Виртуозът на цигулката, блестящият Гил Шахам (САЩ) омая публиката и „взриви” зала „България” със съвършенство и артистичност. Оркестърът на Класик ФМ радио и Максим Ешкенази също дадоха максимум от себе си.

Отдавна не бях виждал столичната зала „България” , изпълнена така до краен предел. Не само нямаше къде „игла да падне”, но и от двата фланга на партера стърчаха правостоящи. На балкона до стените също бяха опрели гърбове любители на безсмъртната класическа музика. Отдавна не бях слушал такива гръмовни възгласи „Браво!” , „Бис!” и тропане с крака от цялата публика, станала права.  Отдавна не съм бил свидетел солистът да изпълни не един, а два биса.

Причина за всичко това станаха поредният концерт на оркестъра на Класик ФМ радио, дирижиран от Максим Ешкенази и солистът – световноизвестният американски цигулар Гил Шахам. Разбира се, и отлично подбраната програма –Шестата симфония („Пасторалната”) на Лудвиг ван Бетовен и неговият концерт за цигулка и оркестър в ре мажор, бе повече от благоприятна предпоставка за този триумф.
Маестро Максим Ешкенази, един от най-ревностните и безспорно най-умелият популяризатор на сериозната музика сред младите хора и дори сред децата по опростен и достъпен начин „а ла Ленърд Бърнстейн” , бе променил и подредбата на програмата. Обикновено винаги се изпълнява първо концерт със соло пиано, цигулка или друг инструмент, а после следва симфоничната творба.  Маестро Ешкенази беше обърнал този традиционен ред, за да  подчертае още по-ярко кулминацията на вечерта – гастрола за първи път у нас на виртуоза Гил Шахам.

Неслучайно „Пасторалната”  на Бетовен се смята за първата програмна симфония в историята на музиката. За разлика от класическата симфония от четири части, Шестата на „титана от Бон” се състои от пет части, като техните подзаглавия излизат от ръката на самия гениален композитор. В нея като че ли слушаме един друг Бетовен – нежен, лиричен. Тя е израз на неговата страстна любов към природата още от дете. И веднага трябва да кажем, че оркестърът на Класик ФМ радио под вещата палка на Максим Ешкенази претвори много добре тази идилична,  поетична любов към природата. Самият Бетовен характеризирайки Шестата си симфония, казва за нея: „Тя е повече чувство, отколкото музикална живопис”.  Заслужава също да изтъкнем, че младите инструменталисти от оркестъра заслужават похвала не само за присъщите на младостта ентусиазъм и настроение, но показват все по-голяма зрялост и постоянен напредък. Разбира се, този млад състав (оркестърът е създаден през 2002 г.) има шанса и удоволствието,  благодарение на организаторите от „Кантус Фирмус”,  да свири със „звезди” както в рамките на традиционния Европейски музикален фестивал, така и в цикъла „Музиката на Америка”. Именно от този цикъл, финансиран от фондация „Америка за България”, беше празникът на прекрасната музика, за който сега става дума. Досегът на оркестрантите с такива „звездни” солисти неминуемо стимулира и повишава равнището на състава като цяло.

В случая с Гил Шахам имахме щастието да чуем не просто „звезден” солист, а „суперзвезда” на цигулката. Роден през 1971 г.  в щата Илиноис, САЩ., неговото семейство се преселва после в Израел и Гил започва да учи цигулка. Едва 11-годишно, „детето- чудо” вече се качва на подиума на Израелската филхармония под  диригентството на бележития Зубин Мета. Впрочем маестро Мета (той има индийско гражданство) дава „зелена улица” на редица млади таланти (напр. също на Шломо Минц), а години по-късно прави стадионните концерти на „тримата велики тенори”. Щастливата „звезда” на Гил Шахам изгрява през 1989 г., когато се налага някой да замести за серия концерти с Лондонския симфоничен оркестър легендарния цигулар Ицхак Пърлман, разболял се внезапно. „Призован” е от Ню Йорк 18-годишният Гил и той пожънва в  Англия огромен успех. От този момент нататък подиумите на всички най-престижни филхармонии в света с непърпение очакват неговата поява, а сега за първи път и ние в България имахме щастието да го чуем на живо.

За своята българска премиера Гил Шахам беше избрал своя любима творба още от детската си възраст, когато едва на 12 години открива  съвършенството на концерта за цигулка и оркестър в ре мажор на Бетовен – едно „фантастично пътешествие”  по думите на самия цигулар, „превъзходна музика, която е в състояние да промени живота”. И наистина в този единствен свой цигулков  концерт (от 1806 г. и посветен на най-верния си приятел от детинството до смъртта Стефан Бройнинг) гениалният копозитор е така нежен и лиричен и същевременно дълбок и завладяващо мелодичен, черпейки и от народното звукотворчество. Първоначално този концерт е бил смятан за неизсвиряем, но не и когато на подиума е такъв майстор на лъка и цигулката като Гил Шахам. Той не само „минаваше”  през трудните технически пасажи като на шега, като че ли бяха някаква детинска игра, но и видимо се забавляваше. Усмивката не слизаше от одухотвореното му лице. Очевидно много доволен от оркестъра и диригента Максим Ешкенази,  виртуозът не преставаше да показва това с мимики и жестове и да ги поощрява.  Ведрото му настроение окрили още повече младите оркестранти и те наистина дадоха максимума от себе си. Страхотната артистичност и жизненост на 45-годишния Гил Шахам омая цялата публика. Съвършеният техник извличаше такива богати и звучни тонове от над тривековната си цигулка „Графиня Полиняк”, създадена от прочутия Антонио Страдивариус през 1699 г., че и най-тихото „пианисимо”,  дори „шепотът” на цигулката се чуваше и в края на залата.

Накрая добрата стара зала „България” гръмна от нестихващи, близо 10-минутни бурни овации. Солист и диригент братски се прегръщаха. И публиката бе възнаградена не с един, както е обичайно,  а с два биса. Първо прозвуча  Гавот и рондо от Й. С. Бах (соло цигулка) , а после вече и с оркестъра - фрагмент от Фантазия по мотиви от операта "Кармен", сътворена от друг цигулков виртуоз, испанеца  Пабло Сарасате. За да изпадне отново публиката във възторг....
Следващият концерт от цикъла „Музиката на Америка” е на 17 май т.г. Американската джаз- звезда Пати Остин ще представи своята програма „For Ella” с песни на легендарната Ела Фицджералд по случай 100-годишнината от рождението й.

Борислав КОСТУРКОВ