Красимира Казанджиева няма нужда от специално представяне - става дума за един от най-разпознаваемите гласове в дублажа, за елегантна, ерудирана и ярка театрална и филмова актриса. Рождената й дата е 17 март, зодия Риби. Като малка преживява травма - баща й е убит от Народния съд малко след 9 септември 1944-та. Майка й я отглежда сама, омъжва се повторно. Красимира завършва столичната 8-а гимназия и ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1972-ра със специалност актьорско майсторство за драматичен театър.

Съдбата й отрежда да се снима в култови български филми - “Неспокоен дом”, “Насрещно движение” “Юлия Вревска” и “Салвадор Дали”. Има над 50 театрални роли. Играе в различни драматични театри в страната - ямболския, пловдивския, както и в Сатирата. Работи в естрадата на Българската армия. Участието й в сериала “Забранена любов” в ролята на Бонка Цекова се помни и днес. 

В периода 1999 г. - 2015 г. Казанджиева е в екипа, който озвучава на български език “Дързост и красота”. Дублира Стефани Форестър, Карълайн Спенсър и много други. През 2016-а се включва в постановки на формацията “Актьори със сребро в косите”. Пише поезия и проза, членува в Дамския литературен салон “Евгения Марс”. Има два брака - с журналиста Серафим Северняк и известния актьор Стефан Германов, с когото са заедно и днес. 

- Г-жо Казанджиева, няма как да подминем въпроса за травмата от детството. Много години са минали оттогава. Помните ли баща си?

- Разбира се, че го помня. Всяко дете, навършило 3 години, съхранява в паметта си спомени. 

- Успяхте ли да простите?

- Не, нито за миг не съм давала прошка! Да простя, означава да одобря насилието и осиротяването. Защото след като убиха баща ми, осиротях, останах с мама. Да простя, би означавало да дам благословията си и днес бащите на малките деца да бъдат убивани!

- Майка ви, Екатерина Тодорова, доживя достолепните 102 години. Как е успяла да ви отгледа, че и да се съхрани?

- Това само тя си знае. До последно не ми прости, че се посветих на театъра, вместо да се занимавам с английски. Даваше си сметка колко е важно да се учат чужди езици. Но аз съм наследница на Тодорка Бакърджиева - първата българка, играла на театралната сцена

Тодорка е куриер на тайната революционна организация, вярна съратница на Ботев, Левски, Захари Стоянов, Каравелов. Изпратила е Ботев за Козлодуй. Тя е сред основателите на Народния театър.

В ролята на Ана от пиесата "Всяка есенна вечер"

- Гордеете ли се с произхода си?

- Да. На името на моя вуйчо, майор Георги Векилски, има кръстена улица в София. Георги Векилски загива през Първата световна война. Съратник е на генерал Колев в създаването на конната артилерия. 

Племенница съм на Петко Наумов - създателят на първото музикално училище в България. Баба ми по майчина линия, Евгения, бе много интересна жена. Искала да става певица или актриса, ама братята й не разрешили. Майор Георги Векилски, един от тях, наредил: “Ще седиш да си гледаш децата”. Прабаба ми е учила в Прага, превеждала е Пушкин, Лермонтов. И баба ми е искала да иде там да се образова. Понеже не са й позволили, прехвърли амбициите си върху мене. 

- Не ви ли правеха пречки за приемането във ВИТИЗ заради убития ви баща?

- Влязох във ВИТИЗ задочно. Тогава беше възможно. Получих отлична подготовка. Нямах страх от сцената, защото на 17-годишна възраст директорът на Ямболския театър ме видя да роня сълзи пред ВИТИЗ и ме взе на работа - заместих Невена Коканова. Първата ми роля бе Ана във “Всяка есенна вечер” на Иван Пейчев. На премиерата се събрахме в един ресторант градина, авторът беше с нас. Мина човек с табла цветя и попита какво искаме. Иван Пейчев каза: “Дайте цялата табла за моята Ана”. 

- Вие работите десет години с естрадния състав на Българската армия? 

- Хубави спомени имам от този колектив. През 1972-ра отидохме на турне в Куба, два месеца прекарахме на Острова. Предварително учихме испански, за да участваме в спектакъл, дело на Богомил Гудев. Бяха включени драматични артисти, балетисти и певци. Балерините ги облякоха като сладоледи от прочутата сладоледена сладкарница “Копелия” в Хавана. Имах анимация върху една песен.

Бях запомнила движения на Алисия Алонсо в балета “Кармен сюита” и ги имитирах. Преди да заминем, Йорданка Христова дойде да ни гледа и много ни хареса. На острова ни посрещнаха много сърдечно, настаниха ни в прекрасния хотел “Хавана либре”. Играхме в Хавана, Матансас и други места. Посрещнахме Нова година в курорта Варадеро. Носех от България играчки за елхата, там ме поканиха да украся една палма. Оказа се, че съм забравила играчките в Хавана, затова всички жени си свалихме бижутата и накиприхме палмата. 

За зла участ се разболях, вдигнах температура, заведоха ме в болница. По същото време балетните артисти имаха среща със самата Алисия Алонсо! Страшно съжалявам, че я пропуснах. Добре че докторът ми даде някакви хапове, та се оправих. 

С Джон МакКук, който се превъплъщава в Рик Форестър

- Сега имате ли някакви творчески изяви?

- Записвам реклами, все чужди. Американската беше за макаронени изделия. Участвах и във френска реклама. В българските не мога да пробия. 

- Какво ви даде “Дързост и красота”?

- Самочувствие. Зрителите не ме виждат, но и днес ме разпознават по гласа - на обществени места, по магазините

Имам 25 години стаж в дублажа, 15 години озвучавах “Дързост и красота”. Стефани Форестър, героинята, с която ме свързват и досега, е силна жена, отгледана в богато семейство. Среща любовта на живота си - Ерик Форестър, докато двамата учат в университет в Чикаго. Но да не припомням сюжета! Интересното бе, че се срещнах на живо с някои от актьорите на фестивала “Златната ракла” в Пловдив. Все едно среща с Холивуд. Стиснахме си ръцете с Ерик и Кларк. Вече бях изпратила първата си стихосбирка на актрисата, която играе Стефани - Сюзън Фланъри. При това - преведена на английски. Сюзън не ми отговори, а изпращаше автографи на зрители, които й пишеха. Бях й приготвила подарък, но не го изпратих по колегите. “Тя си е такава, не й се сърди”, казаха ми те. На Ерик подарих една песен по мое стихотворение, записана на диск. 

- Приличате ли си със Сюзън Фланъри?

- Никак! Американците са много далече от нашата психика, от начина ни на живот

Самата Стефани е много силен характер, аз съм различна. 

- Още ви помним в “Забранена любов”.

- Баба Бонка беше колоритна. Много добре се работеше с колегите. След “Забранена любов” Ники Илиев, Саня Борисова, Яна Маринова тръгнаха напред. 

Аз самата провокирах промяна в сюжета. Баба Бонка е жена от народа, загрижена за внука си и младите около него. Все ги кани: “Яжте тука, ето, сготвила съм свинско със зеле, и туршия има”. Доскуча ми от тия манджи. Качих се при сценаристите и им казах: “Имам идея! Стига е готвила тая моята Бонка, нещо да й измислите гадже, да се влюби!”. Те си умряха от смях. Гадже не ми намериха, но ме преместиха в богатия дом, където туршиите и свинското със зеле изчезнаха. 

- Следите ли какво се случва в софийските театри?

- Последното, което гледахме със Стефан, е “Моби Дик” на Диана Добрева в Народния театър. Харесвам тази режисьорка. Познавам я от дете. Баща й, Стойно Добрев, беше в Сатиричния театър мой колега, хубаво рисуваше. Събирахме се в кафенето в градинката на “Свети Седмочисленици”, дето вече го няма. Много ми липсва това кафене. Бившата кметица Йорданка Фандъкова обеща да го възстанови, да го модернизира, но това не стана! Дано новият кмет Васил Терзиев се справи с проблемите на столицата. София не е лесна хапка.

- Разбрах, че последната ви книга - “Приказки по всяко време”, вече е изчерпана. 

- Четири приказки, които написах за един следобед. Болна, с температура. Мъжът ми се караше защо не лежа, защо не почивам. “Сега ми дойде вдъхновението”, отговорих аз. Прости историйки, които изведнъж ме споходиха. Винаги са ме съветвали да пиша приказки. Нямам деца, а ми доставя удоволствие да го правя. Раздадох книжки на малките в нашата кооперация. Една съседка, преводачка от немски, има две момченца. Дадох и на нея, но заръчах да не казва кой ги е писал. Звъни и ми казва: “Прочетоха ги и рекоха: “Мамо, много щури приказки. Личи, че ги е писал млад човек!”. Скъсах се от смях. 

Мария СТЕФАНОВА 

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук