Осъденият на 9 години затвор Марин Петров затова, че на 2 май 2015 г. стреля по сина на Кирил Киров - Японеца в столичния квартал "Факултета", изненадващо бе пуснат на свобода от затвора на 5 февруари 2020 г. Причината проблеми в здравословното му състояние. Потърсихме мнението на Кирил Киров, за да чуем неговата гледна точка от първо лице.
-Г-н Киров, как си обяснявате решението на магистратите да прекъснат изтърпяването на присъдата на Марин Петров, който стреля по Вашия син?
- Нямам обяснение за това. С присъдите, които постановиха три независими една от друга съдебни инстанции Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд бе постановена 9-годишна ефективна присъда за това лице.

В същото време има вратички в Наказателно процесуалния кодекс - глава 35, чл. 447, които позволяват на прокурора да постанови безсрочно прекъсване на присъдата докато виновния за престъплението се излекува. Имам информация, че за Марин Петров са издадени фалшиви епикризи. 

Марин Петров е на свобода, въпреки тежкото престъпление, в което бе признат за виновен

Според мен на него трябваше да бъде назначена тройна и петорна съдебно медицинска експертиза, за да се установи какво е реалното му здравословно състояние. И тогава, ако той наистина е болен от рак и има тежка черепно-мозъчна травма това ще стане ясно. И веднага казвам как - с ренген. Понеже аз имам травма в главата си (неизваден куршум), ако отида на ренген, ще се установи, че имам черепно-мозъчна травма. Това е елементарно и точно.

- Какво Ви дава основание да се съмнявате в здравословното състояние на Марин Петров?
- Дава ми основание информацията, че вместо да се лекува, той пие и се разхожда в квартал "Факултета" като победител!

Марин Петров не е в болнично легло, не е в болнична стая. 

- Как разбрахте, че той не се лекува?
- Вижте, аз живея в гето, в квартал "Факултета". От 60-те хиляди жители на района са го видели поне трима. Той е свободен. 

- Опасявате ли се за живота на семейството Ви?
- Опасявам се за живота на синовете ми. Опасявам се и за моя живот, защото този човек не е освободен ей така, след като има влязла в сила 9 годишна присъда. 

Според мен той е бил подпомогнат на много високо ниво, за да му дадат възможност да излезе. Вие знаете какъв голям скандал стана, след като бе освободен от затвора Джок Пол Фрийман. Знаете и за скандалните действия на съдия Калин Калпакчиев. А тук, тихомълком бе пуснат някакъв циганин, който стреля по сина ми пред 25 полицаи!

- Сезирахте ли компетентните институции по този повод?
-Да. Направих го. Синът ми е пуснал сигнал до главния прокурор, в който моли за намесата му за връщане на Марин Петров в затвора. Сигналът е пуснат също до Софийската градска прокуратура и до Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН). 

В сигнала се настоява да се направят повторни експертизи за здравословното състояние на Петров. Ако се установява, че той е болен, както е бил Джон Готи, който е бил пуснат за една седмица и след това е починал, то нека така да стане и за Петров и да почине още днес. Аз съм съгласен. Но ако е здрав и е на свобода, той има опасност да извърши друго престъпление. 



- Бихте ли потърсил друг начин на възмездие различен от този, който предлага правоохранителната система?
- Принуждават ме да го направя! 

Пазя се от такова нещо, дано и Бог да ме предпази. Но в крайна сметка е стреляно срещу семейството ми, срещу синовете ми... Аз съм стожер на моето семейство и би било редно всеки един родител да защити честта на близките си.
 

- Как промениха живота и психиката Ви трите атентата срещу Вас? 
- Разбиха ми психиката. Поболя се семейството ми. Някой от членовете на моето семейство напуснаха България завинаги и не искат и да чуят за нея. 

Съвсем скоро възнамерявам и аз да го направя. И веднага казвам защо - от 151 поръчкови убийства нито едно не е разкрито. Единственият оцелял съм аз. Търся си правата, но не получавам такива. 

Аз като гражданин на Република България имам права и задължения. Задълженията си ги изпълнявам безупречно, но правата ми са нарушени. 

По тази причина ще си търся правата в посолства и пред институции в други държави. 

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ