В политиката думата „преврат“ почти задължително върви в комплект с „военен“. Дори и в най-новата си история имаме пример за сблъсък с участието на военен министър, който имаше в крайна сментка фатални последици за правителството. Малцина си спомнят вероятно, но откровият процес на подкопаване и сваляне на кабинета на Филип Димитров започна с принудителната оставка на министъра на отбраната Димитър Луджев. През пролетта на 1992 г. от премиерския кабинет изтече информация за скандал, която принуди властния политик да се оттегли. Това катализира конфронтацията на правителството с президента Желев, мобилизира и консолидира всички съпротивителни сили – от профсъюза „Подкрепа“ и ДПС, до шефовете на службите, начело с новоназначения от Желев шеф на разузнаването Бриго Аспарухов. Да не говорим за присъдружните им медии.
Възможна ли е подобна криза днес? Подобна, в буквалния счмисъл, едва ли. Но че противопоставянето на военния министър Аню Ангелов на главнокомандващия Георги Първанов излиза извън рутинните (вече) параметри на &bdquo;дърлянето&ldquo; между правителството на ГЕРБ и президента, което предстана да правят впечатление поради липсата на последици, това е факт.<br /> <br /> Преди всичко Аню Ангелов настъпва Първанов повторно. Упорството да му предложи своя кандидатура за шеф на военното разузнаване далеч не е най-голямото му предизвикателство срещу президента. Много по-сериозна заплаха за Първанов е разследването на далаверите в превъоржаването на армията, оповестени публично от военния министър тази пролет с явен намек, че трябва да се търси отговорността за неизгодни сделки на &bdquo;най-високо място&ldquo;. Ангелов &bdquo;посегна&ldquo; към болезнената за Първанов тема конкрентно за договора с &bdquo;Юрокоптер&ldquo;. Той е запазена територия на близкия по президента олигарх Николай Гигов. Толкова е близък с него днес, че е сред най-доверените му сподвижници на тайната подготовка за постпрезидентския политически проект.<br /> <br /> Разследването на сделката с &bdquo;Юрокоптер&ldquo; ( за което написах в книгата &bdquo;Президент на РъБъ&ldquo;), продължава, ми каза преди седмица Аню Ангелов, който гостуваше в Нова телевизия.<br /> <br /> Сега мнистър Ангелов декларира, че няма да отстъпи в спора с президента за овакантения пост на началника на &bdquo;Военна информация&ldquo;. Каза го декларативно и не остави място за маневри. Ако Борисов, по някаква (отново) непонятна за публиката причина го накара да се &bdquo;помирява&ldquo; ( както направи с Дянков, пращайки го на заколение в кабинета на Първанов да се гърчи с обяснения пред глутница острозъби политически вълкодави), Ангелов няма да има друг изход, освен да се оттегли. Или наистина да заприлича на Румяна Желева, както в аванс вече се подигра Първанов. <br /> <br /> Досега до всички помирявания с президента, например по въпроса за отзованите посланици от Турция и САЩ, се стигаше след лични договорки с премиера Борисов. Но сега военният министър изглежда решен да заложи името си и никак не напомня в това отношение на злополучната Румяна Желева, която беше готова на всичко, за да &bdquo;танцува&ldquo; във &bdquo;висшата политика&ldquo;.<br /> <br /> Ще го жертва ли Борисов, както направи с други неудобни или зад твърдостта на военния министър застава и той? <br /> <br /> Тайната власт, която Първанов черпи от тайните служби, явно му е фатално важна. Пристрастен е към нея като наркоман към всекидневната си доза и изглежда готов на всичко, за да не се лиши от нея.<br /> <br /> Фатално ли казах? Правилно сте прочели.<br /> <br /> <strong>Иво Инджев, ivo.bg</strong>