- Вие каква музика обичате всъщност?<br /> </strong>- В колата си слушам по-твърд рок. Внукът ми обича &bdquo;Меноар&rdquo;, има си диск и си го слуша. Още повече, че му е подарък от един от състава. Моята любима група е &bdquo;Металика&rdquo;. Обикаляме с Алекс из града, гледаме и аз го питам &ndash; чисто ли е - той също дава мнение. През зимата гледаме дали е почистен снегът, през лятото дали има отпадъци, дали има дупки, проверяваме как върви ремонтът.<br /> <br /> <strong>- Значи ви е помощник.<br /> </strong>- О, да! Беше ми много смешен, когато веднъж ми каза, че кметът е &bdquo;началник на града&rdquo;, а аз му казах, че кметът е този, който чисти града. Той малко се разочарова, защото явно си беше представял, че кметът е човек, който командва. Внукът ми е Лъв и обича да командва и когато разбра, че работата на кмета е да чисти, никак не се зарадва. <br /> <br /> <strong>- А какви книги обичате да четете?<br /> </strong>- Обичам да чета хубави книги и това е нещо, което ми липсва наистина. Снощи си погледнах книгата, която ми стои до леглото, и установих, че я чета от няколко месеца.<br /> <br /> <strong>- Коя е тя?<br /> </strong>- Книгата е страшно интересна, тя е на писателката от български произход Елизабет Костова и се казва &bdquo;Ловци на лебеди&rdquo;. Това е вторият й роман след &bdquo;Историкът&rdquo;. Много интересна авторка! <br /> <br /> <strong>- Поезия или проза предпочитате?<br /> </strong>- Проза. Аз съм малко по-земен човек. Въпреки че съм преподавала литература и съм се опитвала да мотивирам децата да учат наизуст стихотворения. Те и сега ми ги рецитират и разбирам <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>колко много съм ги мъчила, <br /> </strong><br /> </span>защото ги помнят и до ден-днешен. Но обичам Достоевки, Булгаков, Чехов. <br /> <br /> <strong>- Какво куче имате &ndash; лабрадор?<br /> </strong>- Длъжна съм да кажа, че кучето е на Алекс, защото той сериозно ми се разсърди, когато казах в едно интервю, че имам куче. Аз му обещах, че ще кажа, че кучето не е мое. То е бебенце, сега го взе дъщеря ми. И аз съм доволна, защото навремето, когато тя беше мъничка, си взехме болонка. Тя почина от старост, 17 години я гледахме болонката.<br /> <br /> <strong>- А лабрадорът на Алекс как се казва?<br /> </strong>- Не ми е разрешено да казвам името. Дъщеря ми не ми разрешава. Има много особено име. <br /> <strong><br /> - За Великден ще правите ли козунаци?<br /> </strong>- Не, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>няма да изпълня указанията на министър Найденов, няма да правя козунаци. <br /> </strong></span><br /> Но затова пък ще боядисам яйцата. Тази традиция си я спазвам. <br /> <br /> <strong>- Имате ли си приятелска компания, с кого може да ви види човек навън?<br /> </strong>- Компанията, с която излизам и можете да ме засечете по кръчмите, е от моето училище, от 35-та гимназия. Имахме страхотен клас. С мъжа ми бяхме в една паралелка. Така се случи, че ние и още двама наши съученици направихме семейства. С всички от класа сме в прекрасни взаимоотношения, имаме си компания и се виждаме често. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Екатерина ПЕТРОВА<br /> </strong>

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам