Журналистът Дени Желязов: От 5 години животът ми е спрял – парализиран съм!

<em>След дълги години работа в БНТ Дени Желязов е уволнен от Хачо Бояджиев. Той започва да пише в едни от най-рейтинговите светски вестници и списания, води радиопредавания до момента, в който не става един от основните водещи в емблематичното първо еротично тв предаване в България &bdquo;Нощен магазин&rdquo; - от самото му създаване 1996 г. до края на 2000 година. <br /> <br /> Дени Желязов мечтае да пътува, не само заради 5-те езика, които владее перфектно, но и заради космополитния си начин на мислене. От 10 години той живее във Валенсия, Испания. Написва книгата &bdquo;Мистър &bdquo;Нощен магазин&rdquo;, която излиза там. Има намерение да я издаде и в България. Наскоро Дени загуби своята майка и в момента преживява тежко смъртта й. Има и сериозен здравословен проблем - от 2006 година е обездвижен. Но въпреки това, &bdquo;железния&rdquo; Дени Желязов намери сили и воля да даде единственото интервю за драматичния си живот и за последните 10 години извън България за вестник &bdquo;ШОУ&rdquo; и за мен - Сесил.<br /> </em><hr /> <br /> <strong>- Дени, къде се загуби през последните 10 години?<br /> </strong>- Не съм се изгубил нито за секунда. Тръгнах да търся страна, в която да продължа да живея, както аз си искам - непопулярен, обикновен. Никога не съм се изживявал като звезда и този измислен живот започна да ме задушава. Пътят ми премина през Амстердам и Париж и &bdquo;запецна&rdquo; във Валенсия. Всъщност истинското ми име не е Дени, а Найден. Кой знае на кой път са ме намерили&hellip; (смее се). Останах в Испания, но това не означава, че ако можех да вървя, нямаше да продължа Движението...<br /> <br /> <strong>- Зная за твоя сериозен здравословен проблем - от няколко години си обездвижен, но не знам дали е уместно да го огласим... <br /> </strong>- В края на 2005 година майка ми пристигна да живее с мен в Испания. Вече имах първата испанска карта за пребиваване и работа в страната. Работата ми се разрастваше, бях намерил удобно жилище в квартал, близо до центъра, имах испанските си приятели. И сега - майка ми! Отпуснах се. Чувствах се истински щастлив. И точно тогава един ден по време на тренировка изведнъж краката ми омекнаха. Все едно бяха пластилин! Беше началото на 2006 година.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Седнах в един стол, та и до сега... <br /> </strong></span><br /> <strong>- Разочарова ли се от нещо по-конкретно, обиди ли се на някого за нещо, за да промениш коренно плановете си и да насочиш посоката на живота си извън България, където беше много популярен?<br /> </strong>- Че бях, бях популярен... Спомням си един ден влизам в магазин за хранителни продукти. Собственичката ми пакетира 3 буци сирене. Бях поискал само една. &bdquo;Не се учудвай, ми каза, снощи те гледахме с мъжа ми и след това ми се &bdquo;случи случка&rdquo;. Не бях изживявала подобна любов от години! Три много яки тека. На тек по буца!&rdquo;. Всеки път, когато отхапвах от сиренето, прихвах в смях. Но щом съм могъл да направя някого щастлив, си е заслужвало! Не, не съм обиден на никого, даже и на Хачо Бояджиев, който ме уволни от БНТ. <br /> <br /> <strong>- Всъщност защо те уволни тогава Хачо Бояджиев от БНТ? <br /> </strong>- Люба Кулезич ми се обажда по телефона. Гласът й звучи разтревожено. По това време с Люба бяхме много близки, направо я обожавах! Помагаше ми много в тази една година оцеляване в БНТ. Та тогава Люба ми звънна и ми каза: &bdquo;Хачо иска да те уволни! Май си под номер едно в списъка. Мисля, че ако говориш с него, нещата могат и да се оправят&rdquo;. Не казах нищо. Знаех, че този момент ще дойде. Цяла година &bdquo;висях във въздуха&rdquo;, по-точно между втори и трети етаж, където бяха кабинетите на директорите Маряна Илиева и Стефан Димитров. Жоро Сотиров /директор по реализацията в БНТ - б.а./, ме бе издигнал до ръководител на творческа единица. Бяхме заснели един филм, който цялата телевизия акламираше, но ефирната наблюдателка, не й помня вече името, отсече: &bdquo;Ще го спрем! С много западно влияние е&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>И... беше влиятелна. <br /> </strong></span><br /> Като партиен секретар или нещо подобно. Започнах борба, която знаех, че ще загубя. Аз вече бях прописал и името ми се мултиплицираше всеки ден във вестници и списания. Телевизията нямаше да ми липсва, защото вече не беше същата. Това вече не беше &quot;моята&quot; телевизия и аз й бях чужд. Беше ми додеяло да клеча пред кабинетите на Маряна и Стефан, да бъбря със секретарките с цели часове, а тях все ги нямаше - едната в Париж, другият вероятно творейки великолепните си песни. Казах в онзи ден на Любица /Кулезич - б. а./: &bdquo;Няма да говоря с Хачо!&rdquo;. И всъщност всичко беше предрешено. Така че Хачо само ми направи добро. Никога не съм го питал защо ме уволни, защото не ме интересуваше. Направо искам да му благодаря за този акт към особата ми. Иначе кой знае докога ли щях да тичам между кабинетите на &quot;Парижанката&quot; и Музиканта...<br /> <br /> <strong>- Ти имаш син от твоята единствена, вече покойна съпруга - Лидия Димова /дъщеря на ген. Димо Димов, дългогодишен началник на Софийската столична противопожарна охрана - б. а./. Доколкото знам, тя е била редактор в БНТ, но е починала от рак и ти изцяло си поел задълженията за отглеждането на малкия след кончината й?<br /> </strong>- Точно така е, но не бях баща, а приятел. Бяхме се разбрали да запазим самостоятелност. Той пожела да продължи да живее в семейния апартамент заедно със сестра си /от втория брак на бившата му съпруга - б.а./, а аз - в моя. Така се изгради като истински мъж - самостоятелен и силен. Имам прекрасен син! <br /> <br /> <strong>- Дени, това, че си бил зет на ген. Димо Димов, помагало ли ти е за кариерата или по отношение на материалното ти благосъстояние?<br /> </strong>- Лидия беше много скромен човек. Абсолютна работяга. Не пушеше и не пиеше по 10 кафета, за да уплътни &quot;работното време&quot;, както правеха някои други щерки. Когато разбрах, че баща й е генерал, &bdquo;Джоджи&rdquo;, синът ни вече беше на път. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Така че се оженихме малко бременни! <br /> </strong></span><br /> Аз вече си бях извоювал име. Работех цели 5 години в &quot;Информация&quot; и отговарях за Политбюро - без да бъда партиен член, а и нямаше подобен в целия ми род. Просто си гледах работата, вместо да се правя на &quot;велик&quot;. Иван Славков ме избра да му правя &quot;културните&quot; репортажи в &quot;Панорама&quot; и станахме добри приятели. Синовете ни се родиха по едно и също време и това още повече ни сближи. В онова време не бях зле и финансово. Работех много. Бях на мода и правех всичко: от водещ и сценарист на поздравителни концерти по случай професионални празници до документални филми на различни теми. Единствено почувствах, че съм генералски зет, когато, заминавайки на сватбено пътешествие до Будапеща, минахме с колата през Югославия, а не през Румъния, както си му беше редът тогава... /смее се - б.а./. <br /> <br /> <strong>- След уволнението ти от БНТ ти ставаш един от най-търсените светски журналисти - различен, атрактивен и желан за работа в повечето печатни и електронни медии!<br /> </strong>- Благодаря ти за хубавите думи! И за това, че ми припомни време, което аз действително обичах, защото обожавах професията си! Оказа се, че имам глас само за радио и така започнах веднага след БНТ в &quot;Дарик&rdquo; радио. Водех &quot;СЕКС, ЛЪЖИ И... РАДИО&quot;, перефразирайки названието на един много популярен филм. След това - във радио &quot;Вива&quot; с &quot;ТРИ ВЪЛШЕБНИ ДУМИ&quot;, като чрез него станах близък с Жени Живкова, която сама изяви желание да ме спонсорира. Приятелството ни ме &quot;заведе&quot; на прочутата &quot;Секвоя&quot;. Така се запознах с дядо й Тодор Живков, който се оказа приятен събеседник. После бях и в радио &quot;Мая&quot; в Благоевград, откъдето ми остана най-скъпото приятелство с Мая /Нешкова - б. а./ и Кирчо /Икономов - б. а./! <br /> <br /> <strong>- Как започна работа в първото еротично предаване &bdquo;Нощен магазин&rdquo;?<br /> </strong>- Вече бях започнал да пиша еротични разкази. Подписвах се като &quot;Разказвачът&quot;. Ставаше ми много приятно, когато чувах как момчетата в залите, в които тренирах фитнес, си говорят за &quot;Разказвачът&quot; и как са се забавлявали, четейки го. Някак си бях подготвен за &quot;Нощен магазин&quot; - доста време преди него да го има. Когато го създадоха продуцентите от &quot;Ку-ку филм&rdquo; ООД, просто знаеха вече кой е &quot;Разказвачът&rdquo;. Стиснахме си ръцете и започна сътворяването на един мит! Тук, в Испания, след повече от 10 г. повечето българи ме разпознават по улиците и се радват, че се запознават с мен. След цели 10 години!<br /> <br /> <strong>- Дени, ти беше първият и единствен по това време тв водещ и журналист, толкова освободен и нестандартен като поведение и начин на водене, изказ и стил на работа, фотосесии, изявления в медиите... Какви бяха плюсовете и съответно минусите за свободата и смелостта, която си позволи да проявиш първи в посткомунистическа България?<br /> </strong>- Когато обичаш това, което правиш, и тези, заради които си в студиото, и особено когато се отнася до секса, не можеш да си сухар и да се правиш на монахиня. Съблякох се пред фотографа Мони Франсез, а също и в студиото на &quot;Нощен магазин&quot;, защото беше част от Играта. А и казваха, че имам хубаво тяло&hellip; Говорех на всички теми-табу и бях любимецът на всички &quot;нестандартни&quot;. Разбира се, че веднага ме обявиха за &bdquo;някакъв&rdquo;, но ние, българите, умираме да квалифицираме хората, без даже да ги познаваме. Исках да бъда искрен със зрителите. Много дълго време ги бяха лъгали. Сега, от разстоянието на времето, мога да кажа, че бях обичан от зрителите, а за мен нищо друго нямаше значение. Но вероятно в един момент ми е писнало от цялата тази некоректност на някои към нас, водещите, и към самото предаване. Още преди да го спрат, мислех да се оттегля. Не го направих заради продуцентите Матей и Илиян. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Но когато завесата се спусна... тръгнах. <br /> </strong></span><br /> <strong>- Нека поговорим за началото ти в Испания - как отиде там, къде се настани, кой ти уреди работа? <br /> </strong>- Тръгнахме със сестра ми Сиси да придружим сина ми Димо, който тогава беше студент, до Испания. Мои близки от една туристическа агенция го бяха уредили да бере портокали. Всъщност искахме да го правим и тримата. Даже си бяхме изработили стратегия за работа - как да берем повече за по-кратко време. Портокали така и не брахме. Агентите, които ни посрещнаха, ме познаха. Вероятно са решили, че няма да бера портокали, а ще правя филм за аферите в брането на портокали. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Направо ни зарязаха на гарата <br /> </strong></span><br /> в Каналс - селце на 70 км от Валенсия. Така започна одисеята ни в тази страна. Първа започна работа сестра ми. Масажи на испанките. Беше учила в подобен курс. Но... изтекоха 3-те месеца и тя трябваше да се върне обратно. Бяхме оставили майка ни сама в къщата ни в Царево, едва ли не веднага след смъртта на баща ми. С Димо останахме сами. Нашата цел бе големия град Валенсия. Осъществихме я. Бяхме мечтали със сина ми за море и палми. Съдбата ни закара на улица съвсем близо до морето, а палмите бяха навсякъде. Бяхме попаднали в малкия рай на Земята. Така си мислехме, докато не започнахме да си търсим работа. Тогава се сблъскахме се с прочутия по онова време испански възел &quot;Trabajo-papeles, papeles-trabajo&quot;. Т.е. можеш да получиш работа само ако имаш документи за пребиваване, но документите получаваш само ако имаш работа. Започнахме да мислим как да развържем възела, защото иначе... <br /> <br /> <strong>- Знам, че ти самият си сменил много и разнообразни работи там... <br /> </strong>- Казват, че който търси - намира. И така си е! Минавайки по една малка уличка, съвсем близо до Централния пазар на града, попаднахме пред огромни дървени врати, на които висеше табелка с надпис: &quot;TRABAJO-CULTURA&quot; /РАБОТА-КУЛТУРА/. Влязохме. Испанците са много любезни и приятни хора. Като разбраха, че аз съм журналист, а синът ми - студент, че искаме да си усъвършенстваме испанския и да си намерим работа, не обещаха нищо, но казаха: &quot;Елате утре!&quot;. Свикнали с българския израз, което означава... нищо, си тръгнахме. Понеже нямахме пари за рейс, изминахме 15 км за един ден, докато се приберем. Така започнахме работа в &quot;Трабайо и Култура&quot;. И в същото време всеки ден имахме уроци по испански от професорка в Университета, която се превърна в първата ни истинска приятелка. Та и досега. Мария Салюд е един паднал от небето ангел! Джоджи, синът ми, стана барман в помещение, което чистихме цяла седмица, а аз като &quot;звезда&quot; трябваше да следя пресата и да изрязвам всичко, свързано с имиграцията. После от изрезките правех нещо като списание-справочник. Заплащане нямаше, но поне бяхме легални и знаехме езика достатъчно добре. По това време се разделихме. Димо замина за провинцията и стана &bdquo;camarero&rdquo; /сервитьор/ в един много хай ресторант. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>А аз започнах да... чистя. <br /> </strong></span><br /> Това тук правят само латинките, наред с българки, румънки и украинки. Отидох в имението, чистих точно три дни, а на четвъртия започнах да преподавам уроци по френски на дъщеричката - ученичка в английски колеж. Така срещнах третия си най-добър приятел - Естер, та и до днес. Вторият бе адвокатът ми Пако, който ми помагаше да взема прочутите документи. Взех ги благодарение на четвъртия си най-добър приятел - Касин, която имаше хотел и можеше да гарантира за мен. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>След това отидох да гледам болен старец. <br /> <br /> </strong></span>Беше на около 80 години. Имаше Алцхаймер. Не познаваше никого освен мен. Плаках, когато си отиде от този свят. Междувременно Естер ми предложи да давам уроци и по физическо на Карла, дъщеря й. Така започна истинската ми работа - частен треньор по фитнес. До онзи момент, когато... <br /> <br /> <strong>- Преди няколко години ти беше за малко в София и с теб се видяхме. Тогава ми спомена, че си написал и дори издал книга в Испания, участвал си в тв предаване, т.е. не си загърбил изцяло артистичната и медийна страна от твоите дългогодишни професионални занимания, разкажи повече!<br /> </strong>- Книгата &quot;La cara del destino&quot;/&rdquo;Лицето на съдбата&quot;/ написах още в Каналс, защото щях да полудея без работа. Писах я на български, после я преведох на испански, после Мария Салюд я редактира и помогна в издаването. Испанците я харесаха много. Не съм водил тв предаване, защото това е невъзможно. Хората си имат достатъчно водещи - красиви, умни и добри журналисти. <br /> <strong><br /> - С кое ти беше най-тежко да се пребориш и да свикнеш в Испания?<br /> </strong>- Когато сам избираш какво да правиш с живота си, няма тежки и леки моменти. Особено в чужбина. Има единствено и само стъпала, по които се изкачваш. Или слизаш. За щастие така ми тръгна, че не бях принуден да слизам до момент, в който се случи това и аз трябваше да мисля как да оцелея, затворен в болничната, а след това в стаята на апартамента ми. C две думи - всичко, което ми се случи и изживях в Испания, беше чудесно като в приказка. Защото Аз го бях пожелал! Но съдбата явно е имала други намерения за мен. Как ще завърши всичко това знае само Тя... <br /> <br /> <strong>- Доколкото си спомням, Димо беше първата голяма любов на певицата и вече и актриса Александра Раева, която сега е много актуална звезда в България! Даже тя ми беше припомнила, че преди години с теб, мен, тя и Димо сме ходили на светско събитие и това са били първите й стъпки въобще в светския живот. Ти спомняш ли си я оттогава, говорили ли сте си с Димо за нея напоследък?<br /> </strong>- Излизах от студиото на &quot;Нощен магазин&quot; и първото нещо което видях - едно прекрасно момиче. Понеже се бях вторачил в нея, тя се разсмя. Боже, какъв смях! Чак тогава чух и мъжкия глас. Беше на... сина ми Димо. За мен беше важно, че той е щастлив с нея. Взех ги няколко пъти с мен на различни събития. Повече заради Алекс. Бяхме в &quot;Шератон&quot; на някакво модно ревю. Сашо Диков ги видя и ги поиска за водещи. Със Сашо бяхме много близки приятели. И с Аня Пенчева - също. Аня ме запозна с Ваня /Цветкова/ и Ванчето стана един от най-добрите ми приятели. Но това е друга история. На Алекс явно й харесваха светските партита, но синът ми бе далеч от всичко това. <br /> <br /> <strong>- Сега Ваня Цветкова отново е на върха в кариерата си, прави страхотна роля в хитовия тв сериал &bdquo;7 часа разлика&rdquo; по bTV след 20 години извън професията, сякаш никога не е спирала да расте като актриса! С какво я запомни от вашето приятелство тогава?<br /> </strong>- По онова време Аня и Ваня живееха съвсем наблизо една от друга - в квартал &bdquo;Зона Б 5&rdquo;. Аня ме запозна с Ваня. Бях си я харесал още отпреди, от филмите й. Открих една съвременна млада жена, с особена хубост, сърдечна, дружелюбна и топла. Никакви &quot;звездни&quot; пози и други от този род неща. C Павката /бившия й мъж/ вече се познавах, така че станах чест гост на семейството. Мъжът й тогава работеше в Народния театър. После той замина на усъвършенстване в Италия. Ваня остана сама и така по цели дни бяхме заедно. <br /> <br /> <strong>- Има ли нова любов в живота на Дени Желязов?<br /> </strong>- Преди като че ли бях по-влюбчив. Сега, може би защото имам много важен проблем за разрешаване, някак си не мога да се влюбя. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Имам достатъчно страдание. Не искам да страдам и от любов. <br /> </strong></span><br /> <strong>- Как виждаш живота си оттук насетне, мечтаеш ли за нещо, как виждаш бъдещето си и с кого?<br /> </strong>- От пет години животът ми е спрял. Живея, но всъщност не живея. Или по-скоро живеех заради майка си, за да й бъда полезен. Напусна ме внезапно. Още не мога да се съвзема. След като се окопитя, с помощта на сестра ми, фамилията ми и испанските ми приятели, трябва да намеря начин отново да се изправя на крака. В буквалния смисъл! Стане ли това - ще започна втория си живот. И тогава ще мисля. Искам много да пътувам. Може би ще стана проповедник в някоя бедна страна. Бих искал да имам още деца. А може би в един прекрасен ден ще се върна в София и с теб, Матьо и Илиян ще се опитаме да възродим &quot;Нощен магазин&quot;! Не знам... За целта само ми пожелай да се ИЗПРАВЯ НА КРАКАТА СИ. ОТНОВО! <br /> <br /> <br /> <strong>София - Валенсия,<br /> едно интервю на Светлана Терзиева - СЕСИЛ<br /> <br /> </strong><br />