Знаете ли колко сигнала са нужни, за да се задейства държавата и да спаси бита жена от мъжа й насилник? Три! Не, не е шега! На фона на печалната статистика за драстичното увеличаване на случаите на домашно насилие у нас, българските закони изискват да има три регистрирани жалби за упражнено насилие, за да се задейства полицията, жертвата да бъде спасена, а насилникът – даден на съд и вкаран в затвора. 

Или иначе казано, държавата си седи на ръцете и гледа нехайно, докато една жена, която е била налагана с юмруци, шамарена, ритана и/или бичувана от мъжа си например, събере кураж не един, не два, а три пъти да подаде сигнал срещу него. При това с надеждата, че при всеки от тях ще успее да оцелее при гнева, който неминуемо ще се стовари върху нея веднъж разбрал насилникът й за жалбите. И ще дочака жива полицията да се задейства и да бъде тикнат зад решетките. 

Не звучи нормално, нали? И не е. Мнозина са тези, които веднъж дръзнали да отидат до полицейското управление, никога повече не се престрашават да повторят. Камо ли да потретят. А също и тези, които дори не са доживели да подадат втори сигнал.

Ако си мислите, че управляващите не знаят за този абсурд в родното законодателство, сериозно грешите. Още преди две години омбудсманът Диана Ковачева предупреди, че подобно условие е безумно. Но думите й потънаха като глас в пустиня, а адекватна реакция така и нямаше. 

И тогавашните, и настоящите управляващи поклатиха глави. Казаха, че ще разрешат проблема. Създадоха работни групи от силно демотивирани да размърдат крайниците, камо ли главите си чиновници. И запратиха битката с домашните насилници в кръглото кошче на бюрокрацията. При това оставяйки удобно поле за изява на кресливи активисти, които всеки път щом черната статистика набъбнеше с поредна жертва, загубила самотната си борба за оцеляване, надаваха вой, че всичко щяло да се реши, ако бъдела приета Истанбулската конвенция. 

Същото се случи и преди дни, когато комисарят по правата на човека към Съвета на Европа Дуня Миятович разкритикува България, че не предприема стъпки за премахване на безумното изискване от Наказателния кодекс. Последва поредното поклащане на глави от страна на кабинета на Кирил Петков с обещание, че създадената работна група някой ден ще вкара законови промени. А също и поредният вой от страна на привърженици на Истанбулската конвенция, че тя трябвало да се ратифицира. 

Нищо, че Конституционният съд постанови, че тя противоречи на основния закон на страната. И нищо, че проблемът не се решава с нея, а с адекватни промени в Наказателния кодекс.

Доказаха го от ДПС, които в сряда внесоха именно така наложителните изменения в НК, предвиждащи да отпадне изискването за „системност“ на побоищата, за да бъде наказан насилникът. И обещаха, че между първо и второ четене на проекта ще предложат също драстично увеличение на самите наказания. 

Така депутатите от движението единствени отсрамиха политическата класа у нас, която с години подмяташе проблема, оставяйки насилваните на произвола на съдбата им. Погребвайки ги под кухи мантри и зад анонимността на цифри в печалните статистики. 

Колкото и обаче властта да си запушва ушите и затваря очите за крясъците на битите до смърт жени и писъците на уплашените им деца, жертвите на домашно насилие не са анонимни. Те имат съдби и право на нормален живот, които трябва да бъдат адекватно защитени. Въпросът е защо за пореден път само от ДПС чуха виковете за помощ на насилваните? Защо се наложи опозицията да изземе функциите на управляващите и докато последните си правят оглушки, първите да поемат нещата в свои ръце, за да получат защита онеправданите? И къде останаха „промяната“ и клетвите й, че ще бди за интересите на гражданите? 

Или Кирил Петков и компания ще продължават да се грижат само за своите интереси и тези на хората, които ги инсталираха във властта, а за онеправданите и останалите граждани на държавата ще трябва да бди опозицията в лицето на ДПС? 

От ДПС вече демонстрираха, че го правят и ще продължат да го правят – и с внесените в сряда изменения в НК, и с искането свръхпечалбата на ВЕИ-тата от скъпия ток да се разпределя в помощ на бизнеса, болници, детски градини и старчески домове, и с цяла поредица закони, спъващи афери, които ограбват всички нас, данъкоплатците. Но след като опозицията ще върши работата на властта, защо тогава са ни тези управляващи?