Някак почти без коментар, просто като констатация, медиите в България отразиха новината от събота, че Оманският фонд е загубил окончателно заведеното от него дело пред Вашингтонския арбитраж за фалита на КТБ.
 


Министерството на финансите съобщи, че Оманският фонд е загубил делото срещу България


Това донякъде е обяснимо, защото в августовските жеги на обществото едва ли му е до тази информация, нито пък до укриващия се в Сърбия от пет години насам Цветан Василев. Новината обаче е твърде знакова, за да бъде подмината с лека ръка, а мълчанието на определени медии по нея всъщност ясно показва, че за тяхно съжаление, поредната опорна точка на банкера-беглец се провали безславно.

Всъщност още през април тази година Министерството на финансите посочи, че Държавният резервен фонд на Султаната Оман се е отказал от  исковете си срещу България, без възможност да ги предяви отново, с което всички негови претенции следва да се считат за окончателно отпаднали, а делото - приключило в полза на България.

Припомняме, че тогава медиите, контролирани от Цветан Василев, както и присъдружните му „журналисти“, скочиха като ужилени и тръгнаха да опровергават министър Горанов, писаха писма дори до Арбитражния съд във Вашингтон. Според тях нямало все още окончателно решение, а арабските съдружниците на Василев в КТБ били едва ли не на една ръка разстояние от това да осъдят лошата България за това, че е фалирала „здрава“ банка и е прогонила всички акционери и инвеститори във финансовата институция – разбира се, начело със самия Цветан Василев. Макар издания като „Фрогнюз“ и „Капитал“ да твърдяха през годините, че искът на Оман, по тяхна „неофициална информация“ бил за 150-200 милиона евро, оказа се, че делото се води за 80 милиона евро, които оманците, като акционери с 30 % в КТБ, са претендирали заради това, че според тях България е нарушила стандартите за третиране на чуждестранни инвеститори, установени в Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между България и Султанат Оман, чрез действията на българското правителство, Българската народна банка и българския съд, свързани с поставянето под специален надзор на КТБ и последващото отнемане на нейния лиценз.

След постановеното на 13 август 2019г. решение на арбитражния съд в САЩ, освен кратки анонси, медиите от кръга „Капитал“, както и тези, финансирани от Василев, не обелиха нито дума. Но ако за „Фрогнюз“, Люба Кулезич или за „финансовия анализатор“ Мирослав Иванов, подобно мълчание е обяснимо - предвид пряката им връзка с укриващия се в Белград бивш банкер, някак се набива на очи прекалено постното споменаване на факта от иначе претендиращите да са „солта и пипера“ на икономическите новини в страната „Дневник“ и „Капитал“ на Иво Прокопиев. Което на свой ред само затвърждава прокарваната от години линия на колаборация на тези издания с позицията на самия Василев.
Приключването на делото с Оманския фонд обаче наистина е важно и наистина е твърде нелицеприятно не само за Цветан Василев, но и за всички подсъдими или обвиняеми олигарси в България. Защото тяхна неизменна опорна точка винаги е била как „чужд съд“, „голям чуждестранен инвеститор“, „Страсбург“, „Брюксел“, „САЩ“, „Европа“ или „законът „Магнитски“, ще ударят по лошата българска прокуратура, по самозабравилото се правителство, по „мафията“, или по корумпираната ни система, виновна според тях за всичките им беди.

И наистина, само си представете обратната хипотеза - България да беше осъдена във Вашингтон заради фалита на КТБ, а „американски съд“, пък бил той и арбитражен, да беше приел, че БНБ неоснователно е отнела лиценза на банката. Щеше да настане вой до небесата, а в бТВ, „Дневник“, „Медиапул“, „Клуб Зет“ и „Капитал“ от сутрин до вечер щяха да дефилират говорители на Василев и Прокопиев, които да обясняват как мракобесната прокуратура и държавните институции са наритани, а фараонът Василев и всички защитавани от тези медии „жертви“ на държавата, са светци.

Само че това не се случи, а и няма как да се случи, просто защото истината за същността на „банката“ не може да се скрие, въпреки напъните на олигархичното задкулисие и на контролираните от него медии. Прокопиев бързо забрави как преди 2014г. „Капитал“ пишеше всеки ден за „пирамидата КТБ“, а когато тя действително се срути, за една нощ обърна палачинката и започна да използва Василев и хората, замесени в източването на КТБ или в последващото разграбване на активите й, като пример за това как прокуратурата се разправя с невинните „бизнесмени“. Защо, също се разбра – държавата скоро потърси отговорност и от него заради престъпната приватизация на „Каолин“ и раздържавяването на ЕВН.

От своя страна Цветан Василев дълго и методично, вече пет години, не е спирал да „громи“ парламентарния доклад „КТБ“, докладът на международната разследваща компания „Аликс партнърс“ и заключенията на одиторските фирми Делойт, Ърнст и Янг и АФА. Естествено, без никакви смислени аргументи. Не му хареса и заключението на бащата на валутния борд професор Стив Ханке, за когото пирамидалната същност на КТБ също не остана тайна. Сега, с удвоена упоритост, наемниците му плюят и по обвинителния акт на прокуратурата, както и по показанията на бившите подчинени на „банкера“, които вече свидетелстват пред съда за „модела Василев“, довел до кражбата на близо 5 милиарда лева.  

Но докато наказателният процес против Цветан Василев в България скоро няма да приключи, „оманското“ дело, след решението на българския съд за обявяването на КТБ в несъстоятелност през 2014г., е първата окончателно финализирана съдебна процедура, при това в чужбина, потвърдила на практика правилността на действията на българската държава в случая „КТБ“. Което разбира се пряко свидетелства и за вината на самия Цветан Василев в източването и фалирането на банката. 

Така, след дълго надуваният от Василев балон „Магнитски“, по който закон „а днес, а утре“, щяха да бъдат едва ли не осъдени враговете на Василев, а самият той оправдан и „защитен“, след заглъхването на „делото Рико“, по което американските държавни служби уж разследвали българските прокурори и политици по целия свят, дойде ред и на скъсването на „оманската“ мантра.

А рухването на поредната опорна точка на Цветан Василев и говорителите му, отново ги поставя в трудната ситуация да мислят варианти за нов параван, с който да оправдаят най-голямата финансова машинация в новата ни история и ощетяването на българския народ с милиарди. Задача, ставаща все по-невъзможна.