Менда Стоянова, която е член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ и бе включена в "тричленката", която води преговори с политическите групи в парламента за обсъждане на промените в Конституцията, даде интервю за "Марица". В него тя коментира свикването на Велико народно събрание, протестите и какво ще се случи, ако премиерът Бойко Борисов подаде оставка. Ето какво още каза Менда Стоянова:

- Не се ли хваща ГЕРБ като удавник за сламка за  промени в Конституцията и свикване на Велико народно събрание? 

- Не съм съгласна с подобна трактовка, както и с твърденията, че искаме да печелим време. Темата за  промяна на Конституцията е на вниманието на ГЕРБ още от 2015-2016 г., но е много трудно в парламента да се събере  необходимото мнозинство.

Ние имахме подобни опити, когато Христо Иванов беше министър  на правосъдието, внесохме  за обсъждане поправки с цел постигане на по-голяма независимост на  съдебната система и повишаване на доверието в  работата ѝ, но когато започнахме дискусия, не се стигна до консенсус. 

Христо Иванов много добре знае, че за  решението са нужни минимум 160 гласа, а това е много трудно, тъй като всяка политическа формация поставя своите искания и условия.  Затова преценихме, че е моментът да се обсъждат промените в  Конституцията, за което настояват и протестиращите, а това  може да стане само с  Велико народно събрание. 

ГЕРБ не прави новата Конституция, тя ще се обсъжда и гласува от Великото народно събрание

Въвеждането на условието за образователен ценз означава неравнопоставеност на българските граждани   

С гласовете на независимите депутати и "Воля" ще осигурим нужната подкрепа

- Госпожо Стоянова, проектът за нова Конституция, предложен от ГЕРБ, беше подложен на много критики. Не е ли писан припряно и в каква степен може да се коригира?

- Според  действащата Конституция трябва да има проект, преди да се вземе решение за свикване на ВНС,  но това не означава, че нашите предложения трябва да бъдат приети на всяка цена.  Проектът само поставя начало на една широка дискусия. Великото народно събрание ще реши какви точно промени ще бъдат направени  и в какви текстове. Искам да опровергая някои опозиционни лидери и в частност Корнелия Нинова, която казва, че няма да подкрепят свикването на ВНС, защото управляващите  и парламентът са с изчерпано доверие. Това разсъждение е абсолютно погрешно. 

Ние няма да правим Конституцията. Дори и текстовете, които набелязахме, може да не бъдат приети в предложения от нас вид.  Конституцията ще се обсъжда и ще се гласува само от Великото народно събрание с 400 депутати. Ние предлагаме  това, което и хората искат -  поне  половината от народните представители да бъдат избрани мажоритарно, да се ползват с голямо доверие като общественици и да имат висока експертиза.

- При преговорите онзи ден успяхте да осигурите подкрепата  на 116 депутати. Където ще намерите още четирима  за обсъждането на тази тема и още 40 за свикване на Велико народно събрание?

- Мисля, че ще получим подкрепа от независимите депутати, ще разговаряме и с „Воля”, така че за внасянето на проекта в пленарната зала ще имаме достатъчен брой гласове. Но искам да отправя послание към ВМРО, които принципно ни  подкрепиха за  Велико народно събрание, но искат още сега в   проекта  да се включат  техните предложения.

Важно е да има воля от 120 народни представители, за да може на 2 или 3 септември в деловодството на НС   да бъде депозиран проект, по който разговорите ще продължат минимум два месеца. В този период ще изясним позициите  по текстовете, които ще се отхвърлят  или ще се утвърждават от ВНС.  Искаме да организираме кръгли маси и да поканим специалисти, чрез които обществото да дискутира по тази важна тема.

Неслучайно сме ограничили нашия проект в две области  - съдебната система и намаляване на броя на депутатите, както и за мажоритарен  избор, каквито искания имаха хората на референдума, организиран от Слави Трифонов.  В момента работна група продължава да обсъжда  проекта с цел да изчисти технически детайли.   

- Как ще се провежда мажоритарен избор  на депутати извън партийните листи?

- Ако  това предложение се приеме, правилата и  организацията на вота ще бъдат   определени  с Изборния кодекс. По света има различен  опит за мажоритарни системи, който би могъл да се приложи в България. Аз съм за мажоритарния вот,  особено когато се избира Великото народно събрание, и очаквам  в парламента да влязат професионалисти, които със своята експертиза  да дадат нова посока на политическата и съдебната система.

- Какво е мнението ви за задължителното гласуване и образователния ценз на избирателите,  предложени  от Обединени патриоти?

- Не е редно този дебат да започва, преди да е започнато обсъждането  за Великото народно събрание. Личното ми мнение е, че въвеждането на условието за образователен ценз означава неравнопоставеност на българските граждани. Облечено в конституционна форма, това изискване ще наруши много международни конвенции и ще бъде равносилно на дискриминация.

- Много се спори дали да се увеличат правомощията на президента. Не вървим ли по този начин към президентска република, каквито са Русия и Беларус? 

- Смятам, че функциите на президентската институция са разписани добре в действащата Конституция и  че трябва да се избира от народа. Не виждам нищо лошо президентът, а също така и съдебните органи да имат право на законодателна инициатива, защото по този начин ще се използва експертизата на различните власти.  

Парламентът ще решава дали да приема предложените проекти, защото  България си остава парламентарна република. Надявам се, че бъдещата Конституция няма да промени държавното управление.

- Като редови гражданин не мога да разбера къде е гаранцията, че ще се преборим с корупцията, ако например  вместо един Висш съдебен съвет ще има два съвета - съдийски и прокурорски? И дали  с промените ще се гарантира, че главният прокурор ще бъде независим от управляващата партия?

- Ще отговоря като гражданин. Златна конституция да напишем, няма как да премахнем корупцията, ако хора на съответните позиции не искат да  спазват законите  и търсят начини да ги заобиколят. Много лесно е да критикуваш законите, въпросът е  всеки от нас да ги спазва. 

Законите в България не са по-лоши от много други държави, още повече че голяма част от тях са в съответствие с европейските правила и директиви. Но ако ние  като общество, държавните и съдебните служители не с​ъблюдаваме закона, никога няма да постигнем това, което искаме - справедливост.

- Какъв е сценарият, след като успеете да съберете 120 подписа и на 2 септември внесете проекта в Народното събрание?

- В Конституцията  не е посочена подробната процедура, но е казано, че най-краткият срок, в който може да започне обсъждането на предложените текстове, е два месеца и не по-късно от пет. Амбицията ни  е  в началото на ноември да гласуваме решение за Велико народно събрание. Ако се приеме това решение, ще започне  процедура по подготовката на  избор за ВНС.

- Бойко Борисов обеща да подаде оставка. Какво следва, ако удържи на думата си?

- Ако премиерът подаде оставка, президентът трябва да връчи мандат на най-голямата политическа партия в парламента, тоест на ГЕРБ. В такъв случай с коалиционните партньори от Обединени патриоти можем да предложим нов състав на кабинета с друг премиер или със същия. 

- Ще издържите ли, заседавайки под  обсада на протестиращите и под обстрел от домати, тоалетна хартия и яйца? 

- Не мисля, че блокадите и гражданското неподчинение са правилната форма за изразяване на недоволство. Демонстрации, лозунги, формулиране на ясни и конкретни искания е демократичният път. Гражданско неподчинение, което ограничава хората да се придвижват, да ходят на училище и на работа, не отговаря на морала и културата на едно общество, в което всеки е свободен да изповядва своите идеи и въжделения, но не и да пречи на  конституционните права на други хора.

Менда Стоянова е  народен представител от 2009 г. Избирана е във всички парламенти, откакто е учредена партията ГЕРБ. В Народното събрание оглавява комисията по финанси и бюджет. Член е на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, а във вторник беше включена в "тричленката", която имаше задачата да води преговори  с политическите групи в парламента за обсъждане на промените в Конституцията.

Завършила е  Висшия икономически институт „Карл Маркс“, а преди да бъде избрана за депутат, е работила в Община Пловдив, Окръжен народен съвет и в ТД  на НАП - Пловдив на длъжностите от главен експерт до директор.